Смях по време на пандемия

138

Нация, която отваря кръчмите преди детските градини и училищата, не може да бъде унищожена!
***
Момичета! Бръснете мустака и краката!
Кръчмите отвориха!
***
Търся да наема стадион, за да отворя заведение, според новите изисквания на управляващите…
***
Пуснаха басейните на открито. Ако сме послушни, могат и с вода да ги напълнят.
***
На 6 май всички пяха песента:
„КПП-то се строява за последен път“…
***
Спешно продавам маска втора употреба и непопълнена декларация за КПП.
***
След премахването на КПП-тата ще бъде ли открита кърската любов?
***
От два дни не дебелея, явно съм стигнал пика…
***
Абе, извънредното положение ще го вдигнат на 13 май, ама всички дали помнят къде са работили…
***
Сутрешен брифинг на НОЩ с ББ:
– Ние с вас сме в една лодка!
– Да, ама вие имате спасителни жилетки и провизии, а ние само гребла!
– Хайде млъквайте и гребете!
***
Поради огромния зрителски интерес Щабът започна да снима втори сериал на „Брифинг“.
***
Преди няколко дни ни взеха маските, после Мутафчийски. Накъде отива тази стабилност, а?
***
Всички хора, де що имали дори и капка акъл в главата, се били разделили на Мутафофили и Мутафофоби. Сине, исках да ти разкажа за това време. Дядо ти е герой. Този с бръснатите вежди и лифтинга. Този, който те гледа с ококорените очи. Същият!
Дядо ти е оцелял в най-жестоката пандемия – Ковид-19. Ти знаеш ли какво е било?
Всеки ден са съобщавали броя на заболелите и на умрелите. Днес един, утре пет… Понякога нула, но от това е ставало още по-лошо, защото очакването за смърт не отминавало.
Имало е репортажи от чужбина: и там ужас, ужас, ужас. Хората нямали време от инфаркт да умрат, а от ужас. А който умирал от инфаркт, го пишели с коронавирус, за да бъде герой.
Ако си чувал за битката при Сталинград – било е същото, ама Сталинград е бил само един град, а при короната е воювала цялата планета. Банки отпускали кредити, безработни се самоубивали, пенсионери мрели от глад и ужас да не се докоснат до заразата. Дори някои си правили татуировки, с които да се пазят от напастта. Ако си спомняш черепа с кръв на задника на баба ти, който сега прилича повече на палачинка с конфитюр – от тогава е.
Това било времето, в което всичко се е наричало със собствените си имена. Мисирките били мисирки, калинките калинки, а тулупите – тулупи.
Дядо ти е бил задължен да ходи с маска. Влизали са в магазините по един. Киното е било затворено. Нямало е едно кафе къде да изпие, а разходките в парка били забранени и глобите надвишавали половин минимална заплата.
Хората са умирали и в Сталинград, но там е било разбираемо. Излезеш от окопа, гръмнат те и готово.
А при короната дори не са знаели кога са умрели и кога не. Безсимптомно са умирали. Чакали са новините да разберат дали са мъртви или не?
Всеки ден са чакали хладилните камиони и чувалите за трупове.
Това дори на Шипка го е нямало. Да си чувал за хладилен камион на Шипка или при Дойран, или при Одрин? Да не говорим за Клокотница и Ахелой…
И брифинги! Брифинги по пет пъти на ден. До най-големите детайли. Кой, какво, защо!? Всичко!
И дядо ти е оцелял през целия този ад. Оцелял е, защото си е миел ръцете по шест пъти на ден. Със сапун. И така два месеца. И дори си е прал два пъти маската в пералнята на 60 градуса бърза програма. За което, моето дете, се иска истински кураж. Дори е имал маска, която не му отивала на дънките. Затова нека помним.
***
– Как станахте алкохолик?
– Стриктно спазвах карантината…
***
Ако продължавам така с алкохола, нищо няма да си спомням от карантината.
***
Баси, хората как се изнервиха още на първата година от карантината!
***
Аз го изкарах, жената го изкара, а на тъщата, която е на 84, й нема нищо. И това ми било вирус, заеби…
***
Очаквам извънземните най-късно до края на годината. Тази сага заслужава един грандиозен финал.
***
Когато се отчаяш, че си станал дебел, помисли за хората, които изкараха карантината с тъща си…
***
В условията на коронавирус всичко се променя… Време е и критериите за пропорциите на манекенките да се променят…