Старозагорското село Сладък кладенец пази спомен за актьор-легенда

377
Жителите на малкото старозагорско село Сладък кладенец се надяват съвсем скоро да осъществят идеята си и по достойнство да отбележат 110-годишнината от рождението на актьора-легенда Петър Василев

Старозагорското село Сладък кладенец, където по постоянен адрес живеят едва 46 души, свято пази спомена за игралия на сцената в продължение на 71 години актьор Петър Василев, който се ражда на 9 октомври в далечната 1911 година, разказва кметският наместник и бивш журналист Пенка Михайлова.

Запазена и реставрирана е родната къща на актьора, който от 1944-та до 2003 г. неизменно присъства в състава на Народния театър „Иван Вазов“. Преди 4 години на фасадата поставили паметна плоча, а в събота е трябвало да отбележат с тържество на открито юбилейната 110-годишнина от рождението му, но заради усложнилата се около ковид пандемията обстановка решили да го отложат за неопределено време.

„Подготвили сме програма, специално за него от София си дойде дъщеря му Румяна Василева, която подреди сбирка с негови вещи и книги от невероятно богатата му библиотека. Самодейният състав при читалището ни „Просвета-1898″ пожела да носи неговото име“, сподели Михайлова и изрази надежда, че отлагането на честването няма да е задълго.

Тя припомня, че животът на Петър Василев е всъщност историята на родния театър, а написаните от него след оттеглянето му от сцената спомени представляват може би най-искрените и ценни страници за режисьори и актьори, чиито имена отдавна са станали легенда.

Пътят на Василев към сцената на Народния театър започва през 1932 година в старозагорската любителска театрална трупа към дружество „Железник“. Желанието му да играе на по-голяма сцена го кара да пропътува пеша близо 300 км до Велинград, за да се присъедини към трупата на пловдивската драма, но стажантското място се оказало вече заето, припомня дъщеря му Румяна Василева.

Като професионален актьор Петър Василев играе на сцените на Варненския общински театър през периода 1934 – 1939 г., Пловдивския драматичен театър (1939 – 1943) и Русенския драматичен театър (1943 – 1945). През 1944 г. дебютира в Народния театър „Иван Вазов“ в пиесата „Часовникар и кокошка“ на Иван Кочерга. Бил е част от трупата на Българския есперантски театър, с която играе в редица страни по света. Има над 350 роли и участия в театъра, киното, телевизията и радиото, последната му роля е в драматизацията „Тайната вечеря на Дякона Левски“ през 2003 година, дебютът му на голям екран е бил в „Под игото“ през 1952-ра, където играе ролята на Мичо Бейзадето.

Дъщеря му припомня, че Василев, въпреки напредналата си възраст, се отзовава на покана за 100-годишнината на Народния театър и през 2004 година с невероятен ентусиазъм участва в юбилейната постановка „Театърът пътува“. Румяна Василева се надява да излезе ново, допълнено издание на спомените му под надслов „Със сърце и душа“, в което ще включи кореспонденцията му с големия специалист по техника на говора Роберт Роснер.

Христо ХРИСТОВ