Стъклените играчки правят елхата… важен аристократ

40

На коледната ни елха, която винаги е истинска, имам стъклени коледни играчки от… царско време, твърди старозагорката Елена Димитрова. В по-голямата си част украшенията са „наследствени“ като семейството й винаги е спазвала традицията да добавя всяка Коледа по една нова топка, камбанка или гъбка, да речем, за да е берекетлия идващата Нова година.

„За жалост при продажбата на стария ни апартамент преди две години, изчезна голяма част от колекцията си – сподели г-жа Димитрова. – Бяхме наели едно симпатично ромско семейство да ни помогне при изнасянето на багажа и в интерес на истината и гвоздей не изчезна. Само една от трите кутии с новогодишните играчки потъна сякаш вдън земя. Поне се успокоявам, че имаха две-три малки деца и играчките са отишли „на точното място“. Тъй, че не се сърдя, ако някой се е изкушил и посегнал. Само се моля едно – дано украсата, която е надживяла даже соц времената, се използва по предназначение и пак да разпръсква своята „сребърна“ красота…“

А иначе богатата колекция си е имала своята дълга, дълга история, която Елена Димитрова ни сподели: „Коренът ни е от карловския край, заможен род на моряк. Сетне моряшкият син – моят дядо, изоставил бащиния занаят, но не и униформите – станал офицер, „царски“, както сега ги наричат, а поделението му охранявало военните заводи. И съответно бил подгонен с моята баба от новата власт. Доколкото съм чувала от близките ми, говорел на работниците-комунисти: „Идвате на работа да си вадите хляба, оставяйте си на закачалката както торбичките, така и идеите! Тук служим на отечеството…“ И въпреки че това била едничката му политическа изява, изселили ли ги с баба ми и започнали да ги местят в различни краища на България. С тях обаче винаги вървели и две ли три мукавени кутии за обувки, пълни с… новогодишни играчки. През 50-те години заживели в Пловдив, а баба ми попаднала в цеха за стъклодухане на Трудово-производителна кооперация (ТПК) „Марица“ под тепетата. Там оцветявала готовите играчки, фина работа, ама тя си беше много сръчна. Та, по тази линия дошли както голяма част от стъклените украшения, така и разказите за начина на произвеждането им.“

В цеха тогава са работили 40-50 души. Те с горелки са нагрявали стъклото и от него са правили новогодишни красоти, посветени само и единствено на Дядо Мраз и Снежанка, защото тогава Коледата е била под забрана! Приготвяли са се обичайните топки, „конуси“ и „ромбове“, но „висш пилотаж“ е било изработката на звезди, барабани, камиончета и тромпети, да речем. Имахме и шишарки, досущ като истински и на всичкото отгоре напръскани със сняг, какъвто децата в Стара Загора рядко виждат! После баба и дядо се установяват в Града на липите и мукавените кутии намират пристан в килера… до всяка Коледа“.

Пак в пловдивско разклонение на родовото дърво пък имало чичо – католик по вяра, който се изхитрил и липсващото от ТПК „Марица“ си доставял от братската ГДР. „Той пък беше много добър агроном – учен, с нововъведения някакви. И признаваше само две нещо на света – добре наточената мотика за полето и Коледата като празник! За него елхата имаше само една височина – до тавана, а играчките му – и в телевизията нямаха такива…“, допълни г-жа Димитрова. Тя обаче изрично уточни, че не е вманиачена като други нейни „колеги“, превърнали шарените стъклени върхове, топки, бастунчета, животни или камбанки в страстно колекционерско хоби.

„Имам познати, които общуват във форуми и дават до 50-60 лева, за запазени и липсващи им играчки. Аз по-скоро съхранявам детски спомени, но признавам, че с интерес чета всичко около истинските коледни украшения. Иначе разбрах, че вече имам доста последователи. Приятелка на дъщеря ми, която завърши „фармация“ в Италия  си купила от чужбина за своята първа семейна Коледа едно стъклено ангелче със златен ширит. Сетне разбрала, че е бременна и то й дало надеждата да се роди бебето й живо и здраво. И така се започнала традицията да допълва колекцията си, къде от странско, къде от тук. Коледната елха със стъклени украшения прилича на важен аристократ, а тази с китайски или турски ерзац е досущ като бедния му роднина…“, допълни Елена с усмивка.

В заключение тя компетентно разкри, че модата на украсата на коледното дърво се е изменяла много пъти през годините. За да превали красивите стъклени играчки от нашето детство и да опре до необятния океан отвъд… Великата китайска стена:

„В началото коледните украшения са били съвсем примитивни – малки ябълки и домашно изпечени сладки. По-късно се появяват и свещите, които допълват красотата на коледното дръвче. Едва през ХVII век в Германия започват да се организират коледни базари, на които се продават дребни украшения, изработени предимно от хартия, малки коледни сладки, плетени украшения, дървени играчки и други коледни мотиви. По-късно се появяват и гирляндите, за чиято изработка, според историята в Германия, се използвало истинско сребро. Стъклените играчки се появяват през ХIХ век, основна част т които са предимно във вид на топки в разнообразни ярки цветове. Те се правят с различни шарки и играта на фантазията създава невероятни стъклени красоти. Малко по-късно, В Америка, се изобретяват и електрическите лампички, по аналогия с небосклона, така елхата става обсипана сякаш със звезди.“

Колкото до любимата й елхова играчка, то Елена Димитрова беше категорична – малка сърничка, наръсена по главата и гръбчето със „снежен“ брокат, и загубила през годините едното си краче. Защото стъклото, колкото и да е красив, все пак е доста чуплив материал…

Петър ПЕТРОВ