Рождественско послание до всички православни християни

187

„Сине Божи, Който си се родил от Дева,
спаси нас, които Ти пеем: алилуя“

Отново е величественият празник Рождество Христово. Ден на милост и радост. Празник на изпълненото Божие обещание за спасение на човешкия род, на Неговата любов към нас. Светло тържество на надеждата е, утеха за вярващите сърца. Творецът на всичко видимo и невидимо става Син Човечески! Ангел Господен благовести „Роди ни се Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:17) и витлеемските пастири го слушат с трепет, за да предадат на цялото човечество утешителната вест.

Днес Църквата тържествува и радостно възглася „Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието.“ (Тропар, гл.4)

За това преславно събитие св. апостол Павел пише „Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ (Тим. 3:16). Творецът на света идва на земята и това неизказано тайнство спасява човека от греха и смъртта, създава нов живот за всяко вярващо сърце, дарява духовна мощ на търсещите благочестие, радва трудещите се за добро. Празникът на Рождество Христово отново ни напомня, че „с нас е Бог“ (Мат. 1:23). Така е било и така ще бъде винаги за всички, които чрез вярата си докосват обичта му.

Днес отново осъзнаваме жертвата на Спасителя и преоткриваме за пореден път, че „Бог е любов“ (Йоан 4:8), а ние – Негови чада. Той ни е извикал от небитието с любов и надежда и като наш Отец ги е вложил и в нас. Чувства, на които трябва да даваме простор в духовните си сърца винаги и особено сега, когато целият човешки род, всички братя и сестри страдат от коварната епидемия. Борбата с COVID-19 продължава интензивно вече месеци. Между болката и несигурността търсим спасение за здравето и живота си. Правителства, здравни служители и доброволци участват в борбата с болестта, а в сърцата на всички ни се води друга, невидима битка – тази между надеждата и отчаянието.

Рождество Христово свидетелства вече над две хиляди години за тържеството на надеждата, на сбъднатата надежда. И ако честваме този прекрасен празник с вяра, то нека не забравяме, че нашата християнска надежда никога не посрамя. Тя е жива, вечно жива и дейна. Тя е, която дава живот на всяко добро начало, сили за преодоляване на трудности и препятствия, пламък на вярата, когато изнемогваме.

Раждането на Спасителя е постоянният празник на надеждата, даващ плът и живец на сърцата ни. В тази надежда, в духа на празника е нужно да загърбим всяко отчаяние, крепко да се молим и подкрепяме всички страдащи, правителството, лекарите и държавните структури в нелеката им борба.

Спасителят идва при нас, живее, страда и възкръсва, за да бъдем винаги заедно. Този, Който „заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия дух и Дева Мария и стана човек“ (Символ на вярата), никога няма да ни остави сами. „Бог е верен“ (Втор. 7:9) и очаква нашата вярност, за да Му позволим да ни помага и подкрепя, да ни спаси. Нужно е да притворим в дела тази вярност, защото „вярата без дела е мъртва“ (Иак. 2:26). Да спазваме Божиите заповеди, да водим духовен живот, да виждаме болките на хората край нас, на нашите братя и сестри. Помагайки на тях в кръстоносенето им, привличаме и над нас Божията благодат, която единствено може да ни води по спасителни пътища. Така ще бъдем винаги в духа на Рождественския младенец и Той ще бъде в сърцата ни, за да се ражда постоянно в тях надеждата и да трепти вярата. АМИН!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

БЛАГОСЛОВЕН, СВЕТЪЛ И УТЕШИТЕЛЕН ПРАЗНИК НА ВСЯКО ВЯРВАЩО СЪРЦЕ!

С преизпълнено от Рождественската радост сърце,

Ваш во Христе молитствувател,

СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН