Старозагорецът д-р Тодор Стоянович е първият български лекар-уролог

294

Тази година се навършиха 175 години от рождението и 125 години от смъртта му

Д-р Тодор Иванов Стоянович е първият български лекар-уролог с висше образование, създателят на Дружество „Червен кръст“ и на болницата в Стара Загора.

Роден е на 2 август 1844 г. в Стара Загора. Неговият род произхожда от с. Енина, Казанлъшко. Дядо му е бъчвар, но успява да изпрати сина си Иван да учи в Букурещ. В хрониката на възрожденска Стара Загора той заема авторитетно място като просветен и църковен деец. И естествено е да даде възможност на своя син Тодор да завърши престижно образование. След Класното мъжко училище в Стара Загора той завършва медицина в гр. Монпелие, Франция, през 1869 г. Специалността му „Урология“ му отрежда мястото на пръв лекар с тази специалност в историята на българската медицина. Житейската му реализация му отрежда място сред най-достойните синове на България.

Веднага след дипломирането си той се връща в родния си град, в поробената си родина. Българската община го назначава за градски лекар. Без да се страхува, той полага грижи и за арестуваните свои съграждани след Старозагорското въстание от 1875 г.

По време на Освободителната Руско-турска война (1877-1878), през драматичния месец юли 1877 г. старозагорци посрещат освободителите си и ги подпомагат по време на неравния бой за защита на града от пълчищата на Сюлейман паша. В дните преди решителния бой хиляди бежанци от югозападните на Стара Загора селища търсят спасение тук. В спомените си комендантът на града генерал Де Прерадович пише: „Градското управление беше загрижено за уредбата на болници, тъй като ежедневно докарваха ранени селяни, жени и деца…, а през последните дни започнаха да докарват такъв голям брой осакатени старци, жени и деца, че за военните стана нужда да се обзаведе отделно помещение, а Мъжкото училище да се остави изключително за българите…“

Със съдействието на всички граждани са обзаведени две болници. С обединените усилия на д-р Вязенков – лекаря на Трета опълченска дружина, дала най-много жертви в боя за града, д-р Хаканов и д-р Тодор Стоянович е организирано болничното дело в града през драматичните дни. Анастасия Тошева мобилизира жените за санитарната служба в болниците и града.

След неравния бой на 31 юли хиляди старозагорци и потърсили тук спасение от други селища намират смъртта си. Оцеляват само онези, които успяват да избягат на север.

След повторното освобождение на града на 10 януари 1878 г. оцелелите му жители се завръщат и търсят светлинките на родните огнища. Но град няма, само руини, пепелища и хиляди трупове. И отново д-р Стоянович е на висотата на историческата си задача. Заедно с първия кмет хаджи Господин Славов (1878-1879 г.) и кмета-възстановител Стефан Салабашев (1878-1883 и 1887-1890) помагат на Стара Загора да се изправи и заяви на света, че я има, че ще пребъде. Човек застива пред този подвиг…

Д-р Тодор Стоянович е апостол на червенокръсткото движение в Стара Загора (1881) и района. С неговото име е свързано и създаването, и ръководството на първата болница в града като червенокръстка от 1883-та до 1888 г., когато е обявена за държавна второстепенна болница. В същото време д-р Стоянович е член на Окръжния съвет, народен представител и секретар в Областното събрание на Източна Румелия (Южна България), деятел на съединисткото движение. Заедно с Александър Козаров и Христо Ваклидов издават и редактират сп. „Знание“ в Стара Загора (1884-1885 г.), преводач от френски език и автор на статии по здравословни проблеми, член на Българското книжовно дружество (БАН) от 1884 г. През годините 1893-1894 е управител на Александровската болница в столицата.

Д-р Тодор Стоянович умира на 17 юли 1894 г. Фамилия Стоянович се вписва в националната история чрез потомците му Георги Стоянович (д-р Берсенев) – виден юрист и деятел на музикалната култура, и внука д-р Тодор Стоянович – също лекар-уролог, уважаван и обичан от съгражданите си. По линия на братовчеда на д-р Стоянович – Иван Стоянович-Аджелето, тази фамилия също заема достойно място в миналото и съвременната култура на родината.

Поклон и вечна памет!

Лилия ФИЛИПОВА