Световно издание избра Бузлуджанската чиния за корица

456
Снимка на Чинията украсява корицата на новия том от поредицата "Наследство в риск"

Дъщеря на именит творец показа проект за вандалски унищожен стенопис от вътрешността на мегамонумента

Снимка на бузлуджанския мегамонумент украсява корицата на новия том от поредицата „Наследство в риск“, издание на световния съвет за опазване на паметниците ICOMOS, съобщи основателката на фондация „Проект Бузлуджа“ арх. Дора Иванова.

Тя уточнява, че това е деветото издание от стартиралата през 2000 година поредица. На кориците му Чинията е редом с още няколко десетки паметника по цял свят, чиято съдба тревожи специалистите.

Сред тях личат историческият център на Виена, архитектурните ансамбли в индийския град Мумбай, паметници в Непал, Нидерландия, Албания и Естония. Там са още испанският Palacio Bellas Artes в Сан Себастиан и синагогата в Хамбург, и още 15 страни от целия свят.

В предговора си към изданието председателят на ICOMOS – японският проф. Коно Тошиюки, световнопризнат специалист в областта на международното частно право и прилагане на правата на интелектуална собственост, пише: „Тази поредица стартира през 2000 г. по инициатива на нашия почетен президент Майкъл Пецет, който за съжаление почина през 2019 г. През последните 20 години в нея показахме много обекти на наследството с проблеми и трудности и привлече вниманието на по-широка аудитория на рисковете, причинени от различни видове природни бедствия, разрушителни човешки дейности и прекомерно икономическо развитие… Докато пиша това, току-що научих, че две експлозии сериозно са увредили Бейрут и в тази връзка ICOMOS ще предложи дългосрочна подкрепа на ливанските колеги, за да помогне за възстановяването.“

Самият факт, че Чинията е предпочетена за илюстрация на корицата, говори достатъчно много за значението, което специалистите отдават на монумента, независимо че у нас той поляризира мненията: от „Осанна!“ до „Да се взриви!“, коментира арх. Иванова.

Тя припомня, че самото изграждане на монумента е отнело 7 години, а на практика използването му по първоначалното предназначение (да слави тогавашната управляваща партия БКП) е продължило по-малко от 9 (от август 1981-ва до ноември 1989-а).

След началото на демократичните промени с един замах са били зачертани трудът на хиляди строители и инвестираните в съоръжението над 14 млн. лв. Уволнени са служителите (комплексът е бил обслужван от над 60 специалисти), опустошен е богатият архив, назначен е ликвидатор, спряно е ел. захранването и водата, след заваряването на порталните врати всичко е било оставено без минимална охрана.

Година по-късно Чинията е одържавена, но разрухата е продължила.

Изнесено е било всичко по-ценно, отмъкнати са били дори костюмите, които са били предназначени за членовете на някогашното Политбюро на ЦК на БКП. Стига се до истинско мародерство: с камиони са били изнесени гранитните плочи от централната зала; в опустошените коридори се настанили клошари и бандити, дългогодишни полицаи разказват, че в лабиринтите са намерили смъртта си няколко криминални престъпници. Разбити са огромните закалени витринни стъкла, правен е бил опит с картечен откос да бъде разбита и окрадена изработената от изкуствен кварц петолъчка на върха на близо 50-метровия пилон.

Случайно оцелелият първоначален проект на паното с автор Григор Спиридонов

След унищожаването на паното с образа на Тодор Живков (върхушката на новото партийно ръководство е взела специално решение за този вандалски акт) следва унищожаване на стотици квадратни метра мозайки по вътрешния и външен кръг.

А след ограбването на медната обшивка от покрива останалото свършват метеорологичните условия.

Всичко това е събрано в няколко десетки реда, посветени на Чинията в томчето от поредицата „Наследство в риск“.

Авторите на публикацията са спестили много нелицеприятни подробности за случилото се в най-новата ни история, като са предпочели да обобщят процесите с думите: „Подобна е съдбата на няколкостотин по-малки паметника, построени по време на социалистическия режим в България и целия бивш Източен блок. Общото младо наследство в постсоциалистическите страни често е травматично или непознато за широката общественост. Това води до унищожаване на големи човешки осезаеми постижения. Те са свидетели на период, който не се обсъжда, преподава или помни от музеите и учебниците в България. Тази липса на открита дискусия и образование относно комунизма позволява спекулации, политически манипулации и дълбока социална поляризация. Бузлуджа като най-емблематичния и противоречив артефакт от българската социалистическа епоха може да се превърне в пример за рационална преоценка и запазване на трудното наследство на България и Източна Европа.“

По инициатива на фондация „Проект Бузлуджа“, с подкрепата на ICOMOS и други международни организации (сред тях е и оглавяваната от Пласидо Доминго „Европа ностра“) процесът на разрушението и разграбването е временно спрян, припомня арх. Дора Иванова. Заинтересовани са едни от най-големите европейски специалисти и с минимални средства (малко над 180 хиляди долара от фондация GETYI) миналата година беше осъществена консервацията на оцелелите мозайки.

Само преди две седмици, на 28 януари, Международният консултативен съвет е приел отчета за свършеното от екипа и е набелязал по-нататъшните стъпки за спасяване на уникалното съоръжение и превръщането му в международна туристическа дестинация. Без да навлиза в подробности, арх. Иванова споделя, че само на 2 януари от новата 2021 година на Бузлуджа са се изкачили над 1000 туристи от цял свят.

Паното на Спиридонов някога и днес

В хода на консервацията са събрани десетки хиляди тесери (малки камъчета от естествен и изкуствен произход), които са били използвани за създаването на близо 980-те квадратни метра мозайки. Част от тях са от вандалски унищоженото на 100 процента пано „Социалистически интернационализъм“, дело на великотърновския творец Григор Спиридонов, от което има запазена една-единствена снимка.

Неочаквано за екипа консерватори дъщерята на Спиридонов, художничката Стела Спиридонова, им изпратила снимка от запазения в ателието му първоначален проект за мозайката. При сравняване на проекта и снимки от финалния етап се разбрало, че са били направени множество корекции, които в никакъв случай не са били самоцелни, а са били съобразени с цялостното звучене на гигантския ансамбъл.

Съхранен е и кадър, на който пред това пано са Тодор Живков и ръководители на пристигналите за откриването на монумента през 1981-ва чуждестранни делегация.

Тази находка ще позволи в бъдеще (ако, разбира се, българското общество узрее за тази идея) мозайката да бъде възстановена цялостно.

Кога и дали това ще се случи – времето ще покаже, допълва арх. Дора Иванова, която се надява интересът да набира скорост, а българите да загърбим (до колкото е възможно) разнополюсните си схващания за историята си отпреди само 3 десетилетия.

Така, както е сторила албанската певица Рита Ора, която наскоро избра точно Чинията на Бузлуджа, за да заснеме клипа си към песента „Bang“. Впрочем Чинията е екстериор от поне половин дузина музикални изпълнения, някои от които имат милиони гледания в различните платформи.

Христо ХРИСТОВ