Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Актрисата Неда Спасова пред "Старозагорски новини": Ролята на Царицата на розите в "Дамасцена" е моя осъществена мечта

Неда Спасова в ролята на Царицата на розите от филма "Дамасцена" Неда Николаева Спасова e родена във Враца на 19 февруари 1992 г. През 2010 г. завършва врачанската Езикова гимназия "Йоан Екзарх" с профил английски и испански език. След това учи актьорство за драматичен театър в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". В момента е на свободна практика. Играе в постановките "Процесът против богомилите" и "Гео" в Народния театър "Иван Вазов", в "Светлото бъдеще на битака" в Театрална работилница "Сфумато". Скоро зрителите ще я гледат на театралната сцена в "Сфумато" в пиесата "Бесове" по Достоевски. Дебютът й в киното е с ролята на Царицата на розите в суперпродукцията "Дамасцена".

Действието в мащабния проект на сценариста и продуцент Мария Лалева и на режисьора Тодор Анастасов се развива в Казанлъшко и разказва историята на едно момче от Долината на розите, което сбъдва българската си мечта. Филмът ще тръгне по екраните в страната през октомври тази година.

- Неда, какво е за Вас ролята на Царицата на розите?

- Първата ми кинороля и една от най-красивите до този момент в живота ми. Приятелите ми се шегуват с мен: "Ей, какво става, Царице на розите?". Хубаво ми става. Като малка исках "да работя" царица - е, осъществи ми се по някакъв начин тази мечта.

- Как Ви повлия вкусът на продуцента и сценарист Мария Лалева и на режисьора Тодор Анастасов за изграждането на образа?

- Мария и Тодор си взеха едно "грозно пате", което да изиграе "лебеда" във филма. Винаги съм си мислела, че съм бунтар - и външно, и вътрешно, а се оказа, че всъщност мога да съм много женствена и грациозна. А Мария и Тодор държаха това да излъчвам и пред камерата, и в живота. Тодор ме беше инструктирал по време и преди снимките да нося само рокли и поли. Мария постоянно ме съветваше и ми вдъхваше увереност и самочувствие. Разбрах защо имаха толкова големи изисквания към мен - архетипът на подобен женски образ със сигурност не носи дънки, не псува и не се държи арогантно, той е модел за подражание, някакъв идеал, мечта.

- С какво промени делника Ви подготовката за тази героиня от филма?

- Подготовката за филма беше голямо изпитание. От последната ни среща с Тодор (на кастинга) бях напълняла 5 килограма, бях си подстригала късо косата. Визуално бях доста по-различна. Нужно беше да се подложа на хранителен режим и тренировки, за да съм в по-добра форма. Един месец, всеки ден по час и половина - фитнес. Храната ми за деня се състоеше от една краставица, 3 белтъка, малко зелена салата, малко риба и малко бадеми. Умирах от глад. Сумарно това правеше около 600 ккал при нормален прием на ден 1 800 ккал. Не консумирах никакъв алкохол. Лягах си най-късно в 11 часа, не излизах по заведения с приятели, ограничих всичко, което ме връщаше към нормалния ми живот. Положих много усилия и смятам, че успях да върна излъчването, което имах преди повече от половин година, когато бях на кастинга. А и това "отстраняване" от нормалното ми ежедневие беше полезно, защото ролята ми по никакъв начин не се вписваше в ежедневно-битовото поведение.

- Кои места в Казанлъшко Ви впечатлиха по време на снимките?

- Комплексът "Дамасцена" в с. Скобелево, където основно снимахме, е наистина изключително място! Природа, красота и история. Бих живяла на такова място! С екипа нощувахме в Павел баня - много приятен и спокоен град с прекрасни SPA-комплекси. Нямах време да обикалям много места, защото снимахме, но посетих Шипченския манастир, както и Голямата косматка. Беше доста интересно, че в могилата температурата беше около 10 градуса, а буквално на 10 метра извън нея беше 35 градуса.

- "Дамасцена" е филм за българската мечта. Как изглежда тя през Вашите очи? С какво е по-различна от американската, или друга някоя?

- Честно, не знам какво съдържа понятието "американска мечта". Мечтата - българска, американска или каквато и да е друга, ми се струва една: удовлетворение на духа и тялото на човека. Постигане на духовен и физически баланс. Кой не иска да успее в работата си, да изгради семейство, да построи дом, да отгледа децата си пълноценно и да остарее с любимия човек? Мисля, че това е мечтата на съвременното общество, тъй като тези на пръв поглед простички неща, които изброих по-горе, всъщност се оказват най-трудни за осъществяване.

- Играете в постановката "Гео" на НТ "Иван Вазов" в ролята на Пенка Шейтанова. Ако трябва да обясните на млади хора като Вас кой е Георги Шейтанов, какво бихте им казали?

- Пенка Шейтанова е единствената сестра в семейството. Всичките й братя умират, но Георги й е бил най-любимият. Тя много трудно преживява смъртта му и буквално полудява. Така бих започнала да обяснявам на младите за Шейтанов. Кога човек се побърква от загуба? Когато човекът, когото е загубил, е изключителен, какъвто е бил Шейтанов. Изключителен дух, изключителен ум, абсолютен утопист и мечтател за по-добър свят, а някакси без такива хора не можем. Той е нещо като Ботев и Левски. Борец за човешка свобода.

- Преподавате актьорско майсторство на деца. Какъв е ключът Ви към тях, те са толкова различни?

- Много беше важно за мен децата да не ме приемат като учителка, която ще им пише оценки и ще ги кара да правят нещо неприятно (макар че ученето на текст не им е най-любимото нещо).

Важно беше да знаят, че съм им приятел и че сме се събрали, за да създадем нещо с любов. Играем, смеем се, правим нелепи неща (въргалям се с тях по земята, играя животни - искам да им покажа, че щом аз на 25 - голямо "женище", мога да направя нещо и не ме е срам, значи и те могат). Опитвам се да съм техен приятел, а от приятелите си учим много неща, нали?

- Как театърът променя децата, с които работите?

- Знаете ли, не познавам децата си извън занятията. Не знам как се държат вкъщи, в училище. След едно представление дойде майката на едно от момчетата (подчертавам, че е момче, защото те са доста по-несериозни и палави) и каза, че задължително трябва да продължи с актьорското, защото бил станал много по-отговорен и дисциплиниран, и актьорското му се отразява добре. Стана ми хубаво, че имам положително влияние върху ежедневието му. Това, което на мен самата ми е основна цел с децата, на които преподавам, е да им дам увереност, че всичко е възможно, стига да го искат истински, да работят за него и да бъдат търпеливи, и че работата в екип е едно от най-важните неща в живота ни.

- Има ли, според Вас, български автори, които пишат хубави пиеси за деца?

- Валери Петров, Леда Милева - това са авторите, които са написали наистина прекрасни неща за деца. Разбира се, че има и други, но някакси тези двамата са ми най-любими!

- Един обобщаващ въпрос - какво са за Вас театърът и киното?
- В момента са ми всичко - всичките ми мечти, стремежи, желания. Те са най-големият празник в живота ми и най-голямата трудност. Хубавите неща често са трудни, но удоволствието от тях е неповторимо.

Въпросите зададе:
Димка КАБАИВАНОВА