Хитовият спектакъл ГЕТО – отново на Старозагорска сцена

69

На 12 февруари от 19:00 часа балетната трупа на Държавна опера – Стара Загора, ще представи спектакъла „Гето“ на световноизвестния италиански хореограф Марио Пиаца. В новата постановка на хитовия спектакъл е ангажиран целият екип на Старозагорската опера. Сценографията е на художника Тодор Демеров, а костюмите са дело на Мария Христова. В спектакъла участва цялата многонационална балетна трупа на Операта.

Като оптимист по природа и космополит определя себе си италианският хореограф Марио Пиаца, който избра балета на Старозагорската опера, за да постави за втори път на българска сцена своя уникален танцов спектакъл „Гето“. „Защото това е страната, в която е извършен безпрецедентен акт на хуманност за спасението на хиляди хора. Идеята на „Гето“ е, че човек се затваря в различни видове гета – от онова, което е свързано с религия, раса и етническа принадлежност, до гетото на елита, на собствената интелектуалност и емоционалност, а напоследък най-непреодолими са виртуалните самоограничения. Границите им могат да бъдат прекрачени само чрез съзидателната енергия“, коментира Марио Пиаца.

За евреите клезмер-музиката е вид творчество, нещо съкровено и свещено, с което никога не се разделят. Основен мотив в клезмера има песента „Надежда“, която днес е национален химн на държавата Израел. Песента е лайтмотив в спектакъла и се изпълнява на живо от младата солистка на Старозагорската опера Елена Петрова. В „Гето“ към музиката клезмер са прибавени и други музикални символи – мотиви от музиката на Горан Брегович, ромското „Джамале“ и унгарският плач на цигулките.

„Гето“ е съвременна притча за гоненията на евреите.

Балетът е в три сцени. Първата – Еврейската сватба, представя главните действащи лица – младоженците (Той и Тя), Главният равин, както и няколко различни ансамблови групи – четири млади двойки – момчета и момичета, женски кордебалет и група на уважаваните възрастни евреи. Създава се усещането за едно патриархално общество, където за всички има място и всички са добре дошли. Но не за дълго. Балетът не търси точна повествователност, а провокира асоциации. Мъжете свалят ризите си и тръгват в неизвестна посока. Жените остават сами. Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите от трупове в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общността. Третата част възстановява прекъснатата сватба. Основен двигател на действието е Главният равин, който загръща солиста в изоставената му риза и го връща обратно в изоставения бащин дом, в общността, където винаги е добре приет. Символичният образ на Душата (еврейската душа) извежда балетния спектакъл в сферата на метафората и обобщенията – на съхранената духовност и продължението на живота.

Марио Пиаца е роден в Монреал, Канада. Получава образованието си в Италия, където учи класически балет, и в САЩ, където се занимава с модерен балет. Като хореограф работи в различни театри в Италия, Франция, Чехия, Сърбия, Канада, Венецуела, САЩ. Критиката определя творчеството му като съчетание на противоположности. За своя спектакъл „Гето“ по музика клезмер и Горан Брегович получава наградата за изящни изкуства от Европейската еврейска асоциация в Лондон. През 2018-а маестро Марио Пиаца е удостоен с престижното звание „Кавалер на Република Италия“, връчено му от президента Серджо Матарела.

(СН)