Информацията в сайта е собственост на вестник „Старозагорски новини”. При използването й, позоваването на източника е задължително!

Стоянка Мутафова: Истинският артист може и без думи да каже много неща!

Стоянка Мутафова представи в събота вечерта в Стара Загора автобиографичната си книга "Добър вечер, Столетие мое". Голямата българска актриса си тръгна от Града на липите с подарък от митрополит Киприан - диптих с иконите на Богородица и Христос (на снимката Мутафова показва диптиха с иконите, до нея е дъщеря й Мария Грубешлиева - Муки) Голямата Стоянка Мутафова с приятелката си от Стара Загора Вера Михова, която вече 3 десетилетия се грижи спектаклите й да преминават при препълнени залиГолямата актриса си тръгна от Стара Загора с подарък от митрополит Киприан - диптих с иконите на Богородица и Христос

"Никога няма да забравя онези 20 стотинки, които проф. Боян Дановски ми остави в гримьорната, след като падна завесата след финалната сцена от "Импровизации" по Чехов.

Дълго бяхме спорили с него как трябва да изиграя образа на героинята си Настася Марчуткина. Той настояваше да крещя, да тропам по сцената. А точно такава я бях видяла в изпълнението на голямата съветска актриса Анастасия Платоновна Зуева. Казах му, че няма да играя по този начин, страхотно е, но вече е играно, и то съвсем наскоро в България, а той не, та не! Добре, че бяха Калата и покойният ми съпруг Нейчо, които ме подкрепиха. Не крещях, не тропах с чадърчето, а извадих душата на зрителите с памук.

Дадох всичко от себе си и успях. Дановски влезе в гримьорната ми, потърка големия си нос, извади 20 стотинки и ги тропна на масичката: "За теб са, успя!", каза и излезе. Той имаше такъв навик - след представление да дава от 1 до 20 стотинки на актьорите, според преценката си за играта им", разказа в Стара Загора при представянето на автобиографичната си книга "Добър вечер, Столетие мое" актрисата Стоянка Мутафова.

Над 100 нейни почитатели от различни възрасти буквално препълниха Конферентната зала на комплекс Парк-хотел "Стара Загора", за да приветстват неспиращата да играе, въпреки солидните си 95 години, актриса.

Специален дар от Старозагорския митрополит Киприан - диптих с иконите на Богородица и Христос, й връчи след водосвет за здраве и успех на творбата отец Иван Генов от храма "Света Троица". Сред публиката беше и Вера Михова, която вече близо 30 години се грижи спектаклите с участието на Мутафова да преминават при препълнени салони.

"Стояно, ти си невероятна. Как пък не остаря, как веднъж не отказа участие!", възкликна Вера, а просълзената от неочакваната среща Мутафова й целуна ръка в знак на благодарност за дълголетното сътрудничество.

Повече от час и половина продължи срещата-разговор, за пръв път Стоянка Мутафова сподели, че има и една от многобройните си роли, за които не желае да си спомня.

Било е през далечната 1963 година, месец или два, след като е удостоена с престижното звание "заслужил артист". По него време насилили режисьора Методи Андонов да постави изключително слаба пиеса на някакъв отговорен фактор. Главните роли били на Калоянчев и Парцалев, за пръв път тя трябвало да си партнира с Ицко Финци и се зарадвала много на тази възможност. Като прочели текста обаче, се хванали за главите - отникъде нищо не се получавало. Ходили вкупом при Андонов да го питат защо им причинява това, щели да ги скъсат от подигравки и критики, тях, току-що станалите заслужили артисти. Той само вдигал рамене - заповед отгоре имало. Измъчили се да вадят от себе си думички и номера, но така и не сполучили от никаквия текст да сътворят пиеса. С право после в един от вестниците тогава ги направили на "две стотинки", разказа видимо върналата се с носталгия назад във времето Мутафова.

"Беше истински резил и нямаше накъде - след две представления тази "пиеса" беше извадена от репертоара на театъра. Оттогава зная, че ако липсва изкуство в текста, няма как да направиш изкуство на сцената!", сподели доайенката на съвременния български театър.

Провокирана от залата, дали все пак няма да сложи край на турнетата си, след миг мълчание тя промълви: "Искам, ама душата не ми дава още. Не съм се донаиграла!". След което припомни как големият Георги Парцалев успявал, без да има дори и реплика в постановката "Побеснялото агне" от Аурел Баранга, направил така, че публиката да го аплодира неистово.

"Истинският артист и думичка да не каже на сцената, казва много, защото е Артист! Такава бе и Венчето Коканова. Уви, вече ги няма!", уморено въздъхна тя преди да започне да раздава автографи.

     ***
"За мен смисълът на живота е да играя. На сцената. Искам още и още да играя. Държа на щуротиите си и обичам да разказвам за тях. Щуротиите не са лесна работа. За тях се иска сериозен подход. Малко хора могат да правят сериозни щуротии, на пръсти се броим. Който го може - блазе му. Аз съм от тези, можещите. Аз съм си хулиганка, и то родена хулиганка!" е написала на корицата на томчето "Добър вечер, Столетие мое" Стоянка Мутафова.

А вътре са близо 400 страници, които не са стигнали да разкаже пред микрофона на дъщеря си Мария Грубешлиева - Муки всичко онова, което й се е случило през отминалите почти 10 десетилетия.

95 години, от които 72 са преминали на сцената, под прожекторите и аплодисментите на зрителите й.

Христо ДИМИТРОВ