Природната трагедия, която България ще помни още дълго

112

На 14 април се навършват 91 години от катастрофалното Чирпанско земетресение

То е било с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер. Катарстрофалното заметреение буквално срива град Чирпан, в който са разрущени около 5 000 сгради. Поредицата от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г. засягат  райони край Поповица и Гълъбово в Маришкия район.

Най-силният от трусовете – на 18 април с магнитуд 7,0 .

Архивните данни сочат, че първият трус е регистриран в 11 часа 20 минути преди обяд на 14 април 1928 година с епицентър на около 8 км северозападно от Чирпан. Денят e Велика събота по църковния календар.

На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. Хипоцентърът и на двата труса се намира на дълбочина около 15 км.

На 25 април 1928 г. в Гълъбово има земетресение с магнитуд 5,6 по Рихтер.

В продължение на 11 дни земята се люлее през час с различна сила.

След първия трус са разрушени почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.

Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души и 500 са ранените. Земетресенията причиняват общо щети на стойност около 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати като около 26 хиляди сгради от тях са разрушени, от които 402 на държавни и общински училища и 250 – църкви.

В събота около обяд, когато става първия трус, много от хората са били извън домовете си, а децата по принцип са били в пролетна ваканция. Този факт спасява стотици човешки живота. След първия трус много хора живеят и спят на открито, в палатки от черги.

Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Председателят на Народното събрание Александър Цанков и народни представители от района посещават засегнатите места. Лично цар Борис III посещава разрушените населени места и остава в Пловдив като се ангажира в организиране на първата помощ на пострадалите. По министерско нареждане войската активно съдейства за осигуряване на подслон и храна за нуждаещите се, и разчистване на развалините.

Народното събрание гласува за създаването на Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област 1928 година (ДИПОЗЕ), чиято задача е била и научното обследване на земетресенията. Нейното действие е за определен срок до 1931 година. Дирекцията финансира строителството на обществените сгради и подпомага пострадалото население. Държавата отпуска 100 милиона лева за възстановяване на щетите, с постановление на Министерския съвет на 26 април 1928 година. В рамките на три години дирекцията успява почти напълно да отстрани щетите от разрушенията. Веднага след силните трусове започва събиране на помощи за пострадалите в национален и международен мащаб. Създаден е Всенароден комитет, който има за задача да събира помощи от България и чужбина. България получава и съдействие от Обществото на народите и от Междусъюзническата контролна комисия, от които пристигат общо около 880 млн. лева. Помощи изпращат и много от съседните държави. Чешкият журналист Владимир Сис инициира кампания за събиране на помощи за пострадалите от земетресението и успява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи достигат над 60 млн. лева от повече от 30 страни.

Земетресението разрушава Военният клуб в Пловдив е разрушен. Възтоновен е сред ремонт, но тя не достига първоначалната си помпозност с високите кули. Земетресението нанася огромни щети и на музея към френския колеж в Града на тепетата.

Непокътнати остават къщите в Стария град. Изградени от греди свързани със скоби, при трус те се люлеят и усукват, но не падат.

Епицентърът на един от трусовете е село Чалъкови. Селото пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно селото е застроено отново на по-високо място.

Със средства отпуснати от Ватикана като помощ за пострадалото от земетресението католическо население в Пловдив и селата наоколо арх. Камен Петков проектира възстановяването на католическата катедрала „Св. Лудвиг“, католическото училище „Св. Андрей“ и католическата епископия, както и построяването на нови църкви в селата Генерал Николаево, Секирово, Белозем, Парчевич и Борец. За съжаление.

Алхивите не сочат данни за осигурени средсва от БПЦ за възтановянане от обекти след апокалипстичното Чирпанско земетресение

(СН)

Архивни снимки от апкалипсиса на Чирпанското земетресение