Проф. Владимир Чуков пред „Старозагорски новини“: Тръмп е решен да изтегли US-войските от Сирия и търси сценарий за достойно излизане от ситуацията

725

След уталожване на страстите, тоест седмица след въздушния удар, който коалицията между САЩ, Великобритания и Франция нанесоха над Сирия, „Старозагорски новини“ потърси за коментар арабиста проф. Владимир Чуков.

– Проф. Чуков, историята е доказала, че подобни събития, като тези с въздушния удар на САЩ, Великобритания и Франция над обекти в Сирия, се нуждаят от време, за да бъдат подложени на цялостен анализ. Близо седмица след ударите какво показва детайлната картина?

– В мен остава усещането, че реалният ефект от въздушното нападение на западната коалицията ще бъде измерен до месец. Дори днес, близо шест дни по-късно, е трудно да бъдем категорични и красноречиви в анализите си по темата. Но какво показва динамиката към този момент? Тя дава ясни индикации за едно-единствено нещо – Доналд Тръмп има пълната решимост да изтегли войските на американската армия от Сирия. Зад това твърдение застават всички международни експерти, които в последните 7 г. внимателно следят процесите в Близкия изток. Очевидно държавният глава на Съединените американски щати преценява ситуацията в Дамаск като напълно безнадеждна. Сирия е политическо тресавище, в което затъва всеки един участник, дръзнал да се намеси. Американският президент очевидно е осъзнал това и в момента пред него и неговата администрация на дневен ред е намирането на сценарий за достойно излизане от ситуацията. Паралелно с този процес се търси и заместител на американските военни сили в региона, за да не бъде оставен вакуум. Тази сюжетна линия е изключително сложна, тъй като при оттеглянето си Щатите не трябва да бъдат обвинявани от своите съюзници, че са ги изоставили. Ако трябва да обобщим – търси се достойно оттегляне, при което да не пострада имиджът на президента Тръмп.

– Възможно ли е да станем свидетели на смяна между САЩ и Франция на кормилото на кризата?

– Амбициите на Франция са в тази посока, това е със сигурност. Но нека не се лъжем, желанието им надхвърля техните възможности. САЩ като военно присъствие, политическа тежест и авторитет са безалтернативни като лидер на западните сили. В този смисъл желанието на френския президент Макрон е в посока на издигане авторитета на неговата страна. Това, в границите, в които си го представят в Париж, е невъзможно. Арабският свят приема Франция като играч, който може да има единствено подкрепяща роля. Както един експерт заяви вчера – няма как ученикът да замени учителя. Ако има нещо, което съществено ме изненадва, то това е предложението, отправено от американска страна – предложение до Саудитска Арабия и ОАЕ, както и Египет за създаването на общоарабски сили, които да поемат техните функции. Тази възможност обаче върви с една фактура за 4 млрд. долара, ако трябва да говорим образно. В голяма степен интересът на САЩ е в посока на нефтените и газовите находища в Сирия, които към момента са под контрола на кюрдите, но попадат под зоркото око на ВВС на Америка. Затова вярвам, че точно тази бойна единица от армията на Щатите няма да бъде изтеглена.

– Какво е бъдещето на Сирия и Башар Асад и къде виждате мястото на регионални сили като Иран и Турция в контекста на този конфликт?

– Същественият въпрос понастоящем е какво ще се случи с близо 1/4 от територията на Сирия, която към момента се контролира от кюрдите. Що се отнася до действията, потенциала и подкрепата към Асад, бих казал само, че е много трудно да направим реално измерване на подкрепата към него. В коалицията Сирия, Иран и Русия няма да станем свидетели на драстична промяна. Те ще си останат същите, макар и доминирани от силни задкулисни противоречия. Веднага след въздушния удар на САЩ, Великобритания и Франция се появи тезата, че ще се стигне до разтрогване на съюза между Турция и Русия. Южните ни съседи обаче като добри дипломати дадоха ясно да се разбере, че подобен ход е невъзможен. Това е така, защото турската страна си дава ясна сметка, че с предстоящото оттегляне на САЩ на останалите на терен западни сили не може особено да се разчита.

– Проф. Чуков, говорим си за потенциалните бъдещи измерения и развитие на конфликта в Сирия в контекста на нанесения въздушен удар. Иска ми се да върнем лентата и да се опитаме да бъдем по-ясни и категорични: Имаше ли повод за нанасянето на тези удари, или пропагандата и от двете, или трите страни в конфликта обърка обективната преценка?

– Това е най-сложната тема. Има ли я, или я няма легитимността? Моето мнение е, че ние като анализатори не можем да дадем красноречив отговор. Докато коалицията Сирия – Русия – Иран категорично отхвърля тезата за химическа атака, то Западът е категоричен в тази посока. Проблемът идва с поискването на аргументи. Същината тук не е дотолкова – разполагат ли с такива САЩ, Великобритания и Франция. По всичко изглежда, че те имат такива, но представянето им би довело до осветляване на хора, които събират тази информация на терен. По този начин стигаме до една безпътица, защото общественото мнение по света иска много ясно да види доказателствата, а те не могат да бъдат представени от съображения, свързани със стратегическата сигурност. Това е възелът, които трудно би могъл да бъде разплетен. Едно обаче е сигурно – никой не иска и няма интерес от сериозен конфликт.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ