Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Внукът на художника Иван Милев: 20 менте картини на дядо ми се появиха през последните 3 месеца

Внукът на Иван Милев, арх. Александър Тодоров се надява творчеството на гениалния художник да стане част от културната програма по време на председателството на България в ЕС Изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев е почти готов със студията си за живописеца, която ще бъде поместена в новия луксозен албум с 400 произведения на починалия едва на 30 години творецАрх. Александър Тодоров се надява картините на гениалния казанлъчанин да станат част от културната програма на европредседателстването ни

20 пресни ментета с подписа на починалия през януари 1927 година художник Иван Милев видял за последните 3-4 месеца внукът му, арх. Александър Тодоров.

Сред новите фалшификати била и творба, за която със сигурност се знае, че е сред 30-те платна, изчезнали мистериозно през 50-те години на миналия ХХ век от трезорите на БНБ в София.

"Не зная дали тази "вълна" от фалшификати е свързана със 120-годишнината от рождението на дядо ми и организираната по този повод мега-изложба със 100 негови работи, която експонирахме вече в столицата и Стара Загора, но фактът си е факт.

Аз самият през годините съм виждал поне 20 ментета, но в момента наблюдаваме истински бум", коментира арх. Тодоров, който приключва 3-годишен труд за подготовката и издаването на албум, в който ще бъдат представени на 360 страници 400 репродукции от творби на художника, наричан приживе българският Густав Климт и считан за най-ярък представител на родния сецесион.

Наследникът на художника, чийто образ е отпечатан върху 5-левовата банкнота (емисия 1999-2009 г.), не се ангажира с догадки кой е рисувачът-фалшификатор, но не крие, че напоследък платната на Милев гонят завидни цени на аукционите в чужбина.

При подготовката на бъдещия луксозен албум, който се очаква да се появи през пролетта на 2018 г., арх. Тодоров е прегледал на практика всички творби на дядо си, пазени в 9 от родните галерии и в няколко частни колекции. Заделил е близо 150 неизвестни или малко познати дори на специалистите рисунки, които също ще бъдат репродуцирани. Сред тях са и ескизи от проекта за паметник на връх Шипка, който печели второто място на конкурса през 1925 година.

Преровил е множество публикации на съвременници и приятели на Иван Милев, който е бил сред водещите фигури в кръжеца "Златорог". Твърди, че най-добре е описан от писателката Фани Попова - Мутафова, много точни наблюдения имало от Чавдар Мутафов и Анна Каменова.

За пръв път в Стара Загора арх. Александър Тодоров сподели, че дядо му се запознал и задругарувал с Гео Милев през 1920 година при откриването на една от първите си изложби в Габрово. Срещата била случайна, но двамата интелектуалци се почувствали кръвно свързани. От Габрово, по настояване на Гео, казанлъчанинът Иван Милев пренася картините си в Града на липите, където ги подрежда в дома на младия тогава лирик Иван Мирчев, а впоследствие прави и първата си столична изложба в Борисовата градина. Там се запознава и с тогавашния премиер Александър Стамболийски, който му дава от личните си средства, за да си купи бои, четки и платна. Следва ученето в Художествената академия, женитбата с оперната певица Катя Наумова, работа по сценографски проекти, няколко изложби, раждането на дъщеря му Мария и кончина през януари 1927-а, преди да е навършил 30 години. В деня на погребението пристига покана за изложба в Дрезден и предложение за откупката на 5 картини, припомня изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев, който вече е готов с уводната студия за албума.

За мистерията с откраднатите от банковия трезор платна арх. Тодоров разказва, че това е станало през 50-те години на миналия век. Платната били оставени на съхранение от майка му Мария, която се жени за младия български дипломат Благой Попиванов (първи братовчед на проф. Иван Попиванов) и в началото на 1940 г. двамата заминават за Истанбул. Там Мария завършва архитектура, следва развод и сватба със скулптора Стайко Тодоров. След 9 септември 1944-та търговската банка на кръстовището на софийските улици "Московска" и "Бенковски" е национализирана. Чак през 1957 г., за кръглите годишнини от рождението и кончината на Милев, решават да бъде направена изложба с негови работи. Отиват в трезора (вече собственост на БНБ), но там намират само сандъка и паспартутата. Картините ги нямало. Последвало следствие, което приключило години по-късно със заключението, че "огнярят на банката по погрешка ги изгорил по време на англогерманските бомбардировки на столицата".

Цялата тази мистерия е разказана от писателя Борис Делчев във втория брой на вестник "Култура" през 1959 г., припомня арх. Тодоров, който е убеден, че делото е било "смачкано", защото се стигнало до влиятелни банкови чиновници. За него това е било формен грабеж по поръчка "отвън". Най-вероятно платната са били изнесени и изпратени в САЩ, за да украсят нечия частна колекция. Досега нито едно от тях не се е появявало на аукцион. Останали са 25 диапозитива, направени по поръчка на етноведката Евдокия Пенева - Филова, съпругата на някогашния царски регент и премиер Богдан Филов, която през 1940 г. пише монография за Иван Милев. Към тях арх. Тодоров е добавил още 4 диапозитива, които открил по неведоми пътища. Част от тях по съвременна технология са оцветени и всички ще намерят място в албума.

"Изчезналите платна са рисувани през 1926 година, те са били собственост на майка ми, за съжаление, може да се каже, че са безвъзвратно загубени за изследователите", коментира с много тъга арх. Тодоров.

Той е категоричен, че за рисуването на най-известната си картина "Ахинора" Милев е използвал образа на съпругата си Катя Наумова и отхвърля като спекулации твърденията, че там е изобразена казанлъчанката Ана Орозова, която му била уж любовница.

"Това са спекулации, за жалост доста хора се поддадоха на тях и дори известен писател направи книга за тази несъществуваща връзка", допълни арх. Тодоров, визирайки нашумелия роман на белетриста Веселин Стоянов "Моделът и неговият художник", публикуван през 2010 година.

Той се надява албумът и настоящата изложба под надслов "Посоки" да бъде включена в културната програма по повод председателството на България в ЕС. Вече били направени съответните постъпки, очаква се днес при посещението си в Стара Загора министър Лиляна Павлова лично да разгледа творбите и да даде становище.

Христо ХРИСТОВ