Сляпа ли е държавата за измамите с ТЕЛК?

68

„Слепи“ карат коли, хора с „увреждания“ всъщност са на гурбет в чужбина, а цели села получават инвалидни пенсии. Всичко това очевидно е възможно в България. Въпросът е защо.

Могат ли слепи да шофират с 200 км/час? Да, в България, и не става въпрос за автономен автомобил, а за двама братя от прочута в Долни Дъбник ромска фамилия, снабдени с решения от ТЕЛК (трудово-експертна лекарска комисия), че не виждат. Според медицинската експертиза, те трябва да се придвижват с придружител заради констатирана 100% загуба на работоспособност. Обяснението защо са освидетелствани точно за това увреждане е просто – само за него не се изисква човек да има осигуровки, т.е. може изобщо да не е работил. Макар братята да са „работили“ – осъдени са за пране на няколко милиона лева.

Но този случай, както и разкритата схема с фалшиви решения на ТЕЛК в Ловеч, където цялата комисия работела с посредници, набиращи роми за инвалиди срещу подкупи, е едната страна на проблема с инвалидните пенсии в България.

„Покажи операцията“

„Последния път, когато ходих на ТЕЛК, поискаха да видят мястото на операцията ми“, разказва с равен глас жена, оперирана от рак на гърдата. Процентът инвалидност, който след операцията, химиотерапията и лъчетерапията е бил 90%, впоследствие намалява и сега е 50%. А в решението си комисията е определила 60% работоспособност. Само че жената работи на пълен работен ден, въпреки че дясната й ръка отича (лимфедем, типичен за рак на гърдата) – и рядко може да я вдига за по десетина минути на час, както препоръчват лекарите. Продавачка е в бакалия, работи за около 750 лева, и следователно инвалидната пенсия от 170 лева, която НОИ превежда месечно, е от значение за нея и семейството ?.

Ако ракът рецидивира и се наложи да излезе в болнични, ще се наложи да преживява с твърде малко пари, тъй като работодателят й я осигурява на минималната работна заплата от 560 лева и болничните ще се изчисляват върху тази база. Въпреки че по Кодекса на труда хората с трайна намалена работоспособност от 50 и повече процента имат право на платен годишен отпуск не по-малко от 26 работни дни, почти никъде, освен в държавните ведомства, това изискване не се спазва.

Но освен хиляди онкоболни в ремисия, които работят, мнозина не са в състояние да полагат труд – с напреднала множествена склероза, Паркинсон, инвалидизирани вследствие на катастрофа, с тежки сърдечни операции и т.н. Вероятно някои от тях биха могли да извършват работа, съобразена с увреждането им – на непълен работен ден, за по няколко часа. Но в България не съществуват такива механизми, каквито действат в повечето европейски държави, където подходът е индивидуален, а не универсален.

Несполучилата реформа

Именно за реформа на този универсален подход на ТЕЛК-системата настояваше вицепремиерът и социален министър във втория кабинет на Борисов Ивайло Калфин. През 2016 г. екипът му предложи съществени промени, най-важните от които бяха две нови комисии – медицинска, към здравното министерство, и социална – към НОИ, да правят експертиза на работоспособността на хората с увреждания, и да оценяват остатъчната трудоспособност на лицето с увреждане, а не намалената.

През 2016 тогавашният социален министър Ивайло Калфин предложи да се реформира системата на ТЕЛК

Целта бе да се помогне на човек да се върне на трудовия пазар, при съответни облекчения за работодатели, ако го наемат (което залегна в приетия м.г. Закон за хората с увреждания). Освен това се правеше разграничение по отношение на достъпа до социални услуги за осигурените лица с увреждания в трудоспособна възраст, пенсионери и деца с увреждания. Социалната комисия щеше да решава какви социални придобивки да се отпуснат, както и да прецени какво ще следва за човека с увреждания – тип работа, допълнителна квалификация и препоръка какво може да прави. Тогава Калфин обясни, че промените ще ограничат корупцията – все пак е по-трудно да се корумпират две институции.

Три години след неслучилата се реформа, измамите с ТЕЛК отново са на дневен ред. Заместник-главният прокурор Иван Гешев и комисари от МВР в публични изявления казват нещо, известно на властта от години – за цели села, взимащи инвалидни пенсии, и за области с огромен процент получаващи такива пенсии. В Силистра, напр., делът им е 28,6% от всички пенсии, в Разград – над 18%, в Перник – близо 17 процента. Няма как в НОИ, откъдето плащат инвалидните пенсии, да не се усъмнят в такава концентрация. Там работи специална комисия, която преглежда решенията на ТЕЛК, и ако някой там се усъмни, документите се изпращат на „арбитраж“ в НЕЛК.

Превенция „на парче“

И при инвалидните пенсии не е по-различно отколкото при телефонните измами – МВР действа на парче, вместо да удари по клановете, занимаващи се с тази криминална дейност. Властта предпочита наказателни акции за сплашване и имидж, вместо да реформира системата и да извършва редовно проверките – например там, където половин село взема инвалидни пенсии заради епилепсия.

Крайно време е да се разреши на лекарите в ТЕЛК да имат право да работят и другаде. Сега те са закрепостени към комисиите, където заплащането е ниско, което също е предпоставка за корупция.

В България – най-бедната страна в ЕС, първа по брой хоспитализации спрямо брой население, първа по смъртност, с най-ниска продължителност на живота в ЕС и ниска преживяемост при онкозаболяванията – хората с инвалидни пенсии са около 500 хиляди, т.е. около 8% от населението. В една Великобритания те са 22%.

Освен тези инвалидни пенсии, 345 хиляди възрастни получаваха до края на м.г. добавки към пенсиите си, тъй като инвалидността им е установена след пенсионирането – 25% от социалната пенсия, 34,50 лева. От 2019 г. тези интеграционни добавки се изплащат от Агенцията за социално подпомагане на всички с решения на ТЕЛК, без значение пенсионер или работещ, изчисляват се спрямо линията на бедност, която е 348 лева, и са диференцирани в зависимост от процента инвалидност – от 24,36 до 198,36 лева.

По-лесно е да се раздават (готови) пари

Държавата изплаща 1,7 млрд. лева годишно за инвалидни пенсии, които дават и други привилегии – безплатни винетки, стикери за паркиране, енергийно подпомагане, билети за пътуване, средства за рехабилитация, предимство за записване в детска градина и други. Решенията от ТЕЛК дават право и на ранно пенсиониране. Но те не работят за интеграцията на хората с увреждания – не им осигуряват специализирано обучение, така че тези хора да придобият специфични умения, не им осигуряват достъпна среда и работни места, приспособени и съобразени с техните специфичните увреждания.

А властта предпочита да е глуха и сляпа за това. По-лесно й е да раздава нашите пари.

Емилия МИЛЧЕВА
Дойче веле