Съдбата на Никола Петков е предупреждение

69
Поклонението пред паметната плоча на Никола Петков в Казанлък

Заиграването с комунистите в Отечествения фронт изиграва лоша шега на земеделския трибун

Казанлъчани от десния политически спектър и демократи по дух на 23 септември се поклониха пред паметта на земеделския водач Никола Петков. Цветя бяха положени пред неговата паметна плоча, която бе монтирана на входа на залата на Общинския съвет на едноименния бул. „Н. Петков“ и бе открита точно преди една година. Кратко слово за живота и политическата дейност на земеделския трибун произнесе юристът Стефан Саранеделчев.

Никола Петков e роден на 21 юли 1893 година в семейството на известния следосвобожденски политик Димитър Петков. Учи право и политически науки в Сорбоната, Париж. Завръща се в България по време на Балканската война, а след края на Първата световна продължава следването си в Париж. Завършва го с отличие през 1922 година и постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във Франция, като се занимава с журналистика.

През 1929-а се завръща в България и става редактор на вестниците „Земя“ и „Земеделско знаме“. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС „Александър Стамболийски“, станало известно като БЗНС „Пладне“. Сътрудничи с демократическите партии и с Работническата партия (легална форма на нелегалната БКП). Настоява за защита и възстановяване на Търновската конституция и се обявява против едноличния режим на цар Борис III. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград.

След емигрирането на д-р Г. М. Димитров през 1941 година той поема ръководството на БЗНС „Александър Стамболийски“. Броени дни преди германската армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира Никола Петков в лагера „Гонда вода“ край Асеновград. През 1942 година той води преговори с комунистите за включване на БЗНС „Пладне“ в Отечествения фронт и от август 1943 година е член на новосъздадения негов Национален комитет.

Като участник в Деветосептемврийския преврат Никола Петков е министър без портфейл в правителството на ОФ от 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. През този период привържениците на правителството извършват масови убийства и заседава т.нар. Народен съд, като самият Петков участва във вземането на решение за създаване на концентрационни лагери за политическите противници.

От лятото на 1945 г. той става лидер на БЗНС „Никола Петков“ и на антикомунистическата Обединената опозиция. Комунистическото ръководство започва да го разглежда като основна заплаха за режима, а комунистическият лидер Васил Коларов го определя като „център и надежда на цялата разнолика опозиция“. На 5 юни 1947 г. американският Сенат ратифицира подписания мирен договор с България, което е първата стъпка към признаването на комунистическата власт от страна на САЩ. Същия ден е снет депутатският имунитет на Никола Петков и още в сградата на Народното събрание е арестуван.

От 5 до 14 август 1947 година протича режисиран съдебен процес срещу Никола Петков и на 16 август той е осъден на смърт чрез обесване и глоба от половин милион лева. Изпълнението на присъдата е забавено, тъй като властите изчакват влизането в сила на мирния договор с Обединените нации на 15 септември, а от друга страна се опитват да убедят Петков да поиска помилване, признавайки се за виновен. Той отказва. Смъртната присъда на Никола Петков е изпълнена в 1 часа през нощта на 23 септември в Централния софийски затвор. Той е измъчван и убит с чук, като после е качен мъртъв на бесилото. Така този български политик и общественик заплаща с живота си заиграването с комунистите и заблудата си, че чрез насилие може да се изгради справедливо общество.

Неговият живот и съдба могат да послужат за пример и предупреждение на участниците в сегашните протести против правителството на Борисов и против главния прокурор Гешев. Замесването на демократично мислещите хора с мафиотски и комунистически проксита в нов Отечествен фронт няма да завърши добре за тях.

Петър МАРЧЕВ