Ще мине ли втората тръба на „Турски поток“ до България?

172
От "Газпром" обявиха на 30 април, че първата тръба на "Турски поток" е построена

След като ЕК разреши „Северен поток“ за Западна Европа, защо мълчи за тръбата през България за Югоизточна Европа? Пак ли двойни стандарти, след като е ясно, че тръбопроводът не е руско политическо оръжие, а търговски проект?

Въпросите не са риторични. На 30 април т.г. от „Газпром“ съобщиха, че полагането на дълбоководния участък на първата тръба на газопровода „Турски поток“ от руското крайбрежие на Черно море до турското е приключило. Тоест вече е построена първата тръба на „Турски поток“. Беше съобщена и любопитната подробност, че полагането на тръбите по дъното на Черно море е извършено от кораба Pioneering Spirit, чиято дневна производителност при заварянето е била 4.3 км на ден от морското трасе на газопровода, като на два пъти е била постигната максимална производителност от 5.6 км на ден.

От „Газпром“ уточниха още, че проектът „Турски поток“ се реализира според графика едновременно на крайбрежията на Русия и Турция. В момента в турския регион Къйъкьой се работи по оборудването на приемен терминал за газовите доставки, а след приключването на този строеж ще завърши приемателната работа по първата тръба на съоръжението.

През третото тримесечие на 2018 г. корабът Pioneering Spirit ще продължи работа по полагането и на втората тръба по дъното на Черно море, съобщиха още от „Газпром“.

Морският участък на газопровода е 930 км от руското до турското крайбрежие. Едната тръба ще осигурява доставките за турския пазар. Втората се планира да е транзитна и да захранва Югоизточна Европа, като за целта се предвижда да се построят още около 180 км сухопътен участък. Всяка от тръбите на „Турски поток“ се предвижда да транспортира годишно 15.75 млрд. куб. м газ.

Все още обаче няма категорично решение
дали втората тръба ще мине
през Гърция, или през България

Според президента на Турската асоциация за енергийна икономика Гюркан Кумбароглу втората тръба на „Турски поток“ може да мине през България, но за целта трябва да има решение от ЕК. „Първата тръба е предназначена за доставки на газ, които да задоволят нуждите на Турция. Втората тръба ще бъде за доставки на газ за Югоизточна Европа. Засега плановете са тя да минава по турско-гръцката граница, а връзката с България да бъде правена през интерконектора между вашата страна и Гърция. Възможно е обаче да има промяна в плана и тръбата директно да стигне до българо-турската граница“, заяви Гюркан Кумбароглу пред БНР на 18 март т.г.

Българският премиер Бойко Борисов обаче е категоричен, че втората тръба на „Турски поток“ трябва да е през България и да захранва планирания газов хъб „Балкан“ край Варна.

Там, където има газопроводи, няма войни,
трябва дипломатично и тихо да отстоим нашите интереси

Тази позиция премиерът Борисов изказа по време на 12-та годишна среща на бизнеса с правителството под мотото „Големите въпроси на 2018 г“. И недвусмислено акцентира, че няма да допусне втората тръба на „Турски поток“ да мине под носа ни. „Да загубим ние транзита в полза на Гърция или някоя друга държава, не считам, че е нещо, което български политик би одобрил. Може да има и обратно мислене, но поне аз така считам“, подчерта Борисов.

Понастоящем за бъдещия газов хъб „Балкан“ край Варна тече предпроектното проучване за източниците и маршрутите за захранването му, капацитета и рентабилността му, цената му и т.н. Проучването се изпълнява от българо-швейцарското дружество ДЗЗД „АФ-ЕМГ Консулт“, което да изготви технико-икономическите и финансови анализи. Очаква се българското правителство да представи първите резултати от предпроектното проучване в началото на юни в Брюксел пред заинтересовани страни.

Според mediapool не е изключено темата за хъба да бъде представена и на планираната за 29 юни в София годишна среща на Групата на високо равнище за газовата свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), в която участват Aвстрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словения и Словакия. Именно при сформирането на тази група се роди идеята за газовия център.

„Тогава стигнахме до извода, че всяка страна от Югоизточна Европа трябва да следва принципите за поне три източника на доставка на газ и решихме, че България е подходяща за газоразпределителен център заради географското си положение и развитата си газова мрежа“, припомни при последното си посещение у нас през март зам.-председателят на Европейската комисия и отговорен за Европейския енергиен съюз Марош Шефчович. Тогава той обясни, че е „много важно България да се трансформира от транзитираща руски газ страна в търговец и газов оператор, което ще е по-добре за страната и региона“.

Идеята за изграждането на хъба досега е презентирана от правителството пред Турция, Азербайджан и Израел. Към момента за бъдещия хъб обаче има сигурни само 1 млрд. куб. м газ от азерското каспийско находище „Шах Дениз II“, договорени от „Булгаргаз“ за доставка от 2020 г.

Ключова за реализацията на проекта за газовия хъб „Балкан“ край Варна ще е втората тръба на „Турски поток“.

„Газпром“ е категоричен, че да се случи това, трябват сигурни гаранции от страна на Брюксел за доставките по тази тръба до България, за да не се повтори сценарият с блокирания от ЕК проект „Южен поток“.

През юли 2017 г. Брюксел даде разрешение за руски доставки за хъба „Балкан“, но към момента не е известно дали има напредък по разговорите в тази посока с „Газпром“.

Втората тръба на „Турски поток“ към
България не е руско политическо оръжие

Тръбата е търговски проект, от който Югоизточна Европа се нуждае, за да гарантира своята собствена енергийна сигурност през идните десетилетия на конкурентни цени.

А след като ЕК разреши „Северен поток“, захранван с руски газ за Западна Европа, защо не разреши и втората тръба през България за Югоизточна Европа? Това е въпрос, чийто отговор трябва да бъде даден в оставащите месеци до края на европредседателството ни, както това се случи миналата седмица с двойния стандарт на храните. Темата е стратегическа и освен всичко друго, касае и самочувствието ни, че сме пълноправен, а не второразряден член на Европейското семейство.

Материала подготви:
Йовка НИКОЛОВА