Първан Симеонов: По-вероятно е партиите да използват третия мандат, за да правят предизборна кампания

512
Политологът Първан Симеонов

Политологът подчерта, че не е оптимист за пътя, по който страната е поела

 – Г-н Симеонов, изборът на БСП от страна на президента Румен Радев за трети мандатоносител увеличава или намалява шансовете за съставяне на второ правителство в рамките на този парламент?

– Това, че мандатът отива в БСП, имаше възможност той да бъде даден и на „Демократична България, означава, че все още има някакъв шанс. Президентът можеше да подходи неутрално и даде мандата на трета сила по резултат. Това е ДПС и респективно възможността за формиране на кабинет щеше да приключи и да отиваме към избори. В този смисъл Радев показа активна позиция, което преди не е правил. Бих казал, че в последните две седмици се оформи мъничко напрежение между „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Като че ли се дебнат помежду си, защото и двете формации влязоха в режим на конкуренция за едни и същи избиратели. Точно в този момент БСП биха могли да свършат повече диалогична работа. Нека да не забравяме това, че президентът може да разчита на собствена логика. Един успех на левицата би могъл да мине и за негов успех. Един неуспех на БСП в опита за съставяне на кабинет би могъл да мине и като провал на Корнелия Нинова, която е конкурент на Румен Радев. Затова казвам, че държавният глава постъпва политически. Все още има някакъв шанс, но според мен генералният тренд е всички партии да използват това с мандата, за да правят кампания за задаващите се избори.

 – Изборът на Румен Радев да връчи третия мандат на БСП не налива ли вода в мелницата на онези, които казват, че държавният глава работи за разпускане на парламента, за да назначи поредното си служебно правителство?

– Не бих казал, че е така, защото ако действително Радев искаше служебен кабинет, то той просто би дал мандата на третата политическа сила. Не виждам той да бърза с някакво служебно правителство. Още повече че не виждам защо му е да го прави. Румен Радев показва пораснала амбиция. Тук виждам потенциал да бъде отворена врата за друг вид геополитически спекулации. Поляризацията на политическия елит в България, не толкова хората, колкото елитът, направи така, че „Продължаваме промяната“ постепенно да заизглежда много като „Демократична България“. От друга страна на президента се преписват много проруски тези и действия. Той несъмнено има известни позиции в тази посока, но едва ли са толкова много, колкото в консервативните съзнания на прозападните хора се чертаят. Тази поляризация води до това, че „Продължаваме промяната“ и Румен Радев са на различни брегове. Аз лично не съм особен фен на идеята, че държавният глава чака всеки момент отново да вземе властта, за да прокара интересите на Русия. Тези заявки обаче идват да покажат, че влизаме в предизборна кампания с много сериозни опорни точки.

 – Ако се абстрахираме от факта, че третият мандат ще бъде използван за предизборна кампания, от коя политическа сила в най-голяма степен зависи оползотворяването му и излъчването на правителство?

– Отговорът е „Продължаваме промяната“. БСП дадоха индикации, че нямат кой знае какви претенции. Въпросът е кое ще надделее в първата политическа сила. Дали това ще е амбицията и енергията им, а те имат такава много, желанието им да останат в историята, което означава да направят все пак правителство, или от друга страна чисто партийната логика. Тя подсказва да се отиде на избори, за да се възползват от добрата ситуация, в която се намират. Моментното положение на „Продължаваме промяната“ е по-добро от това, което имахме преди няколко месеца. Казано по-просто, когато започнаха да ги свалят, те ги вдигнаха. Закономерно от ПП обмислят да използват тази енергия и през едни избори да рестартират процесите. Разбира се, че те вероятно очакват при нов вот заедно с БСП и „Демократична България“ да имат по-солиден резултат. Тази перспектива за мен е изключително съмнителна, но тя има своите основания.

 – Ако страната отиде към предсрочни парламентарни избори, коя ще бъде водещата тема не само в хода на предизборната кампания, а и след вота, когато партиите трябва да преговарят за кабинет?

– Най-вероятно това е стандартът на живот и цените. Войната постоянно ще подклажда разделение изток – запад. Избирателят ще мисли за това как ще живее на есен. Опасявам се, че при едни скорошни избори няма да има кой знае колко висока активност и ще надделеят по-мобилизирани електорати, каквито са тези на опозиционните партии – ГЕРБ, ДПС и радикалната „Възраждане“. Перспективата на нови избори не очертава по-ясен хоризонт пред страната ни.

 – В този смисъл какво казва със заявката за компромис лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов? Тази подадена ръка към кого е?

– Бойко Борисов подава ръка основно към западняците. Иска те отново да му повярват. Това е неговата непосредствена цел, а именно да излезе от изолацията. Тази е неговата игра и той не се спира, което свидетелстват серията от жестове. Борисов иска да бъде приет в едно следващо управление на фона на войната в Украйна. Не съм сигурен, че ще му се получи. Борисов дори може да се окаже пречката пред едно бъдещо евроатлантическо мнозинство. Подобно препятствие би било и цялото това говорене сега, защото в момента политическите играчи взаимно се обвиняват кой точно от тях е мафията. Същевременно след вота ще трябва да правят избори на идеологическа основа. Трудно ми се вижда това и ето защо казвам, че не съм оптимист за пътя, по който България е поела.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ