Славчо Нейков: Енергийната сигурност на държавата би била провалена без комплекса „Марица изток“

224

Това заяви енергийният експерт Славчо Нейков – председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, който днес участва в енергиен форум в Стара Загора. В интервю за медията ни той подчерта, че концепцията за „Зелената сделка“ няма да бъде променена, но към момента зелената политика на ЕС не залага дати за затваряне на въглищни мощности.

– Г-н Нейков, намираме Ви в Стара Загора, наричан от мнозина енергийното сърце на България. Днес взехте участие в дискусия с експерти от сферата на енергетиката. Как премина самата среща?

– Взех участие в този форум по покана на АРИР – Стара Загора, а конкретният повод бяха две европейски инициативи, между които и „DeCarb“. Това са проекти за подпомагане на въглищни региони в ЕС в преход към чиста икономика. Разгледахме и принципните проблеми, които съпътстват тези инициативи. Всичко това е свързано с европейската „Зелена сделка“ и България като страна-членка на ЕС има конкретни ангажименти в това отношение, които ще стават все по-големи. Конкретно за Стара Загора и региона тези въпроси имат изключително големи практически измерения. В дискусията се включиха специалисти от сферата, което направи разговора много експертен и полезен.

– „Зелената сделка“, за която Вие споменахте, „чука“ на вратата ни. Знаейки значението на въглищните централи за сигурността и независимостта на енергийната ни система, какъв според Вас трябва да бъде стратегическият подход от страна на българската държавата и българското правителство?

– От много години се занимавам с енергетика, енергийно право и с проблемите на европейската интеграция по отношение на енергийния сектор. Това, което мога да споделя, е, че в създалата се ситуация е нужен много реализъм. На второ място ние в ЕС споделяме общи цели, но имаме индивидуални проблеми и те трябва да бъдат адекватно отстоявани. В случая искам да кажа, че трябва много да пазим и да ценим направените инвестиции и инвеститорите и да не зачеркваме с лека ръка онова, което имаме. Тук има и друго обстоятелство, ако погледнем прагматично. Освен ролята на държавата и националните институции, в контекста на „Зелената сделка“ много важна роля ще имат и местните власти, асоциации на бизнеса и научни среди. Работата тепърва предстои и важността на местната инициатива ще става още по-видима. Фактически целият комплекс от теми и проблеми, породени от зелената политика на Брюксел, в крайна сметка съвсем скоро ще бъде сведена до няколко конкретни действия. Положителното тук е, че са предвидени огромни европейски средства. Те към момента подлежат на уточняване и гласуване в европейските институции. Това, което на практика би било най-важно, са т.нар. „Регионални планове“, които ще са свързани с прилагането на „Зелената сделка“ по места. Тук е ролята на местния бизнес, местните власти и общности. От страна на ЕС ще има осигурени средства за техническо съдействие по подготовката на тези регионални планове, но конкретните проекти, които ще залегнат, ще бъдат определени на местно ниво и едва след това стиковани на национално. Затова е много важно още от сега да се мобилизира максимална активност и експертиза, защото темите нито са маловажни, нито са лесни. Става въпрос за стотици хиляди хора. Вие живеете в един прекрасен град. Той трябва да остане такъв и за в бъдеще, за да се получи това, обаче е нужно да има бизнес. Така хората ще могат да си получават заплатите. Отново подчертавам, че местната инициатива е много, много важна, защото практическите измерения по действията на европейската „Зелена сделка“ ще бъдат свързани с реализацията на серия от проекти. Говорим за проекти, които касаят иновации, усъвършенстване на производствената дейност, развитие на инфраструктурата и енергийна ефективност. Става дума наистина за едно залагане на рамки за определяне на икономическия и социален живот в регионален и национален план за много години напред.

– След като „Зелената сделка“ е неизбежна, какъв трябва да е стратегически отговорният подход от страна на българската държава, респективно правителство и местни власти по отношение на стотиците хиляди заети във въгледобива у нас?

– Стратегическият подход трябва да залегне на два принципа. Първият е, че „Зелената сделка“ е неизбежна, а с това и реформите, които тя предвижда. Кога и точно как това ще стане е трудно да се прогнозира в детайли, но в тази посока ще се върви. Изключително важно за България е да се възползва от възможностите, които „Зелената сделка“ предоставя. Те са свързани преди всичко с огромни реални суми за инвестиции и реформи. На второ място ние като страна не бива да забравяме, че без комплекса „Марица изток“ енергийната сигурност на държавата ще бъде безусловно провалена. Това не означава, че не трябва да се търсят всички възможни пътища за усъвършенстване на това, което имаме. Тук искам да подчертая отново ролята на инвеститорите – частни и държавни. Говорим не само за мини и тецове, а и за обслужващи бизнеси. Без въглища ние ще имаме проблем. Трябва обаче да сме пределно ясни, че на този етап никъде не се говори за това, че въглищните централи трябва да бъдат затворени към определена дата. Трябва обаче да се осмисли по какъв начин да се направи така, че тези мощности, които съществуват, да се ползват максимално дълго време с максимален икономически и социален ефект. В крайна сметка в основата на Енергийния съюз и „Зелената сделка“ стои човекът. Ефектът трябва да е за хората. Хубавото в този случай е, че има огромни средства, които са заделени. Важното е ние дали ще можем да ги използваме. Тези пари са предвидени, но те не са гарантирани. Ако няма стратегия, няма проекти и стъпки за тяхното усвояване, те просто ще останат нереализирани. Неслучайно в правилата на „Зелената сделка“ изрично е записано, че регионалните планове трябва да съответстват на националния документ за енергетика и климат, а освен това те също подлежат на одобрение от страна на ЕК, което е основа за получаване на средствата. Добрата новина, отново казвам, е, че има огромни средства и не става дума за затваряне на въгледобива утре. Става въпрос за реформи, за които има обезпечено финансиране с цел постигане на климатичните цели.

– На два пъти казахте, че в „Зелената сделка“ не става въпрос за затваряне на въглищни централи в близко бъдеще. Това като успокоение ли трябва да звучи за заетите в това производство, или е реално осъществимо?

– Трябва да бъдем реалисти. От гледна точка на вредните емисии в някои централи има реален проблем в тази посока. Въпросът е тези средства, предвидени от ЕС, да бъдат използвани максимално за това животът на тези проблемни мощности да бъде удължен максимално. С други думи не можем да седим пасивно и да чакаме проблемите и вълната да премине покрай нас. Затова са тези средства, за да се усъвършенства производството и максимално дълго да се използват централите. Аз подчертавам, че е много важна проактивната позиция, а тя е както на национално, така също и на местно ниво. Само да стоим и да гледаме какво става и да казваме, че то не ни засяга, просто няма да стане. Трябват реформи.

– От днешна гледна точка като каква бихте определили ситуацията във въгледобива в България?

– Няма никакво съмнение, че ролята на въгледобива за енергийната сигурност на страната е огромна. Няма никакво съмнение, че извън проблема за енергийна сигурност има много голям социален и икономически проблем. Концепцията на „Зелената сделка“ няма да бъде променена. Ако някой си прави подобни илюзии, трябва да се откаже от тях. Затова и българската държава е важно да се приспособи към тези обстоятелства и да използва максимално възможностите, които тя предоставя. Искам да дам и следния пример в тази посока. Тук, в Стара Загора, се развива индустриална зона от ново поколение. Търсят се нов вид производства, нови механизми за трудова ангажираност. Това трябва да бъде подкрепено.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ