Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Председателят на Дружеството на писателите в Стара Загора Таньо Клисуров пред "Старозагорски новини": Вместо от омраза, хората се нуждаят от думи за обич

Таньо Клисуров- Г-н Клисуров, Дружеството на старозагорските писатели беше възродено наскоро, но през изтеклите две-три години литературният живот в Стара Загора не е замирал. Каква е тръпката?

- Първо искам да отбележа, че нашият град винаги е бил едно от средищата на българската литература. Спомням си, че когато се завърнах тук след следването си, по старозагорските улици се срещаха такива знаменити поети като Иван Хаджихристов и Иван Мирчев. Когато бе открит Дом "Литературна Стара Загора" и клубът "Пегас", там ежедневно се събираха, наред с художници, актьори, архитекти, и Христо Кацаров, Стойчо Стойчев, Янко Димов, Константин Колев, Ганчо Проданов, Жеко Христов, Иван Груев, Петър Тонков, Стоян Стаев, Трифон Митев...

Писателското дружество имаше шест редовни членове на СБП, един много значителен успех за времето си. Всяка година излизаха по няколко книги на наши поети и белетристи и те бяха забелязвани и отличавани от критиката. Есенните литературни дни бяха едни от емблематичните празници в национален мащаб.

В последните години, за които ме питате, макар и неорганизиран достатъчно, литературният живот не е замирал. Книги се издават дори повече от преди, но естетически повечето не издържат високия критерий, който бе прилаган някога. И все пак, книгите на Георги Янев, Йордан Стоев, Неделчо Ганев, Мария Донева, Йордан Пеев, Виолета Бончева, Керка Хубенова, Ботьо Буков, Йордан Атанасов, Стойчо Маджарски, Стефанка Мирчева, Борислава Бонева привличат вниманието и на читателите, и на критиката. Много важно е, че не прекъснахме връзките си с читателите. Освен редовните премиери на нови книги в библиотека "Захарий Княжески", Библиотека "Родина", къща-музей "Гео Милев", много често ние сме и в селата от общината. Там хората ни посрещат много сърдечно, доказват с вниманието си и аплодисментите, с които ни даряват, че имат нужда от срещите с днешните писатели. Така беше в Оряховица, в Калояновец и Християново, на Старозагорските минерални бани и в Казанка.

Благодарение на помощта на фондация "Космос" и читалище "Николай Лилиев" установихме близки творчески връзки с писателските организации в Ямбол, Велико Търново, Хасково, взаимно си гостуваме.

Предстои регистрацията на Дружеството ни в съда. Надяваме се, че това ще ни даде възможност, с помощта и на Община Стара Загора, да разгърнем още по-широка дейност. С нетърпение очакваме откриването и на новия Дом "Литературна Стара Загора", за да имаме своя постоянна база.

- Имат ли продължение литературните традиции сред младите хора. В бъдеще ще остане ли името на Стара Загора като Град на поетите?

- Ето това е една болна тема за мен. Появяват се отделни книги на нови непознати имена. Но организирана работа с младите в училищата няма, за съжаление. Миналата година се опитахме да създадем два-три ученически кръжока в гимназията по строителство, в математическата гимназия, струва ми се и в гимназията "Ромен Ролан". Но след няколко месеца нещата заглъхнаха. Вината? Сигурно е и в нас, но и в недостатъчната заинтересованост на училищните ръководства. Не знам дали тук и там не им минава мисълта, че поезията днес е излишна, че има "много по-важни проблеми" за решаване.

А истината е, че без по-широка база за работа с младите, успехи не могат да се чакат. Казвал съм го и друг път: във футбола дори и да нямаме местни кадри, можем да си купим от другаде, но в литературата това е невъзможно, трябва да подготвим почвата да се раждат в Стара Загора талантите.

- Какви са, според Вас, тенденциите в днешната поезия и имат ли те отзвук в Стара Загора?

- И в нашия град поетите са с разнообрази естетически виждания. Неделчо Ганев е поет с по-модерен поглед, асоциативен. Други следват класическата традиция, към тях причислявам и себе си. Но в края на краищата не са толкова важни средствата, с които внушаваш на читателите мислите и чувствата си, важното е какво им казваш. То трябва да ги докосне, да им помогне, да ги направи по-добри, по-човечни. Поетите на Стара Загора, струва ми се, правят точно това.

- Как премина 2017 година за Вас в творчески план, чакате ли нова книга?

- Годината за мен бе в творческо отношение положителна. Гостувах в няколко града, сред които Пловдив, Хасково, Разград, Балчик, с книгата си "Прошепнати думи". Убедих се, че хората изпитват необходимост от поетичното слово, особено от творби на интимна тема. Това е барометърът: във времена на понякога насадена изкуствено омраза и неприязън хората искат да чуят и да четат думи, излъчващи топлина, сърдечност, обич.

Предстои излизането на новата ми поетична книга "Внезапно сърцебиене". За трети път успях да спечеля средства за издаването на моя книга от програмата "Помощ за книгата" на Министерството на културата. Това са стихотворения, писани през последните три-четири години, публикувани са във вестници и списания, но сега, събрани на едно място, мисля, че въздействат по нов начин. Последната дума ще имат, все пак, читателите.

Интервюто подготви:
Тоня ИВАНОВА