Уважаеми посетители

Уважаеми посетители, Интернет страницата на "Старозагорски новини" е с нова, по-актуална визия. Той е със същия адрес starozagrskinovini.com. Тези от Вас, които не са успели да влязат в новия ни...


Прочети...

Зам.-председателят на НС Емил Христов направи родолюбив жест към 90 старозагорски ученици

Благодарение на личния жест на зам.-председателя на НС Емил Христов общо 90 старозагорски гимназисти и част от членовете на Младежкия общински съвет ще имат възможност да посетят тържествата на връх...


Прочети...

Мартин Димитров: Хората, които държат за АЕЦ "Белене", имат желанието и ентусиазма да затворят съществуващи мощности

Повдигането въпроса за евентуално балканско икономическо обединение с цел изграждане на втора ядрена централа у нас провокира общественото внимание. Темата, свързана преди всичко с енергийната сигурност и потенциал на страната,...


Прочети...

ТИР-овете препълниха паркингите в Старозагорско

Всички паркинги в Гурково и този на летище Стара Загора днес бяха препълнени от ТИР-ове, които очакваха да бъдат пропуснати през прохода Хаинбоаз. Причина бе затворената граница от румънска страна...


Прочети...

Шест общини в Старозагорска област са с преустановени учебни занятия

От общо 11-те общини на територията на Старозагорска област в 6 училищата са затворени. Това са Стара Загора, Гълъбово, Раднево, Гурково и Опан. С решение на кметовете на съответните общини е...


Прочети...

Расте броят на делата за случаи на домашно насилие

Чувствително е нараснал броят на заведените дела по казуси за домашно насилие, през 2017 г. са образувани 50 дела, съобщи председателят на Районен съд - Стара Загора, Милена Колева. По...


Прочети...

Лошото време не спря крадците на жици

Близо 1 км елпроводници са били откраднати от неизвестни лица от преносната мрежа към старозагорското село Ракитница. Сигналът е бил подаден рано сутринта на 26 февруари. Похитителите са се възползвали от...


Прочети...

Промоция с награди ваучери от METRO за малкия бизнес от „Финтрейд Файнанс“

Всички нови клиенти на „Финтрейд Файнанс“ АД, които сключат Договор за Бизнес линия „Финтрейд Оборот“ или вносков заем „Финтрейд Инвест“ до 5000 (пет хиляди) лева с условия за изплащане на...


Прочети...

20 села от Старозагорска област имат нарушено електрозахранване

Днес от "Електроразпределение Юг" (част от EVN България) съобщиха, че екипите им продължават дейностите за възстановяване на електрозахранването в засегнатите райони. С изместването на снеговалежите на изток остава усложнена ситуацията...


Прочети...

Недопустимо, но факт: Директор на "Мини Марица-изток" подкрепи изграждането на АЕЦ "Белене"

Един от бившите директори на "Мини Марица-изток", управлявал държавното въгледобивно дружество в периода 2005-2009 г. инж. Иван Марков, подкрепи изграждането на АЕЦ "Белене" и предрече по-ранното затваряне на въглищните топлоцентрали. Позицията...


Прочети...
0123456789

Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Проф. Иво Христов в Стара Загора: България се е запътила към небитието

Проф. Иво Христов"Нещата са опрели до биологичното ниво: кой ще е мъж, кой ще е жена. Ако и сега се поддадем - по-добре да ни няма!", категоричен е университетският преподавател и народен представител от Гражданската квота в ПГ "БСП за България"

Публикуваме част от схващанията на проф. Иво Христов за моментната ситуация в България и околните страни, споделени в Стара Загора по време на среща-разговор, организирана от Дискусионния клуб за политика, икономика и култура при Общинския съвет на БСП. В разговора взеха участие още народният представител Георги Гьоков, политологът и стопански ръководител Енчо Енев и десетки граждани от целия политически спектър.

Някои от тезите са противоречиви и нееднозначни, но при всички случаи будят размисъл. Самият учен е написал като мото в личната си Фейсбук страничка: "Praemonitus Praemonitus - Предупреден значи въоръжен. Аз предупреждавам!".

Поради ограничения обем на вестникарската площ препоръчваме на любопитните да потърсят книгата на проф. Христов "Пред пепелището на нестаналото българско общество", чието шесто допълнено издание вече е на книжния пазар, след като снощи беше представено пред публиката в голямата зала на БАН. В предговора към нея авторът е написал: "И тъй като пушилката на приказката за наивници, наречена "преход", все пак бавно започва да се сляга, сред отровните й миазми мержелеят видимо сивите очертания на един нов свят, в който мнозина започват инстинктивно да усещат, че са предопределени да бъдат в основата, а не на върха на хранителната верига. Оттам трескавото мятане и безразборното търсене на изход: "искаме нови избори, нов парламент, друго правителство, намаляване на депутатите, увеличаване на "граждански" контрол; да ги заменим с "народа"; да сменим тази избирателна система с онази, този с онзи, да отменим парламентаризма, да го заменим с пряка демокрация; партиите са негодни, да ги заменим с "личности"; трябва да се смени "системата", не знаем с коя, но трябва; не ви признаваме "прехода", искаме друг "преход"..."

Намираме се пред точката на завръщането

През 2018 година България се намира в предверието на едно от най-големите си историческия изпитания въобще в цялата си дълга история. Давам си сметка, че това не е излишен драматизъм или някаква форма за омагьосване на масите или насаждането на страх, за да не се извърши едно или друго действие. Българите и България като страна на българите е изправена пред нещо, което в някои социални науки се нарича "точка на завръщане". Това означава, че ако преминем тази точка, каквито и усилия да бъдат полагани, ако въобще ги има, те ще бъдат напусто. Казвам го на фона на дежурните бравурни обяснения, че всъщност живеем в най-хубавия от всички възможни светове. И че България е осенена с невероятния късмет да бъде председател на Съвета на Европейския съюз. Ако обаче се вгледате в статистическите данни за различните области и най-вече за състоянието на хората, ще установите, че нещата са страховити. България се е запътила към небитието. Българите не се възпроизвеждат. Голяма част от населението се е изнесло или е в процедура по изнасянето си. На територията на иначе китната ни страна са останали тези, които не могат да се махнат по една или друга причина или онези, които не са готови да поемат бремето на емиграцията. Под въпрос е съществуващият психоментален код на нацията. Цивилизационното й съществуване, а както се оказа в контекста на последните псевдополитически събития, свързани с т.нар. Истанбулска конвенция и чисто природното ни биологично битие на такива, каквито ние сме. България е изправена пред една такава бездна, а състоянието на народа е толкова жалко в момента, че хората са обезверени и вече не са в състояние да бъдат въодушевени с какъвто и да е било проект.
Виновна е склонността ни "лъжливи уста да слушаме с вяра". Има вътрешни причини за това ни моментно състояние. Сред тях е, да речем, качеството на късната българска комунистическа номенклатура, която, преди близо 30 години, реши да реализира едно бъдеще за себе си и своите деца, като открадне държавата. Трябва да си изясним кой ни докара до това положение. Какво е положението и имаме ли шанс да излезем от него. Освен късните социалистически елити много спомогнаха външните геополитически фактори, които нямаха интерес от страна с високо развита икономика (и то наукоемка, а не икономика на смяна на мръсни чаршафи), от силна страна в центъра на Балканския полуостров. И ще добавя още нещо, което със сигурност няма да се хареса на публиката: и ние сме виновни за това положение. Виновна е българската пасивност и склонност, както казва Ботев "лъжливи уста да слуша с вяра". Виновна е и пълната българска безкритичност към всякакви политически мушмороци и "герои" на деня. И ще добавя изконния, вековечен български страх. За битието. Ще припомним казаното от големия босненски и югославски писател Иво Андрич: "Българите са овладели до съвършенство изкуството да оцеляват. Само дето са забравили защо са оцелели.".

Когато те сварят в тенджерата, е късно да реагираш

Имаме ли шанс? Ситуацията е проблематична. Жестоко проблематична. Човешкото съзнание е структурирано така, че когато нещата се случват не рязко, а постепенно - не разбираш как те сваряват в тенджерата. А като те сварят, е вече късно. Драматизмът на оцеляването ни е в това, че докато България отслабва във всяко едно отношение - около нея се развиват шеметни геополитически и военни процеси, които няма да ни оставят на мира. Няма да можем да се скрием "зад дувара" поради една мъничка подробност - направили сме си държава на кръстопът, на пътя на народите и те минават оттук, с всички произтичащи от това последици. Намираме се до каскада от клокочещи вулкани. На юг-югоизток са Турция, кюрдите, Иран, Сирия. Намираме се в най-жалкото си военно състояние. На североизток тлее фитилът на един съзнателно разпален конфликт между два братски народа - руския и украинския, който във всеки един момент, по желание на големите геополитически сили, може да ескалира. На запад имаме пъстра мозайка от народи, които съвсем не са забравили пътя на кръвта. На юг от България, в Африка, има огромни човешки маси (в средата на века една Нигерия ще достигне 500 милиона население), които, ако тръгнат насам, не могат да бъдат спрени. Колкото до Европа и ЕС - той се намира, меко казано, не в най-добрата си кондиция, защото е раздиран от вътрешни противоречия. Учтиво ни се сочи само предверието на Шенген. Под формата на мултикултурализъм, под формата на социална, етническа и всякаква друга толерантност се прокарва една тънка перверзна линия, че България е съвкупност от общности, че сме гражданска нация. Този тип говорене е особено добре заложен в образователните програми. Ако цитирам Оруел: който контролира настоящето - той контролира и миналото. А който контролира миналото - той контролира и бъдещето. Целта е да бъде прекратена историческата и социалната памет на децата ни. И, разбира се - духът на общност, който прави от стадото народ. В това е истинският драматизъм на ситуацията, пред която сме изправени. Или ще се справим, като по този начин ще заслужим да останем през следващите векове, или ще изчезнем като народ от историята. Защото историята не гарантира на никого светло бъдеще. Никой не е абониран за историческа вечност. За съжаление, аз не виждам субект, който да осъзнава драматизма на ситуацията и да има волята да я промени. Това, което описвам, няма да се случи на някоя следваща генерация, те ще се случат в рамките на нашия живот.

В този филм невинни няма

Когато си слаб отвътре - външният фактор става решаващ. Клишето, че за сегашното състояние са виновни онези там, горе, политиците, капиталистите, социалистите и четирите сезона - има една единствена задача и тя е да бъде оневинен моят страх, моята глупост, моето бездействие, моята неспособност да се съпротивлявам или страхът да се съпротивлявам. Това трябва да бъде казано ясно! МВФ ли накара чичо Гошо да разтури ТКЗС-то, да изколи кравите и овцете? Да, имаше и тласък отвън, но за голяма част от безобразията в нашия живот сме си виновни ние. Да, външното оправдание звучи удобно и уютно, но има един малък проблем - то няма нищо общо с истината. И на други народи им се "случи" демокрация, а на сърбите тя беше и в добавка с една 10-годишна война, но ако отидете там, ще видите (на чисто битово ниво) едни сравнително добре уредени общества. Да, не богати, но уредени. Да си го кажем ясно: в този филм ние всички участвахме. Но не като зрители, а като актьори. Водиха ни за носа по най-елементарен начин, като ни насъскваха на комунисти и антикомунисти, а по това време едни сръчни юнаци изнасяха народното имане под формата на различни видове приватизация. Докато скачахме по площадите с виковете "Кой не скача е червен, син, зелен и т.н.", едни хора откраднаха спестяванията ни под формата на фалиране на банки и лоши кредити. Но ние и в това участвахме, защото и сега мнозина търкат талончета с надеждата, че за една нощ ще станат богати. В този филм невинни няма. Но сега нещата опират до кокал. Защото опират не до някакви политически разделения, а до нашето битие като цивилизация, като християни, ако щете до биологично ниво - кой ще е мъж, кой ще е жена, която ще бъде основната клетка на обществото. Ако и този път се поддадем - по-добре да ни няма!

Подготви за печат:
Христо ХРИСТОВ