Утре се навършват 141 г. от битката при Шипка – Шейново, пречупила гръбнака на османската армия

65
"Ген. Скобелев под Шейново", художник Василий Верешчагин

В 15 часа на 9 януари Вейсел паша иска капитулация и лично предава сабята си на генерал Скобелев

141 години от сражението при Шипка – Шейново на 27 – 28 декември 1877 г. (нов стил 8 – 9 януари 1878 г.) ще бъдат отбелязани на 9 януари в град Шипка. От 10:45 часа ще бъдат поднесени цветя на паметника на един от войводите на Априлското въстание Христо Патрев. Веднага след това цветя ще бъдат поднесени и на паметника на 28-те местни опълченци от град Шипка в подхода на храм-паметник „Рождество Христово“. В 11 часа след биенето на камбаните признателните шипченци ще се съберат за заупокойна молитва в известната като Руската църква, в чиито подземия се съхраняват костите на близо 9000 руски и български воини, загинали в България през Освободителната война.

В боевете при Шипка – Шейново руските войски разгромяват и пленяват 23-хилядната Централна турска армия на потурчения бивш австрийски генерал фон Вексел – Вейсел паша, от 26 768 войника и 83 оръдия. Но преди това опровергават мита, че през зимата Стара планина е непроходима…

След превземането на Плевен и пленяването на армията на Осман паша на 10 декември 1877 г. руският император Александър II провежда извънреден военен съвет, на който се решава генералното настъпление на руската армия да започне още по Коледа.

Храм-паметникът „Рождество Христово“

За целта са сформирани три войскови отряда: Западният отряд, начело с генерал-лейтенант Йосиф Гурко, има задача да превзема София и като разбие армията на Сюлейман паша, да се спусне по долината на река Марица към Пазарджик и Пловдив.

Южният отряд, начело с генерал-лейтенант Фьодор Радецки, има задача да разбие армията на Вейсел паша в укрепения лагер Шипка – Шейново. Сформираният като междинно звено между тях Ловешко-Севлиевския отряд, преименуван по-късно на Троянски, начело с генерал-лейтенант Павел Карцов, има задача да разбие турците в Троянския проход и като се спусне от Балкана, да освободи Карловския регион.

Южният руски отряд е разделен от генерал Радецки на три колони: Лява колона, с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски, с 18 800 войници и 24 оръдия да мине през Стара планина по пътя Трявна – Кръстец – Селце – Гъсово – Мъглиж.

Централна колона, с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки, с 11 500 войници и 50 оръдия да се спусне от връх Св. Никола и да разгроми с фронтален удар турските части в южния изход на Шипченския проход. Дясна колона, с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев, с 15 840 войници и 14 оръдия да прехвърли Стара планина по пътя Топлиш – Химитли.

В състава на Южния отряд са включени и дружините на Българското опълчение, покрили своята Самарска светиня с неувяхваща слава в боевете при Стара Загора и Шипка през лятото на 1877 г.

Преди началото на похода генерал Михаил Скобелев се обръща към руските воини и българските опълченци със знаменити думи: „Бог заповядва да бъдете герои!“.

При температура от минус 20 градуса, непрогледна на разстояние от две крачки, люти виелици, които заслепяват очите и двуметрови снежни преспи, в продължение на три дни колоните прехвърлят Балкана. На Лявата колона 2000 местни селяни помагат да се разчистват преспите и да се изтеглят тежките оръдия по стръмните планински пътеки. Поради тази причина тя най-рано се спуска в Подбалканските полета. В плана за действие се предвижда колоните след спускането си от Балкана да завържат бой с турците и да ги разгромят на южния склон на Шипченския проход при село Шипка и в лагера, изграден недалеч от село Шейново като опорен пункт от Централната турска армия. Той е разположен срещу южния изход на Шипченския проход, а формата му наподобява кръг с радиус 1.5 км с център казанлъшкото село Шейново. Отбраната се състои от две линии. Могилата „Косматка“, зад втората линия е командна. На нея се намира щабът на Вейсел паша. Тук са установени и турските резерви със складирани купища боеприпаси.

Силите на Лявата руска колона се спускат от Балкана и се съсредоточават в Мъглиж. Към 9 ч. сутринта на 8 януари командирът й генерал лейтенант Святополк-Мирски без да дочака Дясна колона на генерал Скобелев, решава да настъпи към източната страна на Шейновския укрепен лагер. Турците откриват ураганен огън по настъпващите стрелкови вериги. След шестчасов жесток бой русите превземат първата линия на отбраната, но атаката им на втората линия е безуспешна. Те загубват 1500 души офицери и войници и са принудени да отстъпят на линията на могилите, където след обяд започват да се окопават. Генерал-лейтенант Мирски преценява, че частите са изтощени и взема решение да нощуват на заетата първа позиция.

През нощта на 8 срещу 9 януари Вейсел паша прегрупира своите сили. Гарнизонът на Шейновския укрепен лагер е подсилен с 4 табора, свалени от Шипченския проход. В 6:30 часа сутринта турците предприемат яростна атака срещу Лявата руска колона. Особено ожесточен е боят при гората край село Секерчево (Хаджидимитрово). Атаката на аскера е отбита с големи загуби за него.

След това русите контраатакуват втората линия на турската отбрана откъм източната страна на Шейновския укрепен лагер.

Най-голям героизъм опълченците и руските воини проявяват при атаката на Шейновския редут No 3. Около редута боят достигна своята кулминация. Грамади от човешки тела преграждат пътя на атакуващите. Небето не се вижда от облаците барутен дим. Турците, притиснати, се бият отчаяно. Тогава командирът на Углицкия полк грабва полковото знаме и лично повежда полка си в атака. След него се вдигат в щикова атака „на нож“, опълченците и руските воини разкъсват турската отбрана.

Към 14 часа на 9 януари части на Лявата и Дясната колона се съединяват южно от превзетото село Шипка. Турските сили в Шейновския укрепен лагер са разкъсани и отстъпват панически. Провален е опитът на Вейсел паша да възстанови връзката между отделните турски части. Той е принуден да съсредоточи останалите си сили за защита на командния пункт при могилата „Косматка“.

Два часа по-рано в атака срещу турските сили на Шипченския проход преминава и Централната колона на генерал Радецки. С цената на 1507 убити и ранени Централната колона сковава силите на турската Шипченска групировка и по този начин не й позволява да окаже помощ на гарнизона в Шейновския укрепен лагер.

Изправен пред неминуемо поражение, към 15 часа Вейсел паша изпраща парламентьор при генерал-лейтенант Михаил Скобелев с предложение за капитулация. То е прието с условие да се предадат и турските части при южния изход на Шипченския проход. Вейсел паша се съгласява и предава лично сабята си на генерал Скобелев.

Шейновската битка завършва с пленяването на цялата Централна османска армия – 3 паши, 765 офицери и 22 000 турски войници. Броят на убитите и ранените турци е 4000 души. Османската империя се лишава от най-боеспособната си армия. По този начин е разкъсана линията на турската отбрана в Подбалканските полета и е открит пътят за настъпление на руската армия в Тракия към Одрин и Цариград. Руските загуби в сражението възлизат на 5107 убити и ранени.

На другия ден след паметната победа в Шейновския укрепен лагер се отслужва молебен от свещеници. Пред строените опълченски дружини белият генерал Скобелев се спира и казва няколко паметни думи, които предизвикват чувство на гордост у всеки българин, който милее за своя род и родина: „Юнаци, благодаря ви за добрата служба и храбростта във вчерашното дело. Вие се бихте не по-зле от вашите другари по оръжие – войниците от руската армия, която съществува повече от 200 години!“.

Наистина паметни думи за паметни дела, написани с огън и кръв в Пантеона на българското безсмъртие!

(СН)

Б.Р. В материала е използвана фактологическа информация от доц. д-р Петър Ненков