Христо Панчугов: Ниската избирателна активност е атестация за провалените надежди на българските граждани

238
Политологът Христо Панчугов

Пред „Старозагорски новини“ политологът анализира развръзката от изборния маратон през 2021 г. Спечели ли промяната и кой е нейният носител? За какво говори ниското участие на българските граждани в изборния процес? Какви са изводите пред загубилите и как може да бъде сглобено стабилно правителство от 4 политически сили? Отговорите четете в интервюто ни с преподавателя в Нов български университет Христо Панчугов

– Г-н Панчугов, изборният маратон за 2021 г. свърши. Едва ли някой би предположил в началото на годината, че в рамките на 7 месеца ще гласуваме на три избора за парламент, плюс този за президент на републиката и последвал балотаж. Какъв е основният извод, който днес правите след резултатите от 4 април, 11 юли, 14 и 21 ноември?

– Две неща трябва да бъдат казани в настоящата ситуация. Първото е, че в резултат на серията от избори днес ние нямаме повече яснота за това как ще изглежда едно бъдещо управление и какви ще са стъпките за постигане на голямата задача – промяната. Не сме по-близо да знаем отговора на този въпрос, отколкото бяхме в началото на годината. Създадено бе противопоставяне по линията промяна – статукво, но как изглежда промяната и кой е способен да я осъществи на практика остава неясно. Кампаниите и изборите не създадоха ясната картина, която всички търсихме в началото на 2021 г. Освен това партиите не мотивираха хората да се включат в изборния процес. С това е свързан и вторият извод от изминалите месеци. Вследствие на демотивиращата политическа комуникация ние имаме едно огромно мълчаливо мнозинство, което отказа да гласува на последните избори. Имахме силно участие на първите избори през април, но след това – намаляваща активност. Рекордно ниска. Това е атестация за провалените надежди на българските граждани, които ще подхранят политическата апатия, която цари в нашето общество. Ще има опити това да се обясни от умората от трите избора, но моето мнение е, че просто политиците отказаха да се борят за умовете на българските граждани.

– В чисто електорален план виждате ли успех на призива за промяна след отминалия маратон от избори?

– Разбира се, че това може да бъде доловено в нагласите на хората. Силите се преконфигурираха. Изборите на 4 април, 11 юли и 14 ноември носят едно ясно послание. Хората, които се включиха, посочиха, че универсално отхвърлят корупционния модел, наложен от управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов. Да, този изблик на промяна не се обедини около един-единствен политически субект, но е пределно ясен и видим. Хората не искат повторение на корупционните практики и разпада на политическите институции, които виждахме съвсем ясно и отчетливо в предишното управление. Това, което изборите не могат и не им е функция да правят, е да създават модели на управление. Българските политици решиха, че гражданите ще им наредят пъзела, а те просто ще седнат на министерските постове. Това няма как да се случи. Самото ни общество е разделено по редица други линии, освен публично заявената – промяна – статукво. В този смисъл сега ще видим много силен натиск за съставяне на правителство, защото част от партиите ще са поставени пред опасността да не влязат в нов парламент, ако отидем към поредни избори. Това е позитив по същество. Изборите стартираха трансформацията на партийната система.

– Успехът на „Продължаваме промяната“ и победата на Румен Радев слагат ли край на революцията, започнала с протестите от лятото на 2020 г.?

– Аз нямам такова усещане, защото преди всичко „Продължаваме промяната“ е далеч от това да бъде ясен политически субект. Тази формация е инженерингов проект, каквито ние сме виждали многократно в нашия политически живот. Формация, която зае един вакуум в представителството на българското общество в този конкретен момент. Виждаме една симбиоза от познати политически послания и такива, които можем откровено да определим като клише. Това, което предстои да се случи, за да може „Продължаваме промяната“ да се превърне в траен феномен в българската политика, е да видим техния конкретен план за управление, тяхната визия за промяна и да изпълнят със съдържание заявката за нов модел на правене на политика. Ако това действително се случи, тогава можем да кажем, че се случва нещо ново. Ако не се случи обаче, тогава отиваме към добре познатото старо, с което сме се сблъсквали. Водене на разговори на тъмно, преговори за хора, а не за цели. Що се отнася до победата на Румен Радев, аз не бих я нарекъл категорична. Да, разликата с проф. Анастас Герджиков е огромна, но на тези избори гласуваха 1/3 от българските гласоподаватели. Това означава, че за 65 – 70% от обществото държавният глава не е представител. Тук имаме проблем, който можем да обясним и с противоречивото поведение на Радев през изминалите 5 години. Това, което всички приеха като пренебрежима грешка – позицията за Крим, според мен е дълбоко убеждение. Трябва много ясно да си даваме сметка за тези факти, преди да опитваме да опаковаме Румен Радев като върха на битката за промяна и демокрация. За мен като политически анализатор е интересна логиката на останалите политически играчи, които не издигнаха навреме кандидати срещу Радев. Противниците на действащия президент не се опитаха да развият тезата, че техните представители са изразители на собствената им идея за ново и промяна. Не се опитаха дори да дадат битка за президентската институция, а още през лятото буквално положиха оръжие в краката на Румен Радев. Това го направи да изглежда в очите на хората като безалтернативен. Истински ме притеснява начинът, по който политиката у нас бе подчинена в последните месеци на един личен дневен ред – преизбирането на Румен Радев за президент. Тук ще посоча управлението на ковид кризата и икономическите предизвикателства. Това е знак, че имаме склонност да се злоупотребява с обществения интерес в името на лични цели. Тук не можем да открием елементи на промяната.

– Предвид изложената от Вас критика към действията на преизбрания президент защо не сполучи кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, подкрепена от ГЕРБ? Доколко тази подкрепа лимитира електорално Герджиков?

– Грешките са твърде много. Кандидатурата му бе изключително закъсняла. Проф. Анастас Герджиков не успя да се наложи като реален кандидат с истински шансове. Самият той беше много колеблив в своите политически изяви. Проф. Герджиков до самия край не взе решение дали да се разграничи от подкрепата на ГЕРБ, или да се позиционира ясно като такъв неин кандидат. Това отблъсна част от подкрепата за него. Има и друг елемент. Проф. Герджиков до този момент не беше свързан пряко с политиката. Липсваха негови обществени каузи. Неговата поява беше изненада и затова не беше припознат в ролята на лидер и президент. Най-големият фактор, който имаше влияние, се оказа разделението анти и про ГЕРБ. За много хора в обществото беше истински важно да се сложи край на управлението на Бойко Борисов и те бяха готови да приемат и преглътнат всичко, което им бъде поднесено от отсрещната страна. Нека си кажем честно, че няма как една Мая Манолова да бъде изразител на промяната, знаейки нейната биография. Това не е автентично. Така или иначе обаче тези детайли се оказаха незначителни за навдигналата се обществена вълна срещу ГЕРБ и Бойко Борисов.

– Българските граждани очакват развръзка на политическата криза. Ще видим ли такава, г-н Панчугов? Коя е устойчивата формула за сглобяване на управление от 4 формации в условията на растящи кризи, защото и инфлацията, и скокът в цените на енергията не се заключват единствено в полето на българската държава?

– Всички очакваме с интерес това, което предстои. От публичните разговори по политики ще видим какво събира „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Ако разговорите завият в посока на компромиса, необходим, за да се създаде едно математическо мнозинство, такова управление ще има много краткосрочно действие. То ще бъде поставено под непрестанен политически шантаж и извиване на ръце. Много важно е да получим отговор на въпроса – накъде ще ни поведе това правителство. Вече видяхме, че БСП на Корнелия Нинова отговори на рефлекса си и начерта първата червена линия. Въпросът сега е дали „Продължаваме промяната“ ще се съобрази с това, отстъпвайки от принципите, които твърди, че представлява. Този потенциално първи компромис би могъл да бъде началото на края.

– В този смисъл в каква позиция ли се намира втората политическа сила у нас – ГЕРБ?

– Партията на Бойко Борисов е изправена пред тежки политически решения. Повече от очевидно е, че от ситуация, която е благонадеждна за тях, те загубиха за втори път изборите. Очевидно за българските граждани разказът на ГЕРБ за стабилност не е достатъчен. За тях проблемите от управлението на Борисов са все по-важни. ГЕРБ са принудени от обстоятелствата да се трансформират. Те или ще намерят път към подмяна на политическото ръководство, към преосмисляне на поведението и прекратяване на практиките, свързани с тяхното управление, или ще се капсулират, ще се отбраняват от обвинения и нападки. Втората възможност ще доведе до постепенно свиване на подкрепата за тази формация, докато тя не изчезне електорално. Това е избор, който единствено ГЕРБ може да направи. Същият избор стои и пред БСП.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ