Светът е оцелял, защото се е смял

162

Дори и в пандемична обстановка няма как на 1 април да не уважим Деня на хумора и лъжата, още повече че до изборите остават само три дни. Ама да се лъже качествено, с финес, се иска и професионализъм. За да влезе в собствените анали на личната ни мъдрост и да бъде достоверна, лъжата на 1 април трябва да отговаря на няколко условия: да предизвика объркване и подвеждане. А и да не накърни никого.

Откога датира обичаят да
се шегуваме на 1 април?

Както за всеки обичай, идващ от старо време, версиите за произхода са много. Според Уикипедия една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи XIV и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.

Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове“, която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Деня на глупците.

Съществуват, разбира се, и други версии…

Така или иначе преди всичко трябва да знаем, че този празник е породен от естествения стремеж на човека да се надсмива над пороците, да прекарва ежедневието си в смях, в закачки, да търси комичното. От Стария континент маниерът да се лъже официално веднъж в годината е пренесен и в колониите на Великобритания и Испания по цял свят. Американският музей на шегата дори има класация на 10-те най-добри шеги в историята.

У нас

Според българските етнолози обичаят да се лъже празнично у нас води началото си от славяните. Славянска е думата „лъжетрев“, а смисълът й се обяснява с отношението на хората към променливостта на месец април. На старобългарски език месец април е „лъжуняк“.

„Прати ме, мамо, далеко, че кат’ лъжа, да ми е леко“, „Лъжи ме да те лъжа, да минава времето“, „От половин кило риба изкарал три кила хайвер“ са само част от поговорките за родния маниер да лъжем и преувеличаваме. Докато свят светува, ще се ядосваме, когато ни излъжат успешно, и ще се пръскаме от гордост, когато ние успеем да спретнем мазничка лъжа.

Хубаво е да си носим всеки ден чувството за хумор. Не само на 1 април. С досетливи, остроумни и изобретателни хора животът е много по-интересен и весел.