Световноизвестен графити-майстор рисувал Тато в Чинията

35
Изрисуваният със спрей от Итън портрет на Тодор Живков на мястото на унищожената със специално решение на Политбюро на ЦК на БКП от декември 1989 година мозайка в Чинията

Световноизвестният графити-майстор, роденият в Холивуд, но работещ на практика в цял свят, Тристан Итън е автор на портрета на Тодор Живков в изоставения мемориален паметник Чинията на връх Бузлуджа, разкриха от екипа, който консервира до скоро мозайките в централния кръг на мегапаметника.

Рисунката със спрей върху очертанията, направени от ръката на художника Христо Стефанов под варварски откъртените през януари 1990 година тесери, е създадена в края на декември 2017-а, става ясно от кратък видеоклип, постнат от Итън в Youtube броени дни по-късно. В него се виждат на забързан каданс как американският майстор с още двама помощници „уплътнява“ със сив спрей портретите на Живков, Ленин, Маркс, Енгелс и Димитър Благоев. В пределно лаконичен текст Итън обяснява, че е сторил това, за да подпомогне истинските автори на произведението. Признава, че съвсем малко, за да не каже никак нe е знаел нещичко за изобразените там личности, но в никакъв случай не е искал да ги „наказва“.

Тристан Итън по време на гостуването му в България през декември 2017 година, когато рисува графит на улица „Граф Игнатиев“ в София (вляво е работата му по една от стените на No 74, която е заличена две години по-късно)

Как Тристан Итън се оказва на старопланинския връх остава поне засега в тайна, по него време той е в София, където създава една от своите емблематични работи по фасадата на сграда, намираща се на улица „Граф Игнатиев“ 74. Творбата му обаче две години по-късно е заличена, за разлика от портрета на някогашния Първи в Чинията. Времето е позаличило боята върху останалите мозайки, някой е замазал и графита при централния вход на мемориала, където американското и руското знаме са се вплитали в ръкостискане.

Проникването през декември 2017 г. във вътрешността на Чинията е станало през някой от отворите в стените, предполагат консерваторите на мозаечните платна, защото по онова време централният вход е бил заключен, но не е имало жива полицейска охрана, каквато е поставена през пролетта на следващата година.

Тепърва от екипа на фондация „Проект Бузлуджа“ ще се опитат да влязат в кореспондентска връзка с графити-майстора, неговият бъдещ разказ ще бъде част от неписаната история на оставения да се саморазрушава монумент. По стените на паметника има още много графити, някои от тях са просто драсканици, други носят силен политически потенциал, трети пък са просто следа от кратък престоя на някой от хилядите туристи от цял свят.

Работи на Итън могат да бъдат видени в постоянните колекции на нюйоркските Музей за модерно изкуство (MoMA) и в Националния музей на дизайна „Купър – Хюинт“. Това лято негова ретроспективна изложба бе показана и в Музея на изкуствата в Лонг Бийч.

Христо ХРИСТОВ