По време на карантината: В село Гранит художник бие църковна камбана и рисува… пиячи

36
Художникът Тоньо Цанев с най-малката мотика от Музея на мотиката в родното му село Гранит

Художник с десетки изложби у нас и по света е станал звънар в родното си село Гранит, където се е завърнал след 48 години работа в София.

Роденият на 14 февруари 1951 година Тоньо Цанев е възпитаник на Софийската художествена гимназия и Великотърновския университет, 11 години е работил като художник в анимационното киностудио, след което изцяло се отдава на живописта.

Някои изследователи на творчеството му го сравняват с уникалния грузинец Нико Пиросмани, макар той да отрича да е наивист.

Отказва се от столичната бохема и през 2008-а се завръща в селото на родителите си, за да превърне родния си дом (на метри от 18-вековния Гранитски дъб) първоначално в ателие, а през 2018-а – и в Музей на мотиката.

Цанев сам украсява селския храм, чиято камбана от години бие

Събрал е стотици сечива при разходките си, по негова идея майсторът Стоян Дармоня от съседния Чирпан изковал мотика, тежаща цели 78 килограма.

Цанев признава, че не е сред най-големите любители на полския труд, шегува се че „няма лоша ракия и хубава мотика“, но пък настоява, че най-добрият лек за всички болести е… работата.

През миналата година, когато за пандемията от коронавируса никой не говорел, получил покана да покаже свои нови работи в известна виенска галерия.

Предложила му го австрийка, която преди две години закупила къща в Гранит и там отворила ателие за реставрация на старинни произведения на изкуството. За няколко месеца подготвил 50 работи от дърво и други материали, които обединил под мотото „Идеи за симетрия“.

Картините на художника от серията „Пиячи А4“, които ще бъдат представени през септември в София

В края на март тази година творбите трябвало да отпътуват за Австрия, откриването било насрочено за 4 май, но тотално променилата се ситуация в света отложила всичко за неопределеното бъдеще.

В момента австрийката е под карантина след пътуване до родината си наскоро, Цанев очаква двамата да си поговорят веднага след приключването на изолацията й.

„Тя, за разлика от мнозина българи, е много отговорен човек, веднага, след като се прибра в Гранит, отиде в кметството и съобщи къде е била. Стои под ключ и сигурно работи нещо в ателието си, но отказва да се среща с когото и да е. Има още 4-5 дни, тогава ще се видим“, коментира художникът, който междувременно е започнал серия от акрилни платна под надслов „Пиячи А4“. Планира да ги покаже през септември в София, но междувременно част от вече готовите трийсетина е сложил на личната си страница във Фейсбук и дори следи за реакцията на ценителите. В някои от тях е вплел актуалния здравословен символ на вируса COVID-19, но не смята, че той е доминиращ за настроенията.

Докато рисува, изпълнява и задълженията на читалищен председател, местните го избрали, след като отворил вратите на Музея на мотиката. Съгласил се, но с условието, че няма да получава заплата, за да има за дейности. Пак тогава започнал да влиза по-често в църквата, научил се да бие камбаната и признава, че звънът й му дава енергия. Ядосва се, че заради карантината се наложило да отложи планираната за 22 март първопролетна изложба „Фотографика“ на Антония Маринова в селската галерия „Гранит“, но не губи чувството си за шега и дори прибавя ново стихче към поредицата си „Чирпанско хайку“, която може би един ден ще напусне виртуалното пространство и ще се превърне в книга.

Христо ХРИСТОВ