Черешовата задушница е вторият голям помен на починалите роднини и близки

62

Житото е символ на възкресението, но според Библията погрешно е оставянето на храна върху гроба на покойника!

В съботата срещу Петдесетница e Черешова (Спасовденска, Петдесетнишка) задушница и всички българи правят помен в чест на мъртвите. Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете – при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това: Голяма (Месопусна) – в събота срещу Месни заговезни; Черешова – в съботата преди Петдесетница; Архангелова – в събота преди Архангеловден, който е на 8 ноември. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. Денят на Черешовата задушница всяка година е различен, защото зависи от датата на Възкресение Христово (Великден). Тази година това възпоминание на починалите е на 15 юни…

Както името „задушница“ показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва хляб и вино, а според сезона и плодове, както е в случая. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома…

Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от евангелие и апостолски текст.

Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. апостол Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира още горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия…

Според православния канон погрешно е оставянето на храна на гроба на покойника. Библията отрича това! Поставеното на храна по гробовете няма да бъде изядено от покойника, а от бездомните кучета, като по този начин се осквернява вечният дом на починалите. Душата не яде и не пие материална храна и/или питие. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се предлага на бедни и нуждаещи се.

(СН)