Реставрацията на Желязната църква в Истанбул струвала 4.5 млн. долара

110
Арх. Фикрие Булунмаз (в средата) и колегата й Тайлан Акгюн при посещението им в Стара Загора

Само камбаната се оказала непокътната, разкри в Стара Загора арх. Фикрие Булунмаз

Българската желязна църква „Свети Стефан“ в Истанбул, която беше изцяло реставрирана и върната към първоначалния й вид отпреди 120 години, е препроектирана и може да издържи земетресение с магнитуд от 7-а и 8-а степен по скалата на Рихтер, съобщи инж. Тайлан Акгюн, който е ръководел част от екипа на арх. Фикрие Булунмаз. Двамата в петък посетиха Стара Загора по покана на Камарата на инженерите в инвестиционно планиране.

Инж. Акгюн е с български корени, баща му бил роден във Варна и се изселил в Турция преди половин век, и много пъти водил наследника си до храма на морския бряг, за да му го показва приживе. От България бил и още един от специалистите по заварките, който пристигнал от Шумен. На моменти в осъществяването на сложната операция участие са вземали до сто души.

Преоразмеряването на уникалната конструкция (някога във Виена са били отлети колони и греди за още две такива черкви в Букурещ и Австралия) се е наложило в хода на реставрационните работи, когато станало ясно, че основите на храма край Босфора са поддали и съществува реална опасност той да рухне. Въпрос на време е било, може би 10 или 15 години, църквата да се срути, огромна част от конструкцията, която тежи 500 т, е била разядена от ръждата, на практика тя е „висяла във въздуха“, коментира арх. Булунмаз.

При подготовката на проектите за реконструкцията и реставрацията, която продължила близо 2 години, авторите имали късмета да намерят част от оригиналните чертежи, изработени във виенската компания „Рудолф Филип Вагнер“, където е било изпълнено отливането на колоните и гредите през далечната 1896 година. Те се намирали в архива на църковното настоятелство.

Оригиналните чертежи за храма от края на XIX в. са дело на арменеца Ховсеп Азнавур

Оригиналният проект бил дело на арх. Ховсеп Азнавур, който е автор и на проекта за тъкачна фабрика в Истанбул, за чието спасяване работи в момента арх. Булунмаз.

Около 90 тона от металната конструкция е била подменена в хода на струвалата 4.5 млн. долара реставрация, единствено камбаната се оказала непокътната.

Две години е монтирана някога черквата, макар легендата да разказва, че се е появила само за едно денонощие. Стоманените греди и колони били докарани по Дунав и Черно море с кораби. Основният камък на новата църква бил положен от екзарх Йосиф I на 26 април 1892 г. Сглобяването приключва на 14 юли 1896 г., след което възникнал проблем около формата на иконостаса, който бил изработен от Ховсеп Азнавур по западен, католически образец. Наложило се за Москва да заминат главният секретар на екзархията Атанас Шопов и самият архитект, за да преговарят по изработката на нов иконостас в източноправославен стил. Новият план отново бил изработен от Ховсеп Азнавур и прегледан и одобрен от проф. Николай Василиевич Покровски от Духовната академия в Санкт Петербург и от архитект Григорий Иванович Котов от Санктпетербургската академия на изкуствата. За цялостното построяване на храма българското правителство превело на екзархията крупната за онова време сума от около 1 млн. златни лева.

Картичка за спомен отпреди 120 години със снимка на току-що осветения храм

Тържественото освещаване било извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 г.

Когато голямата истанбулска община решава да започне реставрацията през 2009 г., никой не знаел какво е истинското състояние на конструкцията, църквата била действаща. При свалянето на част от защитното покритие станало ясно, че тя всеки един момент може да рухне, обяснява арх. Булунмаз.

15-членният й екип преминал през десетки перипетии, докато се стигне до финалната права, но тя е категорична, че и сега би приела поръчката, защото работата била истинско професионално предизвикателство. Пак така, като професионално предизвикателство, тя би приела и покана от Франция за възстановяването на катедралата „Нотр Дам до Пари“. Междувременно екипът на инж. Акгюн вече е започнал работа по реконструкцията на 500 от малките минарета на най-голямата джамия в Мека.

Арх. Фикрие Булунмаз и колегата й Тайлан Акгюн се срещнаха с архитекти от Стара Загора и представители на обществеността, за да обменят опит по възстановяването на знакови сгради. Те са категорични, че поне 150 години няма да се наложат по-сериозни ремонти в знаковия храм.

Христо ХРИСТОВ