Първан Симеонов: „На евровота надделяха позитивните кампании“

41

Политологът коментира, че БСП рискува много с противоборството между Нинова и вътрешната опозиция

– Господин Симеонов, изминаха повече от 2 седмици от европейските избори. Изненадаха ли Ви с нещо резултатите? Имаше сериозна полемика в публичното пространство относно социологическите проучвания и тяхното разминаване с реалните резултати.

– Първо, полемиката беше всичко друго, но не и сериозна. Нямаше никаква изненада за нас от „Галъп интернешънъл“. Екзитполът ни нито за момент не показа колебания колко партии ще влязат в Европейския парламент. Това се случи при редица други агенции. Да не говорим за формулата на мандатите, която изчислихме още същата вечер. Паралелното ни преброяване, за разлика от други агенции, показа ясно, че влизат пет партии и коалиции.

Решаването на кампанията се случи в последните няколко дни. Това не беше изненадващо, защото Бойко Борисов си взе кампанията в свои ръце, задвижи я на „ръчно управление“. Джипът е само външната форма. Струва ми се, че я задвижи по-скоро през административните позиции на ГЕРБ. Всички по места дадоха максимума от себе си…

Що се отнася до самите резултати от изборите – за мен лично изненада няма. Вероятно изненадата е за онези, които видяха, че българите сякаш не искат изненади. Много хора смятаха, че ситуацията е много по-революционна в страната, което се оказа невярно. Спечелиха партиите с усмихнатите и позитивни кампании, онези, които рапортуваха резултати.

– В управляващата партия ГЕРБ има, ако не трусове, то поне сериозни размествания. Вторият човек в партията Цветан Цветанов напуска постовете си. Как очаквате това да се отрази на местните избори през есента?

– Ние от „Галъп“ и Института „Иван Хаджийски“ отчетохме много отдавна, че Борисов използва ситуацията с „Апартаментгейт“, за да изтика назад Цветанов. Струва ми се, че по-скоро ГЕРБ по места ще се опита да докаже лоялност към Бойко Борисов. Имаше няколко седмици, в които изглеждаше, че не е ясно кой е силният човек, докато сега вече е ясно, че това е Борисов. Според мен по-скоро структурите ще успеят да се докажат пред лидера си. Тук обаче има едно „но“. Просто ГЕРБ спечели толкова много на предишните местни избори, че сега дори допускане на пробив някъде може да се счита за отстъпление, да не говорим, ако това се случи в София например. Знаете, че мажоритарните избори са много по-трудни за ГЕРБ, защото има втори тур, ако се стигне до такъв, разбира се. На този втори тур се обединяват всичките ти опозиции, както стана на президентските избори с Румен Радев. Вижда се, че на пропорционални избори ГЕРБ не губи, защото има по-голяма периферия, а и позиции в местната власт, които осигуряват повечко, така да се каже, занаятчийски вот. Но мажоритарните избори са друга бира.

– В БСП вече наистина можем да говорим за трусове на най-високо управленско ниво. Реално партията е разделена на две. Корнелия Нинова подаде оставка, водещи фигури на левицата казаха, че това е една мимикрия. Има ли реален кандидат за нейния пост, който би могъл да застане начело на БСП?

– Не, няма такава опция в момента в БСП. Ако попитате редовия социалист кого би избрал между Нинова и Станишев, той би избрал в пъти повече Нинова. Затова е и борбата на вътрешната опозиция изборът да не е пряк, а през структури. Тук обаче е възможно Нинова да допусне сериозна грешка, а именно, сражавайки се с тези структури, да го обърне на саморазправа, а тези структури й трябват за местните избори. Тук и Нинова, и вътрешната опозиция трябва да намерят някаква мярка, защото в опита си да се свалят едни други, могат да свалят самата партия. Опасно е за БСП да се появи и нов играч, защото тогава БСП биха имали конкуренция за ролята си на основна опозиция. Накрая от цялото пренавиване БСП може да се разпадне. Говоря преносно, но не е невъзможно това да се случи реално.

– За разпадане при „Обединени патриоти“ определено може да се говори в последно време. ВМРО сякаш иззе този вот от НФСБ и АТАКА. Иска ми се обаче да поговорим малко и за консервативния вот в България. Според мен имаше точно такъв вот на тези избори за ВМРО. Какво е бъдещето на тази ниша в България? Смятате ли, че може да се появи такава консервативна партия в България на хора, които не припознават ГЕРБ за дясна и консервативна формация?

– Всъщност има такъв консервативен кръг около Института за дясна политика и кръга „Консерваторъ“. Това са доста активни фейсбук общности, които се занимават и с изследователска, и издателска дейност. Това са мисловни кръгове, които се опитват да кажат три неща. Едното е, че мястото на десницата е в консервативното, а не в либералното, както се случва в България. Второто е опит да създадат някакво сътрудничество между ГЕРБ и някакъв здравословен патриотизъм в лицето на ВМРО по подобие на съюза ХДС/ХСС в Германия, т.е. една народна или народняшка партия и една по-консервативна и радикална формация. Третото, което този кръг се опитва да направи, е да вземат консервативното от левицата. Те искат да кажат, че консервативността е хубаво нещо, не е необходимо тя да е антиевропейска и е по-добре да бъде при тях, отколкото при Нинова. Защото и тя играе в тази посока, което се различава коренно от позициите на Станишев и ПЕС. Този консервативен кръг имаше свой представител в листата на ВМРО в лицето на Кристиян Шкварек и той взе немалко преференции. Това говорене има потенциал, но е рано да го разказваме на хората с етикети. В България все още не се схваща понятието консерватизъм.

Всъщност в „Обединени патриоти“ се случи това, че гневните, начумерени кампании, много често един срещу друг заставаха Волен Сидеров и Валери Симеонов, направиха така, че патриотичният вот да си намери един по-разумен стопанин. Тези избиратели видяха такъв стопанин в лицето на Ангел Джамбазки, който добави и лична харизма.

– За едни и същи избиратели ли обаче говорим, господин Симеонов, защото Волен Сидеров е известен с откровено проруските си позиции, докато такива няма как да намерим в публичното говорене на хора като Ангел Джамбазки?

– Това е опитът на ВМРО да се позиционира в центъра на центровете. В България на патриотите се гледа не като на радикално крило, а като на център. Имаше един период, в който всеки ги искаше за партньор. ВМРО цели да се позиционира между скептичния към Русия Валери Симеонов и приятелски настроения Волен Сидеров, между заявяващите се като десни от ГЕРБ и заявяващите се като леви БСП. ВМРО се мъчи да бъде поливалентен играч.

При ВМРО имаме по-градски, по-образован електорат, клонящ към средната класа. При НФСБ има по-възрастен традиционно, а при АТАКА има по-радикален, понякога даже маргинален електорат. На тези партии става все по-трудно да се допълват.

– Накрая на нашия разговор да обърнем поглед към т.нар. демократична общност. „Демократична България“ успя да вкара един евродепутат в лицето на Радан Кънев. Сякаш той успява да олицетвори всички течения в рамките на тази коалиция. Ще се съгласите ли с това мнение?

– Ето това наистина беше изненада. Шансовете на „Демократична България“ изглеждаха наистина малки в хода на кампанията. Преминаването на бариерата се дължи преди всичко на ниската избирателна активност. По този начин твърдото ядро на ДСБ в София натежа. За влизането в Европарламента спомогна и преференциалното състезание между отделните кандидати в рамките на листата на „Демократична България“.

Тук е мястото да обърнем внимание на факта, че „Демократична България“ донякъде спечели от течовете на данни от екзитпол в изборния ден заради това, че някои медии си позволиха да публикуват данни преди позволеното от закона време. Много е важно в изборния ден, когато гласуваш, да знаеш, че имаш шанс. Някъде около обяд стана ясно, че „Демократична България“ е около и над 5%. Тук някъде започна една агитация на и отвъд рамките на закона. Така коалицията направи силен финален спринт, който й донесе преминаването на бариерата.

Колкото до Радан Кънев – той се опитва да бъде едновременно и либерал, и консерватор, подкрепя Прайда в София и не го подкрепя, защитава и зелени каузи. Няма друг избор. „Демократична България“ трябва да се опита да бъде амалгама, защото, както се и видя, при тях всеки един глас е важен.

Десислав ТЕНЕВ