Случаите на сърдечна недостатъчност нарастват, COVID паниката отдалечи пациента от лекаря

83

Лекари от Стара Загора, Бургас и Ямбол участват в пилотен проект за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението

Случаите на сърдечна недостатъчност се увеличиха, пациентите идват в много тежко състояние и директно от „Бърза помощ“. COVID кризата отдалечи пациента от лекаря. Прескачаме времето, в което можем да им помогнем да не се влошат, както и времето за профилактика. Необходимо е личните лекари, кардиолозите от доболничната и болничната помощ да бъдат в постоянна връзка, да има регистър на болните от сърдечна недостатъчност, както и дневни центрове за долекуване на тези пациенти. Голяма роля за успеха от лечението имат и пациентите, защото освен медикаментозната терапия е много важен и здравословният начин на живот – контрол на теглото, спиране на пушенето и алкохола, ограничение на солта, повишаване на двигателната активност.

До тези изводи стигнаха общопрактикуващи специалисти и специалисти-кардиолози от Бургас, Стара Загора и Ямбол по време на виртуална среща „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“. Срещата бе част от пилотен проект на Института за здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България. Целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението.

Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен.

„Пациентите със сърдечна недостатъчност често се влошават и това води до хоспитализации. Въвеждането на дневни центрове, каквито съществуват като много успешна практика по света, би било от голяма полза за оптимизиране на поддържащата терапия и оценка с контрол на подлежащите показатели, което би било от помощ не само за пациентите и техните семейства, но и на нас, лекарите, защото ще намали съществено документалното бреме, което съществува в момента“, коментира д-р Владимир Желев, началник кардиологично отделение в МБАЛ „Берое“ – Стара Загора.

„Първото оплакване на пациента е умората. Наша работа е да направим всичко възможно да разберем защо се уморяват. Хората трябва да знаят, че не може да се неглижира симптом или оплакване, те трябва да намерят лекаря, който ще им помогне. Сърдечната недостатъчност е голям социален проблем. В последните стадии на болестта тези хора имат нужда от обгрижване, което много често означава някой вкъщи да не работи, за да го прави. Нужно е обучение на пациентите – с какво да се хранят, да гледат етикетите на храните дали са подходящи“, сподели д-р Мариана Контева, началник на „Инвазивна кардиология“ в УМБАЛ „Дева Мария“ – Бургас.

„Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да се проследяват от един и същ кардиолог, който заедно със семейния лекар да ги наблюдава дългосрочно, а не да посещават различни специалисти. Не трябва да приемат лекарства, без да се консултират предварително с лекуващия ги лекар. Имам много случаи на влошаване от противовъзпалителни средства, които са си закупили по повод на различни оплаквания – напр. болки в кръста“, посочи д-р Петко Желязков, общопрактикуващ лекар и председател на Сдружението на личните лекари в Бургас.

Д-р Борислав Борисов, началник „Инвазивна кардиология“ в Болница „Тракия“

За да получи модерно лечение, покрито от НЗОК, пациентът трябва да е в напреднал стадий на заболяването, когато уврежданията са трайни и необратими. Модерната терапия би ги забавила по-рано, но пациентът или сам трябва да си плати лекарството, или да чака да се влоши, за да отговори на условията. Необходимо е тези критерии да бъдат променени, коментира д-р Борислав Борисов, началник „Инвазивна кардиология“ в Болница „Тракия“ – Стара Загора.

Наблюдавам притеснение от страна на личните лекари да диспансеризират болни със сърдечна недостатъчност, защото НЗОК има завишени изисквания към диспансерните прегледи. Предлагам на колегите да подхождат по-смело, защото можем да консултираме пациентите с кардиолог повече от веднъж годишно, даде пример д-р Слави Славов, председател на Сдружението на ОПЛ в Стара Загора. Пациентите са трудно подвижни, имат проблеми с пътуването. Необходим е по-лесен достъп до модерно лечение, дори в рамките на малкия град или село, казаха специалисти от Ямбол.

Д-р Слави Славов, председател на Общо практикуващите лекари в Стара Загора

През летните месеци пациентите често спират или намаляват дозите на предписаните им медикаменти, което води до влошаване на оплакванията им. При появата на следните симптоми: кашлица, подуване на стъпалата, задух, намалена диуреза (по-малко отделена урина), трябва незабавно да се обърнат към своя лекар.

Болните със сърдечна недостатъчност се диспансеризират при личен лекар или кардиолог, като по-голямата част се проследяват от личните лекари. В Бургас диспансерните пациенти са 7 103 души, като жените са повече от мъжете – 3 690. В Стара Загора диспансерните пациенти са 8 434, мъже – 3 942, жени – 4 492. В Ямбол са диспансеризирани 1 984 души, 937 мъже на 1 047 жени.

90% от всички пациенти са на възраст над 60 години. През 2019 г. болниците в Бургас, Стара Загора и Ямбол отчитат общо 6 533 случая на приети пациенти по повод сърдечна недостатъчност. За лечението им Здравната каса е заплатила близо 26 млн. лв.

(СН)