88-годишен казанлъшки учител разкри тайната за качественото образование у нас

953

(Публикуваме уникалната позиция без редакторска намеса. Четивото е камбана за МОН и още няколко институции)

Най-после и българските политици, и държавници разбраха онова, което още Св. княз Борис I е прозрял – без просвета, без образование няма напредък, няма успехи, няма бъдеще. Това са разбирали и онези опърпани, брадясали, въшлясали, вмирисани на кисело калугери и попове, които са кръстосвали страната в дните на черното турско робство и са се стараели да сеят просвета сред неукия си народ, отваряйки училища по манастири, метоси, черкви, в схлупени къщурки. В поробена

––––––––
България има отворени много повече училища, отколкото във великата Руска империя, което даде основание на видния съветски учен Дмитрий Лихачов да провъзгласи на Славистичния конгрес през септември 1984 г., че по онова време България, макар и под робство, е ИМПЕРИЯ НА ДУХА.
––––––––

Настоящото българско правителство обяви, че негов приоритет е образованието. Обсъждат се програми, учебници, компютри, а се забравя основното – ученикът и учителят. Вярно е, че заплатите на учителите бяха увеличени, но пак си останаха на дъното. Някога Н. Василев (б.р. министър от правителството на НДСВ) заяви, че за три месеца ще снабди училищата с 40 000 компютъра. Тогава зададох един простичък въпрос, на който още не е отговорено: „А за колко време ще може да подготвите и осигурите 40 000 висококвалифицирани учители?“. И ако някога българското училище се славеше, то е защото в него като учители работеха интелектуално най-извисените български синове и дъщери. Да бъдеш „даскал“, това е гордост! А днес? Учителят е поставен на най-ниското обществено стъпало. Някога на площада в чайханата, както си пие чай, великият Авицена става и почва да се кланя на едно минаващо дете. Питат го:“Кое е?“ – „На бея?“,“На градоначалника?“,“На ходжата?“,“На падишаха?“, Авицена отговаря само с една дума: „По-нагоре!“. Какво може да е по-нагоре от падишаха? Отговорът е: „Детето на моя учител!“.

Само когато имаме учители, на които да се кланяме, само тогава ще имаме истинско образование и напредък.

Всички знаят какъв трябва да бъде учителят. А откъде да го намерим и как да го привлечем да работи в училище? Някога най-образованите българи са се стремели да станат учители в Казанлъшкото педагогическо училище – първият български композитор Емануил Манолов, Букурещлиев, А. Страшимиров, Стефан Попвасилев, д-р Кръстьо Кръстев и много други. Кр. Кръстев завършва с докторат в Лайпциг и оттам направо в Казанлъшкото педагогическо училище. Защо? Ами защото по онова време в него са били най-високите заплати в България. И то бълва не само учители, а и световноизвестни музиканти, певци, художници.

––––––––––-
Когато се поставя въпросът, че заплатите са им министерски и трябва да се намалят, става хаджи поп Христо Караджов и казва: „Чи какво й да си министър? – Да намърсиш и някой да ти бърше мръсотиите! А де й да си учител? Да си учител на учителите значи да подготвиш бъдещето на България! Тъй че не може да се сравнява един министер с учител в Казанлъшкото педагогическо училище!“.
––––––––––-

Омръзнало ми е да слушам за пазарлъка на П.Р. Славейков с чорбаджиите и то е, защото никой и дума не обелва за втората част на пазарлъка. Славейков се пазари за 1000 гроша, а заплатата на един говедар по онова време в цяла България е 200 гроша, т.е. Славейков ще взема 5 пъти по-голяма заплата от един говедар.

Макгахан в своите репортажи „Турските зверства в България“ засяга въпроса и за училищата в България. Той не е видял село без училище, но по-подробно се спира на училищата в Панагюрище и Сливен. „В Панагюрище съществуват три училища – едно девическо и две мъжки. Ако се съди по развалините, които видях, те са били широки сгради, с които никое градче от същата големина в цивилизована Европа не би се срамувало“, пише Макгахан. И още: „Учителите били добре платени. По-добре, отколкото учителите в Англия, Франция или Германия: получавали годишно заплата от шестдесет лири. За едно младо момиче като Райка това е представлявало много пари. Положението на Райка като учителка в такова селище като Панагюрище може да се счита за завидно. Тук учителката е видна личност, обкръжена с уважение, за разлика от положението на учителките в Лондон.“

А в спомените си за Сливен Макгахан съобщава: „Бях учуден да видя толкова добре организирано училище, с всички модерни прибори в това отдалечено селище, в тоя почти неизвестен край на Балканите“. Посещават един клас от петдесет деца от шест до десетгодишни и остават очаровани с г-н Скайлер, че те всички могат да четат и пишат много красиво, че „засрамиха много души от нашата група“. „Г-н Скайлер извика след това един клас по аритметика, а друг – по география, и установи, че децата са пъргави, умни и готови да отговарят без колебание или стеснение“, продължава описанието Макгахан и заключава: „За учителите: Техните заплати вървят от тридесет до шестдесет лири годишно – доста солиден доход за тая част на света“. Сравнението с учителите от другите части на света не би било неблагоприятно за българите… те имаха честни, сериозни и интелигентни лица и високо ценяха своята благородна професия.

Но най-учудващото и респектиращо за Макгахан е, че „Всичко, направено от българите за образованието, почива на доброволни начала: без да бъдат ръководени от Министерство на образованието или пълномощници, изпратени да прилагат наредбите на парламента, и да насилват родителите да учат своите деца, и да ги пращат на училище. В цялата страна училищата се издържат от данък чрез самооблагане. Всяка неделя в черквите се събират допълнителни доброволни вноски“.

Трябва да напомня, че тогава образованието се ръководи от Българската православна църква, учителите се смятат за църковни служители и получават заплатите си от църковните настоятелства.

По-големи ли са сега заплатите на българските учители от тия на учителите в Англия, Франция, Германия?

40 години бях учител и никога не можах да стигна и половината от заплатата на един говедар. През 1977 година ученикът на великия Тео (Теодоси Теодосиев, станал мъж на годината за 2015 г.) Петко Динев завоюва световната титла по физика. Тео бе награден с една ХИМИКАЛКА и Похвална грамота. В същото време за безспорни свои успехи, но не от световен мащаб, един свиневъд бе удостоен със званието „Герой на соц. труд“, награден с лека кола „Волга“, екскурзия до Москва, Ленинград и т.н. Тогава се провикнах на едно много високо съвещание в София:

––––––––
„Защо оценявате труда на един учител 40 000 пъти по-ниско от труда на един свиневъд? Вярно е, необходими са свине, говеда, но кое е по-важно? Прасетата, телетата или децата? Защо учителите трябва да бъдат оценявани и поставяни по-ниско от свиневъдите, говедовъдите?
––––––––

„Никой не отговори, но министърът на просветата Ал. Фол дойде при мен, прегърна ме и каза: „Ако беше жена, щях да те разцелувам! Ще имаме истински напредък, само когато младите започнат да предпочитат учителската професия пред останалите.“

Понастоящем забравяме за качествата на децата, учениците. Какви деца влизат сега и какви деца ще влизат след пет-шест години в училище? Когато изпитваме майсторството на двама хлебари, даваме им еднакво качество брашно. Ако на единия дадем бяло брашно, а на другия – трици, ясно е кой ще направи по-хубавата питка. В училище не е така. Няма в света две еднакви деца – даже да са еднояйчни близнаци! Едно е да се занимаваш с деца, расли и развивали се в нормални семейства, с високи интелектуални възможности, а съвсем друго е с деца, които още в утробата на майка си са научили три неща – да лъжат, да просят, да крадат. В един град, няма да споменавам името, през миналата година от 4 новородени 3 са циганчета. Няма нищо лошо в това. Лошото е, че циганизацията обхваща цялото общество. Циганизацията е да искаш, без да даваш нищо на обществото. Да искаш някой друг да се грижи за теб.

Гетата най-добре показват докъде стига не само липсата на образование, а и нежеланието да се образоваш.

–––––––
Чудя се защо от Хелзинкския комитет не протестират, че САЩ не дават зелени карти на циганите, не набират бригадири от тях, а само сред студентите.
–––––––

Нека от Хелзинкския комитет не само пискат, а заработят така, че родените в гетата циганчета не остават безпросветни, а получат такова образование, че да станат равноправни и равнопоставени граждани както в българското общество, така и в целия свят. Нека от гетата да почнат да излизат масово медсестри, учители, лекари, инженери – всякакъв вид работници и специалисти, а не само джебчии и побойници. Това може да стане само, ако съумеем да подготвим учители от техните среди и те се върнат да работят сред своите. Всички останали опити да се промени начинът на мислене и живот в гетата се оказаха безплодни.

Сега в училище работят урокодатели, преподаватели, учители. Учителят е нещо повече от урокодател и преподавател. Светът е пъстър, изпълнен с много професии. Но нека не забравяме, че преди да станем каквито и да било, най-напред всички сме били ученици и дълбоко в сърцата, в душите си таим скъп и мил образ на някой учител, пред когото благоговеем и винаги заставаме мирно. Действително, от работата на учителите и учениците зависи бъдещето на България.

Може ли някой да ми отговори за какво са ни магистралите, заводите, предприятията, прасетата, телетата, ако не съумеем да отгледаме, образоваме, възпитаме като истински съвременни хора – децата си? Не успеем ли да напълним училището не с апарати за следене, а с истински учители и нормално подготвени за учебна дейност деца, бъдещето на България ще бъде в опасност.

Ще ми се да завърша с последния куплет от стихотворението на горносахранския учител и поет Станимир Стефанов Станчев:

„ПОКЛОН, УЧИТЕЛЮ!“
УЧИТЕЛЮ, обичаше и си обичан.
Сърце, душа и ум докрай раздаде ти.
Затуй сега едно „момче“ пред тебе коленичи,
дълбок поклон ти прави – доземи!…

Стойко СТОЙКОВ – Казанлък