Сирак-бежанец получил спалня за министър

130

Фамилията Папукчиеви от Казанлък дари на музей нощното шкафче и иконки за войници отпреди век

Комплект спалня, изработена по нареждане на Александър Стамболийски за нуждите на министрите му в кабинета от периода 1920-1923 година, съхранява казанлъшка фамилия, наследник на работник от някогашната държавна военна фабрика.

Общо 12 такива спални заедно с гардеробите и нощните шкафчета разпоредил Стамболийски за министрите си, идеята му била жилищата на всички да бъдат обзаведени по един и същ начин, за да няма помежду им завист.

Платнените иконки, които били зашивани от вътрешната страна на войнишките куртки през Първата световна война, дарени на Военноисторическия музей от двамата казанлъчани

Изпълнението било възложено на държавната оръжейница, където по онова време работел дядото на Стефан Папукчиев – Тенчо, сирак-бежанец от опожарения български град Кукуш.

При изпълнението на височайшата поръчка майсторите дърводелци решили да направят още един, 13-и резервен комплект, който по-късно бил разпределен между семействата на двама от арсеналските работници.

Спалнята и нощното шкафче отишли при 32-годишния Тенчо Папукчиев и с 10-години по-младата му съпруга Божия.

И двамата били сираци, пристигнали в България след опожаряването на града от гръцките войски през юли 1913 година само с връхните си дрехи.

Домашните мебели, изработени от здраво дъбово дърво, семейството пренесло в Казанлък, когато военната фабрика се мести от София, разказва внукът Стефан, който е шеф на уникалния казанлъшки Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства.

По думите му дядо Тенчо живял до 1958 година, преди бягството си от Кукуш той успял да свали бронзовата камбана от униатската черква и да я скрие в девическия манастир.

По-късно, със съдействието на епископ Епифаний Шанов, тя е била пренесена от Солун в Казанлък, а след кончината на оръжейника е изпратена на униатския храм „Света Троица“ в град Куклен.

Интересна е съдбата и на съпругата му Божия, която била сред спасените от монахините в женския манастир в изпепеления град.

Сестрите-викентинки с риск за живота си в онези смутни времена на гръцката инвазия овардили от избиване близо 500 души, сред които и деца-сираци: българчета, турчета и еврейчета.

Брат и сестра Стефан и Маргарита Папукчиеви

Стефан Папукчиев разказва, че игуменката – сестра Пако, разстлала пред краката на гръцкия офицер, който носел заповед за избиването на българите, френското знаме и буквално го изхвърлила от манастира.

Наскоро Стефан Папукчиев и сестра му Маргарита подарили нощното шкафче на Националния военноисторически музей, към него прибавили и дузина изработени от плат иконки. Те били пришивани от войниците по време на Първата световна война от вътрешната страна на куртките, за да ги опазват изобразените на тях светци от вражеските куршуми.

Платнените иконки били изработени в чужбина, светците на тях са католически, но ги носели и православни български войници, коментира Стефан Папукчиев. Сбирката била на баща му Иван Папукчиев.

Христо ХРИСТОВ