Цигари „Загорка“ правели във Видин, Нова Загора и Горна Оряховица

811
Силистренецът Димитър Георгиев сред част от колекцията си, която за пръв път показа през миналата година в Пловдив

„Арапче“, „Македония“, „Лъв“, „Войнишки“ и „Табсо“ са само част от 725-те марки папироси, събрани от Димитър Георгиев за 6 години

725 кутии с цигари родно производство притежава майсторът на автомобилни гуми Димитър Георгиев, който е може би най-големият български колекционер на тютюневи изделия. Колекцията, в която са инвестирани доста средства, е стартирана по новогодишните празници на 2013 година, когато Митко попаднал в интернет на интересна обложка от продукцията на пловдивския търговец на тютюни Крикор Тютюнджиян с марката „Президент“. Предназначената за експорт табакера била произведена малко след финала на Втората световна война и се предлага в един от специализираните аукциони.

Първата опаковка, с която поставя началото на колекцията си преди малко повече от 6 години е „Президент“ на Тютюнджиян

Без да се замисли много и без дори да предполага, че слага началото на едно спорно за някои хоби, силистренецът платил петдесетина десетачки. Неусетно за себе си (признава, че сравнително рядко запалва цигара, а лула пък никога не е държал в ръката си) Георгиев така се зарибил, че за по-малко от година вече имал над 100 кутии, голяма част от които били неотваряни и с оригиналните си акцизни бандероли.

Най-старата опаковка (за съжаление празна) е кутия от 1904 г. с марката „Иван Асен Втори“

Нови и нови експонати пристигали в Силистра по всевъзможни пътища: от интернет разпродажби; чрез приятели, които разбрали за хобито му; от други колекционери, които заменяли повтарящи си марки…

Експозиция в сервиз за гуми

Тогава се запознал с неколцина (болни като него по темата) колекционери от София, Видин и Пловдив, с които периодично поддържа връзка и до днес. В началото трупал „находките“ на камари в дома си, после им направил специални стелажи, от пролетта на м.г., когато колекцията се разраснала неимоверно, пренесъл част в сервиза за гуми, където работи.

Цигари „Народна Република“, произведени през 1947-а в Централния софийски затвор

Хем „разтоварил“ апартамента, хем все повече хора успявали да видят експонатите. Леко тъжно разказва, че по старото правило светецът не е признат в родното си село. Общината в Силистра категорично му отказала да покаже сбирката си на публично място. А той много искал да я подреди по време на ретро-рали, дори бил готов да си плати „тротоарно право“, но чиновничката отсякла: „Там ще минават и деца, ще нарушим разпоредбите на закона, които забраняват рекламирането на цигари и изделия от тютюн!“.

На Димитър не му оставало нищо друго, освен да търси възможности извън крайдунавския град и това се случило през м.г., когато покрай инициативата „Пловдив – европейска столица на културата“ в тютюневия град организирали презентация под надслов „ДИМ Историите на тютюна“, където подредил 560 кутии. Не е броил колко са били дошлите да разгледат експонатите, но чул множество истории и версии за повечето от марките и за „дизайнерите“ на обложките.

Интерес към соцпроизводството

Повечето от посетителите проявявали интерес към марките от последните 50-60 години, може би заради това че все още помнели тръпката от първото си дръпване на цигара: „Слънце“, „Арда“, „Тютюноработник“, „Ударник“ или от приготвяните основно за износ в някогашния СССР „Ту“ и „Родопи“, а впоследствие станали нарицателни за лукс „БТ“ – кутия. Лично за него по-интересни са произведените по време на Третото българско царство, най-старият му експонат е от 1904 г., за съжаление е останало само пакетчето без съдържанието: било произведено във фабриката на Димитър Марбас.

Цигари „Войнишки“ от Втората световна война (има и от Първата световна)

Твърди, че никога не си е позволил да разкъса бандерола и да пробва папиросите, напоследък все повече се интересувал за историята на производители, които били пръснати из цялата страна. Може би е странно, но свързваната обикновено със Стара Загора „Загорка“ била правена във… Видин, Горна Оряховица и Нова Загора, а под липите собственикът на фабрика „Цар Освободител“ Къню П. Пашоолу изработвал луксозните папироси „Екстра“. В Плевен пък си харесвали името на намиращия се в днешна Гърция, но някога български град, Енидже Вардар, кутиите били в поне десетина варианти в зависимост от качеството на тютюна и времето на приготвянето им. Имало и специални „Войнишки“ с по 8 къса. В Севлиево била фабрика „Меркури“ на Кастелиев и Ангелов с образа на древногръцкия бог.

Картинки на артилеристи, обстрелващи Одрин

Колекционерът с истински респект разказва за обложките от различните десетилетия, сред тях имало произведения на изкуството, дори през 1912-а пуснали „табакера“ с нарисувани български артилеристи, които обстрелват обкръжения Одрин. През 1929 г. в русенската „Независима България“ сложили картинка с Майка България с развято знаме до кротко стоящ край бедрото й лъв. Странно изглеждали марките, изработвани основно за износ, сред тях например е… „Тигър“ от 1947-а, а през 1911-а, явно за страстни пушачи, се появила кутия с 30 къса „Джебел“, за разлика от рекламните на авиокомпания „Табсо“, в които били поставени едва по 4 папироса. Първите пък цигари с ментол се казвали „Фриш“ и директно заминавали зад граница.

Познавачи му споделели, че тези цигари горели страшно бързо и свършвали за времето на полета от София до Варна. Имало и кутии с по 150 къса като „Елегант“ на Дердерян.

На кутиите от пловдивската „Български орел“ с марката „К. А. Вакаро“ (от името на производителя италианец) пък имало отличията от Чикаго през 1893 г. и от Париж през 1890 година. Някои от производителите слагали от вътрешната страна на капаците портрети на Пенчо Славейков, Стефан Караджа и Христо Ботев, други отпечатвали малко наивно звучащи днес карикатури с рекламни надписи от сорта на „И рибите излизат от водата усетят ли дъха на Картел!“. Ликът на Асен II с царските регалии се вижда върху луксозна кутия от 1904 г., произведена от пловдивската фабрика на Д. И. Мардас, а пък пловдивската, но „Беломорска България“ предлагала папиросите си в елегантна метална табакера с излегнал се в кожено кресло бонвиван. В метални табакери от по 100 къса пък се изявило „Безименно акционерно дружество“, саморекламиращо се като „придворен доставчик“.

Във Варна си падали по…“Момиче“

Имало и доста странно звучащи днес наименования като „Момиче“ (в семпла синя опаковка) на основаната от Костас Авгенириди през 1867 г. едноименна варненска фабрика, която след смъртта на фабриканта през 1921-ва била поета от сина му Михаил. В цветовете на националния трибагреник пък е оформен пакет „юбилейни“ папироси „20 години народна власт“, а през 1969 г. се появила марката „Световна филателна изложба“ с картинка на пощенска марка от 13 стотинки, на която били нарисувани мома и ерген.

Пак така неглижирано (на фона на LUX от 1958 г. и варненските „Петел“ от 1907 г.) било оформлението на юбилейното „Бузлуджански конгрес 1891-1961“. Особен раздел представляват кутиите с марки на природни обекти като „Осогово“, „Руен“, „Янтра“,“Витоша“, „Пирин“ и др. От по-нови времена са „Интер“, „Вега“, „Стил“, „Виктори“, „Хасково“, „Мадара“, „Шипка“, „Плевен“, „Пловдив“ и още, и още. През 1960 г. особен интерес представлявали цигарите „Спорт“, след това се появили „Рали“, пак някъде тогава били пуснати луксозните „Дипломат“, предназначени основно за чужденци и с ръчно изработена кутия.

Цигарена опаковка, посветена на първото излетяло в Космоса живо същество, кучето Лайка

Димитър Георгиев не знае колко всъщност марки цигари са били пуснати от родните фабрики през годините, тази информация отсъства дори в специализираната литература, но смята, че е достигнал почти до максимума. Напоследък попадал на нови експонати сравнително рядко, по 1-2 месечно, за разлика от началото на колекционерската си дейност, когато почти всяка седмица получавал оферти за нови и нови експонати. Един от най-новите е кутия „Народна република“ от 1947 г., които по ирония на съдбата се произвеждали от обитателите на Централния затвор и стрували 25 тогавашни левчета за 20 цигари второ качество. Напоследък попаднал и на няколко доста примитивни фалшификата, основно на по-нови марки, което неприятно го изненадало, не очаквал и в тази област да се появят ментета.

Засега отделя средно по час на денонощието, за да „претършува“ из нета, надява се един ден, когато се поосвободи, да започне работата по каталог, където да опише всяка една от находките, да разкаже (доколкото е възможно) историята й. А някой ден може пък и да продължи с още подробности – за производителите, за художниците, за времената, в които са се търгували. Поне засега среща разбиране от страна на съпругата си Мария, която не възразява за направените инвестиции от семейния бюджет.

Христо ХРИСТОВ