200-годишен казанлъшки чимшир влезе в битка за „Дърво с корен 2019“

90

Той расте в двора, където братята Саранеделчеви откриват първата в България фабрика за струнни музикални инструменти – легендарната „Кремона“

Рядък вид вековно дърво – 200-годишен чимшир, растящо в двора на жилищен блок в централната част на Казанлък, е номинирано в две категории от конкурса „Дърво с корен 2019“.

В основната категория то е между 10-те финалиста, а в допълнителната „Вековните дървета говорят“ се нарежда между трите финалиста.

Вечнозеленият чимшир в България обикновено се среща като декоративен храст и много рядко като дърво. Причината е, че расте много бавно, както и ударното строителство през последните 60-70 години, което унищожи растителността във възрожденските български дворове.

Дворът, където расте 200-годишният казанлъшки чимшир, е бил на рода Саранеделчеви, чийто родоначалник е Неделчо, роден около 1770 г. Той е бил човек, обичащ всичко да му е подредено, заради което започват да го зоват с архаичната днес дума „сара“, т.е. „сара Неделчо“, което значело „подреден Неделчо“.

От рода на Неделчо са произлезли техници и инженери, лютиери и музиканти, юристи и икономисти, учители и медицински работници, военни. Много от тях са родени или живели в къщите, строени в двора с чимшира от началото на XIX до средата на XX век. Тези факти са описани подробно в краеведската книга „Да съхраним зелените клонки – хроника на рода Саранеделчеви от Казанлък“ на уважавания юрист и общественик Стефан Саранеделчев (роден 1947 г.), който е седмо поколение от рода.

През годините на своето съществуване чимшировото дърво е свидетел как дворът на Саранеделчеви е бил център на предприемчивост и новаторски дух. Така например през 1880 г. Георги Саранеделчев построява там ковашка работилница, която съществува 83 години и е една от най-търсените от населението на града и околията. В нея Георги работи 44 г., а синът му Стойчо – 60 г. Двамата винаги са се стремели да бъдат съвършени в работата си, коректни с клиентите си и техните съграждани им се отблагодаряват с внимание и уважение.

В работилницата синът му Димитър отваря първата в Казанлък гражданска (цивилна) оръжейница. Създаденият от него прототип на картечница е с показатели над тези, изработени във водещи европейски страни.

През 1896 г. в работилницата е създадена и леярна за цветни метали, в която е отлята първата камбана на казанлъшката черква „Св. Йоан Предтеча“.

През 1918 г. в сграда в същия двор, източно от чимшира, Димитър Саранеделчев започва първото в Казанлък изработване на струнни музикални инструменти. След допълнително обучение в Германия той се връща в бащиния си дом и заедно с по-малките си братя Петко, Боньо и Иван откриват тук първата в България фабрика за струнни музикални инструменти – легендарната „Кремона“.

През 1918-1924 г. в сграда в двора се помещава едно от първите фотостудия в Града на розите. То е на един от първите военни български фотографи – Петко Г. Саранеделчев. В края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ в. тук е фотостудиото на първата в Казанлък жена-фотограф – Донка Саранеделчева.

През 1962 г. дворът и постройките в него са отчуждени и там е построен жилищен блок. За няколко години е запазена част от родната къща на братята Стойчо, Димитър, Петко, Боньо и Иван Саранеделчеви, благодарение на чието застъпничество чимшировото дърво също е съхранено. Дори и след пълното събаряне на старата къща през 1976 г., живеещите в блока и потомци на Саранеделчевия род се стараят дървото да не бъде похабено от злосторници.

Особено тежки за чимшира-столетник са последните четири години, поради постоянното нападение на гъсеници на американската бяла пеперуда. Голямо старание за запазването на дървото полага Стефан Саранеделчев, който от чисто сантиментални подбуди всяка година, от април до октомври, редовно се грижи за него, следвайки съветите на агрономи.

Той и живеещите в блока осъзнават, че този чимшир не е нито най-старото, нито най-високото или красиво дърво, но то има специално място в живота на казанлъчани, независимо че повечето от тях не подозират за кроткото му присъствие в северната част на двора на жилищната сграда, на централна казанлъшка улица.

200-годишното дърво заслужава да стане любимо и на други българи, защото носи спомена за видни наши сънародници и интересни събития, за отминалия романтичен свят на казанлъшките възрожденски дворове, в които чимширът не е бил рядкост като днес. То е символ и на упоритостта в отстояването на жизнеността.

Онлайн гласуването за „Дърво с корен“ започна на 3 октомври и ще продължи до 31 октомври, след което ще бъдат излъчени победителите. „Приятели, гласувайте за това дърво“, призовава Стефан Саранеделчев.

В материала е използвана информация от desant.net.