Христо Панчугов: Европейските избори ще бъдат сериозно изпитание за управляващите

125
Христо Панчугов

Преподавателят по политически науки в НБУ представя своя преглед за изминалите 12 месеца. В него Христо Панчугов обърна сериозно внимание и на идващата 2019 г., и предизвикателствата, които тя крие за страната, политическите партии и българското общество:

– Г-н Панчугов, в края на настоящата година политици и анализатори се надпреварват в опита да намерят една дума, която да олицетворява изминалите 12 месеца. Ако разширим тази ретроспекция, кои за Вас са събитията на 2018 г., които оставиха своите политически следи?

– Аз бих запомнил отминаващата 2018 г. със законодателното безсилие на настоящия парламент. Станахме свидетели, дори в последните няколко дни, на действия от страна на нашите законотворци, които откровено будят недоумение и тревога. Наред с това трябва да отбележим, че тази година премина под знака на нестабилна политическа позиция на управляващата коалиция. Най-категоричната заявка на управляващите, а именно „стабилност“, буквално девалвира под ударите на последвалите една след друга кризи най-вече в малкия партньор „Обединени патриоти“. Най-малко те оправдаха тази заявка, ако трябва да бъдем до край честни и детайлни в изказа. Съвсем наскоро вицепремиерът Красимир Каракачанов заплаши Македония с това, че България ще наложи вето на членството й в ЕС, което отваря темата за липсата на последователност, защото спомняте си какви бяха заявките за интеграция в началото на годината, съвпадащо с българското председателство на Съвета на ЕС. Връщам се отново към последните законодателни промени, касаещи и уведомяването на близките при задържане и отнемането на незаконно придобито имущество, които по-скоро символизират политически произвол. Всичко това води до извода, че за поредна година станахме свидетели на една подмяна на политическия процес, на която обществото обаче като че ли е волен наблюдател. Така бих отговорил на вашия въпрос.

– В началото на годината заявката за стабилност в отношенията между партньорите изглеждаше много категорична. Кое доведе до събитията от месец юли до днес? Събития, които доведоха до оставката на вицепремиера Валери Симеонов?

– Съвсем нормално бе да наблюдаваме стабилност сред отделните части на правителството в първите 6 месеца на годината, което съвпадна и с българското председателство. Тогава дневният ред бе такъв, че насочи вниманието към външнополитически теми, докато вътрешните въпроси бяха отложени за след тези 180 дни. Изведнъж обаче, когато мантията на председателството падна, начинът, по който се развиха взаимоотношенията между партньорите, бе напълно очакван. Това бе така, защото по своята същност настоящото управление е лишено от единна политическа основа. Липсва и визия, каквото и да си говорим. Тези липси правят невъзможно събирането на настоящите субекти в управлението на страната в дългосрочен период от време. Така или иначе по-голямата част от парламентарно представените формации споделят принципа, че не трябва да се ходи на нови парламентарни избори. Проблемът обаче е, че политическата посредственост, което съвсем ясно се вижда при правенето на законите, много трудно може да бъде замаскирана. Това би било сериозна причина за ерозия в доверието към правителството от страна на обществото. В този смисъл аз лично очаквам да станем свидетели на много интересни първи месеци на 2019 г. Един период от време, в който е напълно възможно да предрешат съдбата на настоящото управление.

– Това ли е Вашата прогноза за предстоящата година?

– Европейските избори ще бъдат сериозен тест и изпитание за управляващите. Това се дължи и на сериозните полемики в „Обединени патриоти“, където ще видим развръзка по въпроса за явяването на този специфичен вот. Вътрешнокоалиционното боричкане в малкия партньор е напълно вероятно да срине конструкцията в настоящия й вид. Дори да се случи подобно нещо обаче, това не означава, че няма да имаме ново мнозинство. Както вече споменах, партиите в 44-тото Народно събрание споделят желанието да не се случват предсрочни парламентарни избори. Ясен белег за това може да бъде намерен в няколкото гласувания, при които ДПС и „Воля“ подкрепиха настоящото мнозинство, а и заявките са такива. Със сигурност европейските избори ще бъдат тест. Не е изключено обаче въпреки нежеланието на политическите сили все пак да бъдат създадени противоречия, които да доведат до предсрочен вот за парламент. Това донякъде ще бъде предопределено от отговора на въпроса дали обществото ни ще излезе от апатията, в която е попаднало.

– Говорейки за проблемите пред управляващите, да обърнем внимание и към опозицията. Съумя ли БСП да акумулира позитив от грешките на своите опоненти и да се превърне в алтернатива?

– Категорично не. Рязката смяна на риториката от страна на БСП и залагането на все повече антиевропейски и дори антидемократични тези донякъде срещна одобрението на твърдия електорат, но тепърва ще създаде проблеми с привържениците, които се намират в т.нар. периферия. Това втвърдяване ще има висока политическа цена на социалистите, които вече са в напреднала фаза на процеса по капсулиране. БСП не успя да формулира алтернативна визия за развитието на България, с което пропусна своя шанс да застане като смислена опозиция в този парламент. Кресливото поведение, което все по-често е насочено срещу Брюксел и подкрепата за Орбан, изземва все повече шанса за успех на левицата. Очевидно БСП ще заложи в предстоящите избори на традиционните си избиратели и то с послания, които ние много добре познаваме, а именно това са АЕЦ „Белене“, Турски поток, Соросоидната риторика и т.н. Всичко онова, което спокойно можем да определим като еманация на анти-ЕС риториката. В този смисъл по-скоро пътят на социалистите, зададен от техния лидер Корнелия Нинова, ще ги изведе до някаква максимална мобилизация, която обаче не би била достатъчна, за да надделее над своите опоненти от ГЕРБ. След този предусещан провал левицата ще бъде изправена пред необходимостта от рязка промяна в посоката. Това неминуемо е съпътствано от загуба на доверие.

– Имат ли електорален потенциал и чуваемост извънпарламентарните политически сили, които се заявяват като опозиция и алтернатива на случващото се до момента? В най-голяма степен визирам обединението „Демократична България“. Как гледате Вие на възможността този субект да се намеси сериозно в предстоящия европейски вот?

– Моето опасение е, че „Демократична България“ заложи на основния подход, който десницата използва в последните няколко години и това е да се опита да събере подкрепата на българските граждани на база на това, че те няма за кого да гласуват. Това не може да бъде вдъхновяваща кауза. На фона на всички кризи, на които ставаме свидетели през тези месеци, от „Демократична България“ се държат като политически наблюдатели. За тези 12 месеца от тях не произлезе нито една вдъхновяваща политическа кауза, която да ангажира вниманието на обикновените хора и да увлече към тях дадена група хора. Дори напротив. Те издигат все повече стени между себе си и дори потенциалните си партньори. Когато разделяш, вместо да обединяваш, няма как да се надяваш на смислено политическо представителство. Точно тук е драмата на голяма част от българските граждани, които не откриват алтернатива.

– Вашата прогноза, г-н Панчугов. Ще успеят ли европейските избори да затвърдят позициите на управляващите, или подобно на 2014 г. ще се окажат лебедовата песен на кабинета „Борисов 3“?

– Към този момент е трудно да се даде еднозначен отговор. Тепърва предстои и предизборна кампания, в която има какво да бъде казано и има какво да бъде сгрешено. Аз имам обаче едно опасение, че тези тенденции, за които говорихме (антиевропейското говорене и популизмът), ще се превърнат в основна дъвка за предстоящия вот. От тази гледна точка предизборната кампания може да произведе далеч по-негативни резултати в дългосрочен план, отколкото самите резултати. И като за финал искам да споделя, че поведението на основните политически играчи, за съжаление, сведе политическия разговор до ниво, в което вече е неразличима политическата алтернатива. Българският политически процес се превръща в ситуационно отиграване на различни случки. Скандали, които просто се ползват за някаква разделителна линия от врага. Те обаче в основата си не дават поле за формирането на каквито и да било алтернативни идеи и политики. В този смисъл един голям въпрос, който стои пред нас, е докога ще позволяваме толкова ниско ниво на политическия разговор и то от парламентарната трибуна.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ