Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Създателите на провокативния филм "Звярът е още жив" Весела Казакова и Мина Милева пред "Старозагорски новини": Чехите и поляците направиха филми за своето минало, сега е наш ред

На 13 ноември в Стара Загора беше представен провокативният филм "Звярът е още жив" на Весела Казакова и Мина Милева в рамките на платформата за европейско документално кино - Кинедок, свързан със съпротивата в България по време на комунистическия режим, пресъздаден чрез диалог между дядо (горянин) и внучка. Авторките на лентата бяха любезни да отговорят на въпросите на "Старозагорски новини":

- Какво е Вашето участие във фестивала на документалното кино?

- Весела Казакова: Ние участваме с два наши филма - "За чичо Тони, тримата глупаци и ДС" - разказ за историята на човека, който стои зад тримата глупаци на Доньо Донев, но за чието съществуване не се знаеше в продължение на години.

Лентата ни стана носител на 11 международни приза от Берлин, Ню Йорк, Мелбърн, Мексико сити, Рио де Жанейро и други. Разбира се, като всеки документален филм, който се опитва да разказва истини и този не остана без двете страни - на съгласните, и тези, които не са.

- Мина Милева: Изписаха се много неща и се изговориха още толкова, но в крайна сметка това е смисълът на този вид кино - да не се страхуваш да разказваш истински истории. Другият наш филм "Звярът е още жив" също предизвика вълна от реакции. В него Весела и Руси Чанев, като глас зад кадър, изпълняват главните роли в мистичния диалог между внучка и дядо, взел участие в първото и най-масово антикомунистическо движение в Европа, наречено "Горяни".

- Какво мислите за твърдението, че документалното кино трябва да разказва миналото, когато това е темата, а не да го внушава? Вие как се предпазвате точно от това?

- Мина Милева: Трябва да има всякакво разказване, за да излезе в един момент шедьовър. И чехите, и поляците направиха фантастични филми за своето минало. Мисля, че сега е наш ред.

- Весела Казакова: Когато едно минало се разказва в своето клише, е опасно. Това не е просто знак да си сложиш значка на Ленин или шапка като на Че Гевара. Истинските истории, които хората преживяха в това време, все още не са разказани. Те са само маркирани.

- Мина Милева: И вероятно това се дължи на любимата ни тема за незнанието и незапочването на този диалог с публиката изобщо.В това отношение сме много назад.

- Какво е мнението Ви за българското документално кино, което се прави в момента? Градивен ли е пътят, който е изминало то?

- Мина Милева: Документалното кино бележи ренесанс в момента. Конкуренцията в средите е тежка. Имаме доайени, имаме много силна школа от 60-те, 70-те години. Документалното кино е тежко за правене, тежко е за авторите си, защото то има и журналистическа страна. Но хората все повече се интересуват от истинските теми. В европейски мащаб този вид кино търпи голямо развитие.

- Весела Казакова: Нито един игрален филм не може да докара до такава истинност нещата. Ако документалното кино е добре направено и е вкарано в него хубава тема, то е много по-въздействащо. Хората имат нужда от реалити.

- С какви трудности се преборвате по пътя на създаването на един филм?

- Весела Казакова: Финансови. Този въпрос винаги стои.

- Мина Милева: Да, това е така, като всеки опит в България да се прави изкуство. Но също си дадох сметка, че в един момент хората се изчерпват и трябва постоянно да ги мотивираш, за да се получават нещата. Мен например ме притеснява липсата на тема в някой филм, като няма тема - няма какво да те води и да те грабне.

- Весела Казакова: Въпреки трудностите, с които се сблъскваме при направата на филм, ние сме едни щастливи хора. Вярно, има проблеми технически, финансови, от различно естество, но когато се обърнем назад и видим планината, която сме прекосили зад гърба си, чувството е неповторимо.

Интервюто подготви:
Тоня КЛИСУРОВА