С Парижкото споразумение Европа едностранно се ангажира да унищожи икономиката си

163

Експертът по управление на околната среда и ресурсите Боян Рашев коментира оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата и чистотата на въздуха

– Г-н Рашев, американският президент Доналд Тръмп предприе мерки за официално излизане на САЩ от Парижкото споразумение за климата, с което те стават единствената страна, която няма да е част от него. Това се случва в момент, в който има прогнози за повишаване на температурите с около 3 градуса в световен мащаб, а влошаването на природните бедствия би могло да причини обедняването на милиони хора. Защо Тръмп предприе такава стъпка и може ли това да доведе до някаква вреда за човечеството?

– САЩ предприемат тази стъпка, защото не вярват в тези прогнози. Освен това, ако останалата част от света не е готова да направи достатъчно за намаляването на собствените си емисии, те решават, че икономически за тях не е изгодно само те да намаляват емисиите си. Напълно логична постъпка в един свят, в който емисиите са много силно обвързани с икономическата мощ на една страна.

-Струва ли си в името на икономическия просперитет, да не се обръща внимание на прогнозите за проблеми в климата, които се появяват непрекъснато от едно или друго място?

– Не всеки вярва, че има голям проблем с климата. И ако правителството на най-силната страна в света не го вярва, вие какво очаквате?

– А защо те не вярват в това? Значи ли, че не съществуват точни данни, които да сочат реалното съществуване на проблем с климата?

– Според много хора има точни данни и цифри, които показват, че съществува такъв проблем, но точността е малко отворена. Ако трябва да цитирам примерно последната оценка на Междуправителствения панел по изменение на климата, смята се, че с над 95 % вероятност, че затоплянето, което се наблюдава от 50-а година насам, над половината от него се дължи на въглеродните емисии на хората. Тоест в това твърдение има много условности. И тук говорим за увеличаване на температурата с 0,5 – 0,6 градуса след 50-а година, което по никакъв начин не означава автоматично, че ще настъпят някакви трагични бедствия. Има много модели, които показват, че ще има проблеми в бъдеще, но реалността е, че за момента няма някакви съществени промени примерно в броя и силата на ураганите, или в броя и силата на наводненията, или в човешките жертви – няма такива неща. Това са неща, които са в медиите, но в реалната статистика ги няма.

-Тоест се правят спекулации с проблемите с климата в името на други интереси?

-Всичко, което в цялата история на човечеството е водело до големи политически решения и промени, винаги е било някакъв вид спекулация. Да, всяка прогноза за света е някакъв вид спекулация. Никой не може да знае какво ще се случи с климата след 100 години. Още по-трудно е да разбереш след 10 години какво ще се случи.

– Вашето твърдение е, че драстични проблеми с климата към момента няма и не трябва да се безпокоим, така или да разбирам?

– Ще ви дам пример. Ако вземете статистиката за реалните жертви, свързани с климатични и метеорологични, хидроложки бедствия: наводнения, урагани и така нататък – те намаляват с всяко десетилетие. Защо намаляват? Защото сме по-богати и по-подготвени да посрещнем такива проблеми. Когато има ураган, в Маями знаят, че той ще дойде една седмица преди той да е дошъл. Преди 50 години са нямали представа до момента, в който не ги е ударил ураган. Тази година имаше много пожари в Южна Америка, в Амазония, нали така?

– Да. В Бразилия.

– Точно така. Беше очевидно, че тези пожари се палят от хората там.

– Вие бяхте коментирали в интервю, че френският президент Еманюел Макрон политизира ситуацията с пожарите.

-Това е вярно, защото тези пожари там се палят от хората и те се палят от тях всяка година. И сега изведнъж започнаха да ги асоциират с климата, но те нямат нищо общо с климата, защото не е имало суша, за да има пожари. За съжаление страшно много неща, които се случват на планетата в момента, се обвързват с климата, без да имат абсолютно никаква връзка с него. Промяната в климата е голямата тема.

– Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че Парижкото споразумение за климата е несправедливо икономическо бреме. Използва ли се картата с климата за натиск под една или друга форма?

– Абсолютно вярно е. За съжаление Парижкото споразумение – там страните, които са се задължили да правят някакви сериозни неща, за да се намаляват емисиите: това са страните от Западна Европа. Никоя друга страна не е поела никакви особено трудни за изпълнение ангажименти по Парижкото споразумение. Тоест това е споразумение, чрез което едностранно Европа се ангажира да си унищожи икономиката. Това е смисълът на Парижкото споразумение, ако трябва да го формулирам с едно изречение. САЩ неслучайно излизат от него. Например Китай казват, че ще си увеличават емисиите поне до 2030 година и евентуално оттогава могат да започнат да ги намалява. Индия казва, че няма никакви намерения да ги намалява в необозримото бъдеще. Това са ангажиментите на другите държави. И човек, когато коментира Парижкото споразумение, е добре да знае всъщност какво коментира, какво са казали държавите там и под какво са се подписали. Турция е казала, че ще си увеличи емисиите с нещо от сорта на 110 % до 2030 година, спрямо 2010 или 2012. Турция в момента вече има много по-големи емисии на човек от населението от България. И има и повече БВП на човек от населението, отколкото България. Тоест за какви ангажименти говорим? Ангажиментите са в Европа. Това е проблемът. И Щатите просто казват, че не искат да играят този мач, защото онези отсреща всъщност не залагат нищо.

Интервюто с Боян Рашев е публикувано в агенция „Фокус“