Преди 41 години ген. Чочоолу повел танковете към циганска махала

334

Историята е ужасяваща и наподобява американски екшън. Лятото на 1978 г. е. Млада семейна двойка се разхожда в квартал „Изгрев“, непосредствено до копторите в „Столипиново“. Тълпа цигани се юрва срещу семейството, за да плячкосва.

Мъжът оказва съпротива и е заклан заедно със съпругата си, която е бременна в третия месец. Милицията така и не залавя убийците, припомня една стара история capitan.bg във връзка с настоящия случай на бития командос в село Войводиново и антициганската позиция на вицепремиера Красимир Каракачанов.

Историята, изкарана от „фризера“ преди 41 години, гласи, че закланият младеж е племенник на ген. Стою Неделчев-Чочоолу, който по това време командва армейските части в Старозагорски окръг. Той пристига в Карлово, където е дислоцирана една от най-големите за соцлагера танкова бригада. Нарежда два батальона да се отправят към Пловдив и повежда колоната. Хората му обграждат „Столипиново“, където като мишки се се скрили 50 000 цигани.

Събарят една къща, а генералът довежда до знанието на обитателите на квартала, че ако до сутринта не му предадат убийците, ще започнат да събарят и другите.

Понеже се стъмва, той издава заповед никой да не се показва навън, преди да се разсъмне, защото ще стрелят на месо. Идват тежко въоръжени милиционери и започват да претърсват домовете. Група мъже на млада и средна възраст, въоръжени с брадви и ножове, оказват съпротива, но направо са пометени от милиционерите, които прибягват и до брутални действия.

Всеки, у когото е намерен нож, брадва или нещо друго, което може да се използва като оръжие, е арестуван и затворен в мазетата на Пловдивската община. Там попадат и жени, които отправят клетви към блюстителите на реда и военните.

При акцията са открити крадени вещи, пари, за които тези, у които са намерени, не могат да дадат обяснение за техния произход.

„Столипиново“ изтръпва в панически страх. След няколко дни някой „пропява“ на милицията кои са убийците и те са заловени. Ген. Чочоолу иска да му ги предадат и лично да ги разстреля, но милицията успява да ги опази и ги предава на прокуратурата. Оказва се, че това са 9 мъже на възраст от 23 до 36 г. Съдът осъжда 4 от тях на смърт, а останалите получават от 17 до 25 г. лишаване от свобода.

Случилото се така наплашва обитателите на „Столипиново“, че до 1992 г. никой от тях не си позволява да извърши дори най-дребното престъпление. За самоволно проведената от Чочоолу акция му е наредено да излезе в неплатен отпуск, а на следващата година (1979) генералът е отстранен от всички длъжности.

Танк Т-34, с който се предполага, че по нареждане на Чочоолу са съборени къщи в „Столипиново“

Историческите данни сочат, че Стою Иванов Неделчев-Чочоолу е роден през 1908 г. в старозагорското село Калояновец. От 1930 г. е член на БКП. През 1934-та се включва в четата на Петко Манолов, година по-късно преминава в нелегалност, а през 1937 г. емигрира в СССР. Четири години по-късно по решение на ЦК на БКП е спуснат с парашут в България, за да организира партизански отряди. Данните сочат, че е бил командир на партизанския отряд „Христо Ботев“, партизански бригадир на отряд „Георги Димитров“ и командир на Старозагорската въстаническа оперативна зона. Два пъти е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата, но се оказва неуловим. Тогава се сдобива с прозвището Пантерата. Тази му дейност е пресъздадена във филма „Осмият“, в който главната роля се изпълнява от артиста Георги Георгиев-Гец.

Стою Чочоолу е обявен за почетен гражданин на Стара Загора през 1978 г. Оттогава, а основно в ранните години на демокрацията за него се носеха легенди, в това число и авджийските му подвизи. Според стародавно проучване на издателя на „Старозагорски новини“ Йовка Николова през последните години от живота си Чочоолу е имал парализа на дясната си ръка, но въпреки това до последно е ходил на лов, като за целта е бил оборудван джип със закрепена за вратата пушка, с която е произвеждал изстрелите. „Когато Чочоолу хванеше пушката, всички залягахме, защото не се знаеше кого ще уцели – нас, горските, или дивеч“, коментираха навремето участници в организираните за почетния старозагорски гражданин специални ловни гонки.

Че е бил луда глава, никой във времето не оспори, така че историята с циганския квартал „Столипиново“ вероятно е на 100% достоверна.

(СН)