Реставраторът Лука Делийски: Трагедията от „Нотр Дам“ трябва да бъде обеца и за нашите уши!

62
Художник-реставраторът Лука Делийски с възстановена от него икона на Божията майка с младенеца

„Трагичното събитие от духовното сърце на Париж – катедралата „Нотр Дам“, трябва да бъде обеца и за нашите, българските, уши, защото французите със сигурност ще успеят да възстановят щетите от пожара, много преди ние да сме разбрали, че имаме десетки храмове в окаяно състояние. И че ако ние не се заемем с тяхното възстановяване и връщане на богомолците, няма кой друг да го стори“, категоричен е художникът-реставратор Лука Делийски, който вече 3 десетилетия възстановява фрески и икони в десетки православни църкви на територията на цялата страна. Започнал е още като първокурсник в Художествената академия в курса на проф. Любен Прашков.

Лука Делийски, чийто прадядо Илия е бил личен телохранител на Бенковски, припомня, че и българските храмове не са били подминати от подобни на парижкото събитие: през 70-те години на миналия век по време на реставрация е бил подпален сливенският Катедрален храм „Свети Димитър“. Както в „Нотр Дам“, и там не е имало зла умисъл, просто се работело с опасни, леснозапалими материали. По една случайност с пожар се разминал и последният реставриран изцяло старозагорски храм „Свети Николай“, където прекалено усърдна богомолка едва не подпалила с вощеницата си найлоните, с които било покрито скелето.

55-годишният майстор на четката и познавач на каноните твърди, че българската държава разполага с добре подреден регистър на черквите и манастирите, специалистите имат ясна представа за състоянието им, но липсвала смислена политика къде и какво трябва по-напред да се направи. Сериозни средства са били похарчвани за черкви, които впоследствие остават заключени само защото районът е или обезлюден или просто няма православни.

Делийски напомня, че всяка черква се нуждае от периодично, поне през 10 – 15 години, обновление на стенописите си по простата причина, че при нас се използват свещи, чийто дим се напластява върху стените. По думите му в един средно голям храм като старозагорския „Света Богородица“, където в момента реставрира пространството вътре в олтара, за 12 месеца се изгарят между 2.5 и 3 т вощеници, димът им е като киселина върху образите на изрисуваните от старите зографи ликове на светци.

„България разполага с истинска реставраторска школа, в момента на различни места работят поне около 100 души специалисти. Наши реставратори от няколко години са в екипа по възстановяването на Помпей, българин работи в холандска арамейска църква“, споделя Делийски. За съжаление, те са малко познати на обществеността, за тях се чува само при скандали, които бързо отшумяват и хората ги забравят, без да си дават сметка, че скъпоценни за историята ни артефакти остават забутани в някой склад. Като един от примерите той припомня случилото се около църквата „Свети 40 великомъченици“ в старата престолнина Търново, където така и не са върнати обратно свалените стенописи заради крамола около избора на екипа.

„Реставрациите в нашите храмове започват, казано на църковен език, „при благовремие“, лошото е, че никой не може да каже кога точно ще настъпи то и не са малко случаите, в които реставраторите влизат прекалено късно, когато голяма част от наследството е безвъзвратно похабено било от влагата или жегата, или от злосторнически ръце. Влияние оказва и нашият български синдром, завистта и влошените междуличностни отношения. Не мога да кажа каква част, но поне около 1/3 от родните черкви са безвъзвратно загубени. Идете в района на Ивайловград и пребройте колко черкви са, ако не паднали, то с ръждясали катинари на портите си. За съжаление, май напоследък залитнахме в друга крайност, хвърляме усилията си във възстановяването на артефакти от преди 2 хилядолетия, а някак забравяме Възраждането. Може би страдаме от комплекса на малката нация, която сънува някогашното си величие“, с голяма доза тъга в гласа отбелязва Лука Делийски. И напомня, че през 2022 година ще се навърши век от началото на Балканската война, обявена от цар Фердинанд в двора на старозагорската църква „Света Богородица“, чиито стенописи просто плачели за освежаване и реставрация след иначе успешния ремонт на корпуса и двора й.

Делийски припомня още, че след прочитането на меморандума за началото на войната монархът обещава след победата да подпомогне храма. Резултатът е записан от църковната кондика: от бюджета на двореца са били приведени 5720 златни лева, равняващи се на 252 турски лири. С указание на иконостаса да бъде поставен личният вензел на Фердинанд с бурбонските лилии. След 9 септември 1944 г. вензелът е бил обезобразен и скрит, възстановили го при реставрацията преди 4 години.

Христо ХРИСТОВ