Представят уникални фотографии на известния художник Иван Пенков

18
Роденият в Казанлък художник Иван Пенков

Фотографии на големия български художник с казанлъшки корени Иван Пенков ще бъдат показани за пръв път в родния му град в изложба, която ще бъде открита на 6 ноември. Експозицията, известна като „Панчаревската изложба“, е подредена в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства. Сбирката фотографии от 40-те години на XX век е семейна собственост и е предоставена на музея за временната изложба в Казанлък от сина на художника, известния Джони Пенков – професионален звукооператор, който има и популярни актьорски изяви в киното.

Високата естетика на художествените творби на Иван Пенков в живописта, монументалистиката и сценографията сякаш не са оставили място за самостоятелна среща с неговите перфектни черно-бели снимки. Известен с пъстрите си платна, с неповторимите стъклописи и мозайки, станали запазена марка на сградите на Софийски университет, Съдебната палата в София и БНБ, Иван Пенков е почти непознат като фотограф. В неговите снимки обаче безпогрешно личат ръката, окото и сърцето на самобитния български художник.

„Панчаревската изложба“ е наниз от портрети и репортажи. Лица и сцени от живота край Искъра „говорят“ с очите на селската оскъдица, която прелива в бедност, и откъртват парченца от сърцето на публиката с отрудените ръце на жени и мъже от Шоплука преди близо 80 години. Тежкото рало, забито в каменистата нива на баир, кривите кирпичени къщи, прашните улици, окъсаното овчарче, прегърнало дълговласи овци, босите воловарчета, калните цървули на мъжете пред кръчмата, стегнатите момичешки плитки, махленските игри, младите невести с пеленаче в скута, гъдулката на мечкадаря, кръпките по абичките, алабросите на ергените и килнатите каскети на новопокълналите гражданчета, черните забрадки, белите забрадки, сватбата…, цялата абсолютно неподправена картина „Панчарево от 40-те“ е запазена в автентичен вид от Иван Пенков с подобаваща доза професионално изразена художественост.

Въпреки че Пенков е почти непознат като фотограф, в неговите снимки безпогрешно личат ръката, окото и сърцето на самобитния български художник

Значително по-малка част от снимките в изложбата, която сега се открива в казанлъшкия музей на фотографията, показват живота на по-заможните и образовани софиянци от онова време, сред които е и семейство Пенкови. Но и при тях образите, копирани от оригиналните фотографски плаки, запазени у семейство Пенкови, изненадват, документират и прочувстват.

Роденият през 1897 г. в Града на розите творец е потомък на видна казанлъшка фамилия. Дядо му, на когото е кръстен, е успешен търговец. Бащата на художника – Георги Пенков, е човек с ярки артистични таланти. Той е фотограф, книжар, преводач, издател, театрал от сцената на Ученолюбива дружина „Искра“, оставил в историята, заедно със Стефан Мирчев, първите пощенски картички на Казанлък и Долината на розите. Георги Пенков, на когото е кръстен и внукът Джони, е учил в Пловдивската гимназия, която не довършва поради болест. Съпругата му – Мария Владева, е първата жена, играла на казанлъшката театрална сцена. Георги Пенков е дарил 200 тома от личната си библиотека на първата Публична библиотека на Казанлък, чийто наследник днес е Общинска библиотека „Искра“.

Иван Пенков, заедно с друг известен казанлъшки художник, акад. Дечко Узунов, специализира в Академията за изобразително изкуство в Мюнхен. Години наред Пенков преподава сценография в Художествената академия в София. Той е сред основателите на движение „Родно изкуство“ в 20-те години на XX век заедно с Иван Милев, още един голям български художник, родом от Казанлък.

Иван Пенков работи и в областта на приложното изкуство. Има редица сценографски проекти за Народния театър в София. Автор е на българския павилион от Световното изложение в Париж през 1937 г., откъдето той носи на България два златни медала – за живопис и приложно изкуство. През 1942 г., по повод годишнина на Художествената академия, той прави в съавторство филма „Пътят към изкуството“, станал известен като „първия културен филм у нас“.

Той е артист по рождение, занятие и същество, интелигент, любимец на столичната бохема, дори – есеист, майстор на словото. Неговият Дневник, издаден под името „Последната кибритена клечка“ през 2006 г., е ценно художествено-документално четиво, запечатало личните му размисли и обществения „цвят“ на времето, в което Иван Пенков живее. Той умира едва на 59 години в София, в края на ноември 1957 г.

Изложбата-фотографии на Иван Пенков в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък ще бъде открита от 17:30 часа.

(СН)