Световноизвестният диригент Йордан Камджалов гостува в Старозагорската опера на 8 април

52
Йордан Камджалов

На 8 април 2021 (четвъртък) от 19:00 часа на сцената на Старозагорската опера Държавна опера – Русе, ще представи:

ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ ДИРИЖИРА ПРОКОФИЕВ И ШОСТАКОВИЧ.

Диригент на Русенска филхармония ще бъде световноизвестният маестро Йордан Камджалов, а солист – Александър Сомов – виолончело.

В програмата са включени Симфония No 1 „Класическа“ от Сергей Прокофиев и Концерт за виолончело и оркестър No 2 от Дмитрий Шостакович.

Билети: на касата на Драматичния театър, на лични съобщения: Fb Kety Angelova и Fb ИМПРЕСАРСКА АГЕНЦИЯ „СМОЛЕВИ“ и тел.: 0887 240 451. Заявки за колективни посещения: smolevi@abv.bg.

Първата симфония на Сергей Прокофиев, известна още като „Класическа“, е от т.нар. „младежки“ произведения на композитора – тя е писана в периода 1916 – 1917 г.

След дръзката музика на двата му клавирни концерта, възбудили страстите на публика и критика, и не по-малко дръзката „Скитска сюита“ симфонията на младия композитор удивлява всички – тя е ясна, стройна, строга и същевременно – жизнерадостна и изпълнена със светлина и оптимизъм. Прокофиев избира оркестър със съвсем скромен състав – двоен, без тромбони и туба. И в същото време музиката далеч не е проста – тя е пълна с остри, резки теми, стремителни пасажи и ярки акценти. Използването на особеностите на танцовите жанрове (полонез, менует, гавот, галоп), играта на тембрите и регистрите (цигулки, флейти), новаторската хармония и внезапните хармонични „дързости“ – всичко това дава заявка за особеностите на бъдещия музикален почерк на Прокофиев. Неслучайно по музиката на „класическата“ симфония на Прокофиев са създавани редица хореографски композиции.

Камджалов и Александър Сомов

Дмитрий Шостакович започва да пише своя втори волончелов концерт на 17 март 1966 г. в Москва и го завършва на 27 април в Ялта. Предполага се, че най-напред е била замислена втората част, в която е вплетена мелодията на популярна одеска улична песен от 20-те години „Купите бублики“ („Купете си гевречета“). А бавната монологична първа част е написана след като Шостакович научава за смъртта на голямата поетеса Анна Ахматова. Двамата са се познавали дълги години, изпитвали са изключително възхищение един към друг, а и съдбите им са били сходни – духовни колоси, обречени да живеят под постоянна угроза в угнетяващата атмосфера на съветската действителност, жестоко критикувани от официалната власт и невероятно популярни и обичани в сродното си обкръжение.

С Втория концерт за виолончело започва късният период в творчеството на Шостакович, който сякаш прехвърля мост към началото на века, към атмосферата и светоусещането на така наречения „Сребърен век“ в руската култура.

Структурата на концерта е необичайна, няма отчетливи тематични контрасти, а се противопоставят различните трансформации на едни и същи теми, но поразително изменени до неузнаваемост. Мнозина съвременници са възприели този концерт като най-точен, ярък израз на абсурдността на тогавашната действителност.

Вторият виолончелов концерт прозвучава за първи път в изпълнение на Мстислав Ростропович и Държавния симфоничен оркестър под диригентството на Евгений Светланов в Голямата зала на Московската консерватория на 25 септември 1966 г., когато се чества 60-годишнината на Шостакович. Още на 5 октомври Ростропович го свири в Royal Festival Hall в Лондон с оркестъра на ВВС с диригент Колин Дейвис, а на 26 февруари 1967 г. осъществява и американската премиера в Carnegie Hall в Ню Йорк с Лондонския симфоничен оркестър под палката на Генадий Рождественски.