Председателят на Синдикалната миньорска федерация „Подкрепа“ инж. Владимир Топалов: Българските политици ни излъгаха

986
Позицията, подкрепена от българските политици в Катовице, не вещае нищо добро за комплекс "Марица изток"

Какво точно се е случило по време на Международната среща за климата на ООН (СОР-24) в Катовице и каква позиция са подкрепили представителите на българската делегация? Защо българските институции неистово мълчат вече близо месец след срещата? Каква ще е съдбата на комплекс „Марица изток“? КТ „Подкрепа“ ще се съгласи ли с осигуряването на алтернативна заетост на хилядите миньори и енергетици от въглищните централи?

Отговорите на тези въпроси четете в интервюто на „Старозагорски новини“ с инж. Владимир Топалов:

– Г-н Топалов, какви са нагласите на Синдикалната миньорска федерация „Подкрепа“ за новата 2019 г.? Няколко дни преди Международната среща за климата на ООН (СОР-24) в Катовице КТ „Подкрепа“ организира протестен митинг в защита на комплекс „Марица изток“.

– Първо искам да пожелая на всички колеги здраве, щастие и късмет. Да продължават все така с устрем и с желание да се борят за работните си места, защото няма кой друг освен тях да го направи. Протестните митинги и шествия, които направихме миналата година, бяха само началото. Тази година със сигурност ще има още такива митинги и протести, тъй като нещата на СОР-24 не се случиха според очакванията ни. Срещата в Катовице показа, че светът не е единен по въпроса за климата. Страните, които изнасят суровини – петрол, газ и въглища, гласуваха против. Техните политици не подкрепиха експертите си, които ги съветваха относно решението за климата, което следваше да бъде прието. Става въпрос за страни като САЩ, Русия, Кувейт, Саудитска Арабия.

Друга група страни, между които е и България, подкрепиха решението световната температура да не надхвърля градус и половина. Това беше изненада за мен, но се оказа, че ние като страна сме подкрепили така наречената Декларация от Силезия, която включва и този елемент.

– По информация на международната екологична организация WWF ръководителят на българската делегация – президентът Румен Радев, в началото на преговорите е подписал декларация за „справедлив енергиен преход, който ще отвори работни места в районите, засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика“, което означава ограничаване на въглищната зависимост и респективно затваряне на комплекс „Марица изток“. Това вярно ли е?

– Да. Но първо искам да поясня, че по темата има две декларации. Има декларация от Силезия, която е по-ранна и в нея на няколко места се говори за справедливия енергиен преход. Декларацията от Катовице е в умален вариант на първата, в който се предлага, че трябва да се търси решението как този „справедлив енергиен преход“ да бъде направен. Изброени са няколко точки. Но в основата си тя казва, че температурата на Земята не трябва да се покачва повече от градус и половина, съобразно Парижкото споразумение, в което обаче е записано, че температурата на Земята трябва да не надвишава 2 градуса. В групата, която е подкрепила тази декларация, попадат 56 страни.

– Включително и България?

– Да, включително и България. Затова съм изненадан от подхода на разминаването между говорене и дела.

– Но преди да тръгне за Катовице, в Стара Загора президентът Радев обяви, че ще заеме по-твърда позиция от тази, която му е написало правителството, тоест да не се предприемат по-крайни мерки за климата от тези, фиксирани в Парижкото споразумение.

– Ако трябва да бъда по-точен, в декларацията не е записано точно градус и половина, но се приема. А всъщност на зам.-министъра на околната среда и водите й стои подписа под градус и половина. Така че в случая България е изразила единна позиция по отношение на справедливия преход към нисковъглеродни емисии. Тоест правителството и президентът са действали в синхрон и са гласували еднакво по отношение на мерките, които следва да бъдат взети за климата. Но това след себе си води и до много по-голям проблем за въглищата и комплекс „Марица изток“. Ето това е неприятното – че българските политици ни излъгаха или най-малкото ни разочароваха.

– В Катовице президентът Радев даде изявление по медиите, че трябва да бъде осигурена алтернативна заетост на българските миньори и енергетици и отправи критики към правителството, че досега не се е възползвало от европейските програми за това. Осигуряване на алтернативна заетост на българските миньори и енергетици означава затваряне на комплекс „Марица изток“. КТ „Подкрепа“ устройва ли я тази алтернатива?

– Алтернативната заетост в случая не ни устройва, както споменахте, това означава затварянето на комплекса. Ние сме наясно, че въглищата няма да са во веки веков, но нас ни притеснява, че нямаме друга алтернатива. Притеснява ни и това, че в момента с прибързани действия може да се случи така, че да страдаме всички поради липса на електроенергия. Тук обаче искам да подчертая извън контекста на това, което говорим, че много от хората си мислят, че газта е алтернатива. Но в случая тя не е алтернатива, защото до 2050 г. следва и газовите централи да бъдат затворени. Затова тези държави, които изнасят газ, реагираха по този начин. Защото те знаят, че след това те трябва също да затворят своите производства.

– На това обаче му се казва националноотговорна политика.

– Разбира се, че за техните страни е националноотговорна политика, но подчертавам, че в случая няма място за илюзии.

В Катовице имаше и трета група държави като Индия, Южна Африка, Индонезия, Турция, Бразилия – икономики, които са подели своя растеж. Тяхната позиция на СОР-24 е поредното доказателство на едно мое твърдение, споделено пред медиите, че светът няма нагласата да се раздели с производството на електроенергия от въглища. И ако обобщим позицията на тези три групи страни, става ясно, че това, което беше подготвено за конференцията в Катовице от представителите на 197 страни в началото на октомври в Южна Корея за намаляне на световната температура под градус и половина, не се случи. Политиците не потвърдиха това, което техните експерти подготвиха.

– Какъв е изводът от СОР-24 и какво следва оттук нататък?

– Онова, което се случи, е, че политиците по света нямат единно становище. Това е факт, а онези 56 държави, които са за „справедлив енергиен преход“ и запазване на планетата Земя от глобалното затопляне, ако приемем, че съществува такова, трябва да намерят форма и начин да убедят останалите. Но това ще става все по-трудно от политическа гледна точка. И всъщност, за да е действащо това решение, то трябва да бъде прието съобразно правилата на ООН от всички страни, иначе няма как да се изпълнява. Сега обаче се задава и другият въпрос: Ами тези, които са съгласни, какво правят? Защото ние сме в тази група на съгласните.

По този повод разговарях със специалисти по международно право. Те казват така: „Реално погледнато, договореност между някой от международната сцена, след като са се разбрали, би следвало да действа за тях“. Но пък от друга страна страните, които се обявиха против или тези, които се колебаят, те пък са основните замърсители в света. Тогава?

– Да, но ядрото в тези 56 държави, които се обявиха за „справедлив енергиен преход“, е от Европейския съюз?

– Между тези държави – забележете, не е Германия. Италия също не е сред тях.

А Полша, която беше домакин на СОР-24 и с която България предприе общи действия за спасяване на въглищните си централи?

– Натискът върху Полша е бил огромен. Ако домакинът на СОР-24 беше възразил, щеше да се случи още по-голямо чудо. Но пък експертите на Полша са били активни и са изразили несъгласие с решението на ЕК – Европейската банка за възстановяване и развитие да спре инвестициите по линия на въглищата. Тоест Полша е успяла да наложи това да се случи след 2025 г., което все пак е от значение.

– А ние в България?

– Ние трябва да продължим борбата за запазване на въглищните ни централи. Най-важното е да не се предприемат никакви ходове, докато нямаме ясна алтернатива какво да правим. В стремежа си да направим нещо или да угодим на някого можем да сбъркаме много повече.

– Вече мина близо месец от срещата в Катовице, но до момента нито една държавна институция не е съобщила какво точно е решено там, кой под какво се е подписвал. Защо?

– Смятам, че това е един много голям проблем на нашите политици. За да няма до този момент никаква официална информация, явно някой се опитва чрез мълчанието да реши някакъв проблем. Това според мен е грешен подход, но пък какво да ни кажат – че говориха едно, а друго направиха. Но продължаващото мълчание няма да реши нито един проблем. Те могат да бъдат решени единствено и само чрез открит и честен диалог.

Въпросите зададе:
Йовка НИКОЛОВА