60 години по-късно Стара Загора вече има улица „Николай Лилиев“

81
Водното поетично огледало в центъра на Стара Загора, където един от 13-те стиха е на Николай Лилиев

Улица в нов жилищен квартал на Стара Загора ще носи името на Николай Лилиев, решиха местните старейшини, които единодушно утвърдиха предложение от строителен предприемач.

Решението идва точно 6 десетилетия след кончината на твореца, който малко след раждането си на 26 май 1885 година остава сирак и заедно със сестра си Божана е отгледан от лелите си Руска и Мина в Града на липите.

Историци и писатели от Стара Загора нямат обяснение защо до сега един от най-обичаните български поети се е „разминавал“ с честа неговото име да носи улица или площад. Според едни предложение в тази посока имало малко след смъртта му, но тогава местната управа го подминала с аргумента, че творчеството му е свързано със символизма и декадентството.

След 10 ноември 1989 г. предложението било подновено, но пак останало на заден план под претекст, че има „по-заслужили“ местни автори, а и той не бил живял „достатъчно дълго“ в Града на правите улици и поетите. Освен това вече имало училище с неговото име и „щяло да стане прекалено“.

Едва сега дошъл „ред“ на името на Лилиев да бъде кръстена и улица в родния му град.

Междувременно след дълго отлагане бе направена пълна реставрация на къщата на улица „Парчевич“ No 38, където е прекарал детството си авторът на култовото „Тихият пролетен дъжд/звънна над моята стряха,/с тихия пролетен дъжд/колко надежди изгряха!“, сътворено в далечната 1918 година. В нея предстои да бъдат настанени местното дружество на поетите и учебно студио за отпечатване на графики.

Само преди седмица в центъра на Стара Загора бе открита композицията „Поетично водно огледало“, в която върху медни листове са стилизирани стихове на 13 поети. Сред тях е и Лилиевото „Съмна в сънните градини,/всяка капчица роса/отразява ведросини, ведросини небеса“, писано точно преди 110 години.

Христо ХРИСТОВ