Предлагат старозагорска „Арбат“ край дома на Ханчев

206
Този отрязък на улица "Сава Силов" в центъра на Стара Загора може да се превърне в арт пространство

Да бъде обособено своеобразно арт пространство на малката старозагорска улица „Сава Силов“, където се намират родният дом на поета Веселин Ханчев, къщата на известния архитект Желязко Рашев, някогашната АГ клиника на д-р Невена Азманова, Катедралният храм „Свети Николай Мирликийски“ и Държавният куклен театър, предлагат няколко неправителствени организации от Града на липите. Мястото да се превърне в мини подобие на московската улица на изкуствата „Арбат“, която да стане притегателна точка за жителите и гостите на града с различни прояви от различни области. Към идеята се присъединяват куклениците и оперната трупа, до месец – два предстои да бъде подготвена и цялостна програма, свързана със 140-годишнината от полагането на основния камък за възстановяването на Стара Загора след опожаряването й през Руско-турската освободителна война на 5 октомври 1879 г.

Част от инициаторите за обособяването на старозагорската „Арбат“

Само през септември в тази отсечка могат да се проведат няколко събития, свързани с Международния куклено-театрален фест „Пиеро“ и Деня за придвижване без автомобили.

Инициаторите искат бъдещото арт пространство да обединява усилията в няколко области: история и архитектурно наследство; култура и изкуства; развитие на общности и активизъм.

Сред първите идеи е да бъде възстановен статутът на Ханчевата къща като недвижим паметник на културата, който по неизвестни причини е отпаднал през 90-те години на миналия ХХ в., както и поставянето на паметен знак поне върху оградата й, тъй като сградата е частна собственост. Постъпки в тази посока вече са направени от кмета на Стара Загора Живко Тодоров пред Министерството на културата, но все още липсва конкретен отговор.

Очертаването на старозагорската „Арбат“ е само началото за създаването на мрежа от локални културни средища като очакващия да отвори врати съвсем наскоро музей „Литературна Стара Загора“; дома, където е прекарал детството си поетът Николай Лилиев; Къщата-музей „Гео Милев“; градината край железопътната гара; езерото в парк „Йордан Капсамунов“ и др.

Сред т.нар. „таргет групи“, към които е насочена тази бъдеща мрежа, са завръщащите се към корените си старозагорци. Една от първите прояви през следващите два месеца ще бъде документална изложба, посветена на старозагорските артисти от началото на миналия ХХ в. и тяхното присъствие в киното с участие на Българската национална филмотека.

Петър ХРИСТОВ