По време на пандемията: Анна Томова-Синтова дава онлайн съвети и подрежда спомените си

190
С Херберт фон Караян през 1981 г. в Берлин

Оперната прима стъпва за пръв път на сцената в родната си Стара Загора една 4-годишна

От няколко месеца, принудена заради коронавирусната пандемия да отмени всичките си ангажименти в Германия и България, оперната прима Анна Томова-Синтова подрежда огромния си личен архив и нахвърля страници с мемоарни бележки, които се надява да се превърнат в автобиографична книга. Заради вируса на няколко пъти се променяли датите за планирани международни майсторски класове в София, Хамбург, Виена и Стара Загора, имало идея да бъде гост на юбилейния фестивал на оперното и балетното изкуство в късната есен на м.г., но всичко било отложено във времето. От време на време най-добрата Татяна от култовата „Евгений Онегин“ дава съвети в онлайн формат, а само през януари е била търсена няколко пъти за интервюта от различни специализирани издания.

Въпреки неяснотите и поредните локдауни тя не е загубила надеждата, че ще посрещне 80-годишнината

С родителите си в планината през 1956-а

си на 22 септември в родния град, където за семейното й жилище се грижи отколешна позната и приятелка.

„Въпреки тежката и повече от тревожна ситуация не губя надежда за реализацията на поне част от отложените класове. Но това трябва да стане със светли и спокойни души за всички участници, както и за цялата атмосфера…“, сподели тя съвсем наскоро в близо 60-минутен аудиофайл.

В него тя признава, че макар и от дистанция не спира да поддържа сравнително интензивни връзки с някои от солистите на Софийската опера Цветана Бандаловска и Гергана Георгиева.

„С радост следя успехите им и с каквото мога винаги съм налице със съвет и отношение…“, коментира излязлата за пръв път на сцена в образа на мъничката дъщеричка на Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“ ненавършила 6 годинки певица с международна слава.

Било е през вече далечната 1946-а, когато майка й била хористка в Старозагорската опера, а сценични партньори в онази постановка били именитите сопрани Рене Йорданова и Елисавета Йовович.

Със съпруга си Бето Синтов в Рила през 1961 година

След прощапулника я записали в детския хор, който вземал редовно участие в спектаклите на трупата, а тя като солистка пеела детските песнички на Чайковски. Запомнила е, че участвала в първата юбилейна годишнина (по повод 25 години от създаването на Операта). Тези първи стъпки й дават основание след време, при първата си среща с големия Херберт фон Караян, на въпроса къде и кой я е подготвял да отвърне:

„Маестро, зародишът на моята подготовка лежи в родния ми град – Стара Загора. Град, който има силно излъчване за творческо вдъхновение…“ След време Анна Томова-Синтова ще се върне към онази първа среща с маестрото през 1973-та и ще допълни: „Вече бях работила с актуалните в онези години диригенти Куртмазур, Савали, Шкалдърл, Абадо, Клайбер, Мути, Михта: С всички съм имала винаги прекрасен творчески контакт и съвместна обогатяваща работа. Но Караян просто ме катапултира в съвсем други сфери на интерпретацията на музиката, за които не намирам достатъчно думи да ги опиша. Той изискваше от изпълнителя абсолютна концентрация. Концентрацията при него за една постановка беше вид концентрация за две-три останали други постановки, за други сцени по света. Всеотдайност! Силна дисциплина! Самодисциплина! Човешко развитие – развитие на духа, да имаш изцяло овладян себе си…“

За съвместната си работа с него певицата допълва: „Той даваше пълна вътрешна свобода на изпълнителя, вярваше му, беше едно с него. Винаги обичаше спонтанния, директния способ на изявата. Неговата интерпретация беше всеобхващаща и отразяваше голямата истина в музиката и изкуството…“

Обложка на грамофонна плоча, „Травиата“

Връщайки лентата назад във времето, голямата изпълнителка отдава дължимото на семейството: на майка си Виолета и татко си Тома Томови, като разказва, че баща й като преподавател по физика, астрономия и математика водел кръжоци по радиодело, дори създал мъничка обсерватория на тавана на училището. През ваканциите пък се превръщал във водач на ученическите екскурзии по градовете, по планините. Дори си спечелил прозвището „чичо Том“. С него обходила българските планини и успяла дори да се качи на най-високите им върхове. От 6-годишна учи пиано при Господин Долапчиев (възпитаник на консерваторията в Прага), а когато се явява на изпит пред проф. Любомир Пипков, той, изненадан от познанията, й задава въпроса:

„Момиче, сигурна ли сте, че не кандидатствате за диригентския факултет? С вашата подготовка: Помислете си добре!“. А тя настояла: „О-о… Не! Аз съм си певица!“.

Синтова е категорична, че от изключително значение за началната й подготовка са били училищният хор, както и кръжоците при някогашния градски пионерски дом. Била и в юношеска спортна школа, имала специално разрешение да посещава оперните спектакли въпреки задължителния вечерен час.

В образа на Леонора от „Трубадур“ в Чикаго, 1987 г.

През 1956-а, като представител на Стара Загора, участвала в националния младежки фестивал, където с песни от Добри Христов и Чайковски взела първа награда и я обявили за „Национален първенец по класическо пеене“!

„Спомням си как като ученици, през свободните часове, заразени от тази атмосфера на града, без да мислим гладни ли сме, жадни ли сме, какво имаме, какво нямаме, грабвахме акордеона или китарата и отивахме на „Аязмото“, сядахме на една поляна и пеехме! Пеехме песни, които обичаме…“, споделя обиколилата всички световни сцени и събирала овации след всяко свое изпълнение прима.

В началото на певческата си кариера старозагорката е мецосопран, солистката от Софийската опера Катя Спиридонова открива истинската й сопранова същност. И до сега научените от нея упражнения й били спътник. Не е забравила аплодисментите на старозагорската сцена за дебюта й като Татяна в „Евгений Онегин“ на 8 юли 1965-а, макар аплаузите да я съпътстват къде ли не по света.

Била е едва на 18, когато среща за пръв път любовта за цял живот в лицето на 25-годишния студент последна година във ВИТИЗ Бето Синтов. Година по-късно станали семейство. 56 години вървели заедно. Той се превърнал във втората половинка от кариерата й, присъствал на всички репетиции, заедно изработвали детайлно новите й партии…

С дъщеря си Силвана през 2013 година

Осмисляйки изминалите десетилетия, Анна Томова-Синтова споделя, че винаги е търсела красивото, позитивното. За това й помагал както вроденият оптимизъм, така и заниманията с източните мъдрости и учения чрез медитация и самодисциплина.

„Погледът ми е бил винаги изпълнен с вяра и винаги насочен напред. Иска се много работа над себе си. Нищо не пада от небето!“, категорична е тя и заедно с това държи да подчертае: „Трябва идеализмът да се поддържа! Изкуството и операта винаги ще имат бъдеще, въпреки кризите, които се изживяват в момента – и съответно собствените кризи покрай това.“

Христо ХРИСТОВ