Фондация „Принц Алексей и княгиня Анастасия“ създава арбитражна комисия

50
Ексхумацията на костите

Митрополит Киприан би могъл да съдейства, за да се включат в повторната ДНК експертиза в Русия и габаревските кости

Съдбата на последния руски император Николай II и драматичните събития, свързани с разстрела на царското семейство, продължава да интригува света и днес – 102 години след Октомврийската революция. От лятото на 1918 година съдбата на Романови се превръща в най-голямата загадка на ХХ и ХХI век, чието решение чака своя Шерлок Холмс. Защото в историята на царското семейство има всичко: разтърсваща любов (ако вярваме на нашумелия филм „Матилда“), историческа жълтевина (ако си спомним, меко казано, спорната личност на Распутин), драма, мъченичество и святост. И, ако не желаем да останем само странични наблюдатели и коментатори на тези събития, разтърсили световната съвест и въображение, можем да вкараме за повече цвят и интрига и българска връзка в този заплетен световен детектив.

През 1922 г. в казанлъшкото село Габарево пристигат няколко руски бежанци. В общината те се записват като д-р Пьотър Алексеев, Матвей Колишев, Сергей Кузмич, Яков Латвинов. След тях идва и една двадесетинагодишна девойка, която се записва с името Елеонора Албертова Крюгер. Няколко месеца след нея пристига и един 18-годишен младеж. Той е записан като Георгий Павлович Жудин. Странни са взаимоотношенията между тези хора, прогонени от родните си места от болшевишката революция. Вероятно, за да не бъде одумвана,

Елеонора и д-р Алексеев се венчават

в черквата през есента на 1924 година. Тогава тя е записана в църковната кондика като 25-годишна вдовица. Този брак очевидно е фиктивен и никога не бива консумиран. За това свидетелстват в спомените си габаревци. Руската аристократка преподавала немски и френски на местните деца, учела ги да рисуват. Местните хора я уважавали и обичали. Една от малките й тайни била, че е пристрастена към опиума. Най-вероятно пристрастяването й става след нейното раняване при бягството им от червеноармейците – когато корабът с белоемигрантите вече се е отделил от кея на пристанището в Одеса, един куршум пронизва шията й. За да успокои болката, д-р Алексеев й давал опиум. После, вече в България, докторът ходел есенно време из Хасковско, за да доставя опиум на своята жена или по-скоро господарка. Но по-голямата грижа за лекаря било крехкото здраве на Георгий Жудин. Според габаревци Жорж и Нора били много близки, като брат и сестра. Той бил слаб, със жълто лице и болнав вид. Официалната информация гласи, че умира през 1930 година от туберкулоза. Но пък външните симптоми на туберкулозата и хемофилията са твърде сходни. А госпожа Нора умира през 1954-та. Двамата били погребани един до друг в старото селско гробище…

Изумителната версия, че белоемигрантите от Габарево всъщност са престолонаследникът Алексей Романов и сестра му княгиня Анастасия излиза от дома на местния свещеник. Достолепният отец Христо Няголов почива неотдавна, на патриаршеска възраст. Той е живата история и съвест на Габарево. Като дълбоко вярваща православна християнка Елеонора Крюгер имала голямо доверие на свещеника, споделяла много неща с него. Десетилетия след смъртта на г-жа Нора синът на отеца – д-р Димитър Няголов, пръв заговори, че

знатните руски емигранти всъщност са
членове на династията Романови

На 13 и на 21 юли 1995 г. биват разкопани два гроба на едно от предполагаемите места, посочено от отец Христо Няголов. В ексхумацията участват проф. Йордан Йорданов, директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН – София, и доц. Мария Грозева, ръководител катедра „Съдебна медицина и деонтология“ при ВМИ – Стара Загора. Откриват останки от три скелета – два женски и един мъжки, за жалост в много лошо състояние вследствие на заравняването на старото гробище с булдозери. И все пак, проф. Йорданов твърди, че костите са на мъж, боледувал от хемофилия!

Жалейката в село Габарево

Но историята не свършва тук. През лятото на 1996 година един друг габаревец – бившият следовател Благой Емануилов, прави втора ексхумация. Мястото, където копае, е посочено от други възрастни местни жители, които добре помнят живота и смъртта на Жорж и госпожа Нора. Емануилов попада на тленните останки на двама души – мъж и жена. Сензационният момент е, че при мъжките кости открива запазена руска икона на Иисус Христос!

И все пак, има ли косвени доказателства, че теорията на д-р Няголов не е просто и само хипотеза?

– Да, има такива доказателства! – бърза да ни увери Благой Емануилов. – През юли 1953-та 16-годишният тогава ученик Петър Христов Петров от Каварна се лекувал в хирургическото отделение на болницата в Балчик.

На съседното легло в болничната стая лежал опериран от херния руснак. Петьо запомнил името му – Петър Замяткин. Запомнил също, че работел в Околийския промишлен комбинат в града като свинар. Една вечер руснакът повикал Петров до леглото си и му казал, че се опасява, че няма да излезе от болницата жив и затова

поискал да му разкрие
една тайна за руския цар

Но той трябвало да я пази и да я разкрие, чак когато порасне. И наистина Петър Петров мълчал цели 40 години. Едва когато през 1993 г. прочел във вестниците, че при разкопаването на масовия царски гроб край Екатеринбург в Русия не са намерени останки от двете деца на цар Николай II – Алексей и Анастасия, тогава се сетил за разказа на Петър Замяткин. И описал чутото в писмо, което се появи през 1995 г. на страниците на един от юлските броеве на в-к „Днес“, излизащ в Стара Загора.

„Това читателско писмо ме заинтригува силно и аз веднага тръгнах за Каварна“, споделя следователят Емануилов. На 24 август 1995 г. той намерил въпросния Петър Хр. Петров на лозето му край града. Разговаряли в сянката на една беседка. И така, преди революцията в Русия Замяткин работел в „Охранката“, както наричали Тайната царска полиция. Когато през 1917 г. в Русия нещата се усложнили, един ден той бил повикан при царя. Там заварил военния министър и едно духовно лице. Духовникът поискал от него да се закълне, че ще запази в пълна тайна това, което ще чуе и което ще направи. Замяткин се заклел. След това царят му възложил секретна мисия: да изведе от двореца двете му деца Алексей и Анастасия и да ги укрие в родното си село, близо до Одеса. И там да чакат царски пратеник, когато нещата в Русия се оправят. П. Замяткин взел за придружител своята сестра; заедно с царските деца се преоблекли като селяни и заминали. Стигайки в селото, негов вуйчо му казал, че болшевиките са убили родителите му и търсят и него, за да го убият. Посъветвал го веднага да отидат на пристанището в Одеса, да се качат на кораб и да напуснат Русия. Така и направили. На пристанището била голяма блъсканица. Всеки се стремял да се качи на някой от корабите там. Да се качат на един параход, им помогнал някакъв сърбин. В момента, когато корабът потеглял, на пристанището изтрополяла червена кавалерия и болшевиките започнали да стрелят по кораба. Ако не било кучето, което Анастасия притискала до гърдите си, сигурно е щяла да бъде убита. Тя била ранена в шията, а един куршум вероятно засегнал и гръбнака й. Само присъствието на придворния лекар д-р Алексеев спасило живота на княгинята. Когато стигнали до Турция, руснаците слезли на пристанището на Текирдаг. Там настанили Анастасия в болница. Лечението продължило дълго. След изписването на принцесата от болницата решили да заминат за България.

И така се озовали в село Габарево…

Днес, 23 години след ексхумацията на царствените според него останки, Благой Емануилов е леко обезверен, че историческата истина ще излезе на бял свят. И човечеството ще узнае най-после, че руският престолонаследник и неговата сестра са живели и починали в село Габарево. Все пак той не губи надежда и е решил от името на своята фондация „Принц Алексей и княгиня Анастасия“, регистрирана в Пловдивския окръжен съд, да създаде една арбитражна комисия от учени-историци, журналисти, висши църковнослужители и други авторитетни личности, които да се произнесат по Габаревския случай.

Между другото понастоящем в Русия тече втора експертиза на така наречените „царски кости“, открити в местността Поросенков лог край Екатеринбург в началото на 90-те години на ХХ век. Тази експертиза бе предизвикана по настояване на Руската православна църква поради силните съмнения и колебания, витаещи в руското общество по повод кончината на императорското семейство. Най-лесното решение на Габаревската загадка е да се вземе проба от „нашите“ кости от руски специалисти, които да направят нужния ДНК анализ. А посредник в тази мисия би могъл да стане Старозагорският митрополит Киприан, който е с ранг на външен министър в Светия синод на БПЦ.

Петър МАРЧЕВ