Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Старозагорската художничка Татяна Полихронова: Хората у нас мислят за битовизми, но без изкуство не може...

Татяна ПолихроноваТатяна Полихронова е родена на 5 септември 1967 година в Стара Загора. През 1986-а завършва "Текстил" в Средно специално училище за приложни изкуства в Сливен, а през 1994-та - специалността "Графика" във Великотърновския университет. Художничката живее и твори в родния си град. Правила е редица самостоятелни изложби, някои от които - в чужбина. Има участия в много международни пленери и експозиции в Европа и САЩ. На 3 ноември тя откри поредната си самостоятелна изложба в Старозагорска галерия "Байер" и беше любезна да отговори на въпросите на медията ни:

- Г-жо Полихронова, кога започнахте да рисувате и спомняте ли си първите си творби?
- Първите ми спомени са как драскам върху една илюстрирана детска книжка.

Мисля, че беше "Новите дрехи на царя", иначе се занимавам с рисуване от 4-ти клас. Ходех на кръжок по изобразително изкуство при Иван Димитров. Отношението ми към изобразителното изкуство се изгради там. Участвах в първата "Асамблея на мира". Димитров ми изпращаше рисунки в различни национални и международни изложби. След това ме приеха в Художествената гимназия в Сливен, а по-късно и във Велико Търново, където завърших "Графика" при проф. Никола Хаджитанев.

- Това ли са хората, които може да наречете свои учители?

- Да. Това са основни опорни точки в изкуството за мен. Хора, от които съм се възхищавала, които силно са ми въздействали и са ми помогнали да продължа по този път. Въпреки че съм завършила графика, не съм се занимавала с това, продължих с живопис, тъй като отношението ми към цвета и към текстила отпреди това беше по-особено. Графиката ми донесе много като отношение към контрастите - черното и бялото, но в крайна сметка, цветът ме завладя. Не е така женско черното и бялото!

- Изложбата Ви се казва "Посоки". Какви са посоките, които следва Вашето изкуство?

- Многопосочно е. Като си погледна картините от първата изложба през 1999 г. досега, съвсем различни са - като цветоусещане, като форма, като стилистика. Виждам, че през тези години съм успяла да развия това усещане за форма и цвят и да го изведа в собствен почерк. Многопосочна е изложбата и като търсене на теми. Тук има мотиви от детството ми на село, има много от родните пейзажи, както и от пътувания през последните години зад граница. Има две картини, които се родиха от пътуване с корабче покрай Атон, други от пътуването ми в Тенерифе, също и от Италия. Опитвам чрез картините си да покажа впечатлението си от местата, които съм посещавала. Най-малките ми картини с размер 10 на 10 см, които, междувпрочем, се рисуват и най-трудно. Те са пейзажи от Черноморец, където летувахме този сезон.

- Кой е любимият Ви жанр в изобразителното изкуство?
- Импресионистите са ми любими, тъй като те използват цвят и отразяват начина, по който светлината прониква в даден обект и го променя. Имала съм възможност да видя оригинали на Ван Гог. Четири пъти се връщах в залата с картините му, той е един от любимите ми автори.

- Какво е значението на цветовете във Вашите картини?

- Основното изразно средство на живописта е цветът. Когато започвам да работя една картина, нямам представа какъв нюанс или каква гама точно ще се получи. Просто е вътрешно усещане.

- Вярно ли е, че рисувате на музика?

- През цялото време слушам музика. Тя е първа между изкуствата, тя е божествена, идва свише. Слушам всякаква музика от класика до рок!

- Правили ли сте опити в поетичното поприще?

- Това беше нещо, което определям като "ученическа задявка". Правила съм опити да пиша стихове в онези години, но след това не продължих. Смятам, че нямам тази дарба. Не умея да се изразявам така добре с езика на думите. Картините са точният начин да изразя себе си. Работя това, което обичам.

- Според Вас, какви картини понастоящем се търгуват в България?

- Различно. Няма някакъв определен вид - всичко е според индивидуалните предпочитания на клиента, а всеки човек има собствен вкус.

- Трудно ли се прави изкуство в Родината?

- Доста трудно, за жалост, но ако човек има желание, всичко се постига. Не може без изкуство - то развива мисълта. Истината е, че хората мислят за битовизми, нямат средства да си купуват изкуство. Но аз се радвам, че на изложбите идват млади, хора, които се любуват на картините. Правят го, защото имат нужда от това.

Интервюто подготви:
Тоня КЛИСУРОВА