Творби на казанлъшки художници украсиха МВнР

201
Творбите от казанлъшката художествена галерия ще останат на територията на МВнР до края на следващата година

Творби на 13 родени или свързани с Града на розите художници от различни периоди украсиха фоайетата на Министерството на външните работи (МВнР), а инициативата е на Държавния културен институт при министъра на външните работи, съобщи директорът на казанлъшката Художествена галерия д-р Пламен Петров. От огромния фонд на галерията, в която се съхраняват над 5 хил. произведения на изкуството са подбрани творби на Христо Кутев (1869 – 1943), Дечко Узунов (1899 – 1986), Мара Йосифова (1905 – 1996), Константин Трингов (1907 – 1981), Ненко Балкански (1907 – 1977), Стоян Домусчиев (1935 – 2021), Георги Борисов – Лъва (1938 – 2015), Велемир Петров (1939 – 2013), Румен Петков (1955), Димитриос Пападакис (1956), Румен Нечев (1959), Дарина Янева (1965) и Андрей Янев (1965).

Колекцията ще остане в МВнР до края на следващата година. Гостуването е част от политиката на галерийното ръководство като една от най-перспективните туристически дестинации. Д-р Пламен Петров припомня, че галерията в Казанлък е създадена през далечната 1901 г. като част от основания тогава от художника и общественик Иван Енчев-Видю музей за старини и изкуства.

В годините от 1902 до 1906-а в колекцията постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис  Михайлов и др. Плодотворен за развитието на художествената сбирка е периодът между 1930 и 1958 г., когато директор на Музея за старини и изкуства е художникът и писател Димитър Чорбаджийски – Чудомир. С усета и личните си контакти с художниците на своето време, той обогатява колекцията с национално значими произведения.

От 1973 г. галерията е самостоятелен културен институт. През 1981 г. разполага постоянната си експозиция в част от  новопостроената сграда на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ No 9, а следващите години отварят за посетители и двата филиала на галерията – Къщата-музей „Ненко Балкански“ и Къщата-музей „Дечко Узунов“.

Христо ХРИСТОВ