Последният осъден на смърт българин излезе на свобода

200

66-годишният Тодор Чаракчиев напусна старозагорския затвор след прекарани зад решетките 30 години 9 месеца 26 дни

Последният осъден на смърт чрез разстрел в България и след това помилван с доживотна присъда без право на замяна българин вече е на свобода, след като със свое определение от 10 август разширен състав на Окръжен съд – Стара Загора, замени доживотното наказание на Тодор Чаракчиев с 30 години затвор и зачете досегашния му престой от 30 години 9 месеца и 26 дни.

Определението на съда не е протестирано от държавното обвинение, по думите на явилия се в залата заместник окръжен прокурор Димитър Игнатов съдът правилно е преценил, че 66-годишният вече Чаракчиев е претърпял положителни и необратими промени и че няма никаква опасност да извърши ново престъпление или да бъде заплаха за обществото.

Няколко дни по-късно Чаръкчиев е напуснал затвора в Стара Загора и е заминал за Бургас, където живеят брат му и двамата му сина, с които поддържал непрекъсната кореспонденция през годините и където е заявил предварително, че ще се установи. За настъпилите промени е гарантирал и защитникът му, адвокат Иван Карушков, бивш дългогодишен шеф на старозагорския затвор и познаващ клиента си на практика от цели 28 години.

Преди няколко месеца, когато адвокат Карушков внесе в съда молбата на клиента си, коментира пред наш журналист казуса с думите: „Няма нито един случай през всички тези дълги години (първоначално в старозагорския, впоследствие в бургаския, а от 4 години отново в старозагорския затвор), в който клиентът ми да е дал повод за несъгласие с порядките. Напротив, давани са му множество награди за активно включване в действия, предприемани за превъзпитание. Сред тях обаче няма домашен отпуск, а първите 18 години е бил при особено строг режим предвид първоначалното наказание „смърт чрез разстрел“, което след отпадане на мораториума върху изпълнението на смъртните наказания е заменено с „доживотен без право на замяна“. В различно време е работел първоначално в кухнята, а впоследствие и като библиотекар.“ По думите му затворникът е дал всички възможни доказателства за това, че при никакви обстоятелства, ако се окаже на свобода, няма да се върне към някогашното си битие.

Този човек не заслужава да умре в затвора, колкото и укоримо да е извършеното от него на 22 октомври в казанлъшкото село Крън убийство на 69-годишната тогава Надежда Овчарова и 35-годишната Цонка Николова, убеден е юристът.

Това го мотивирало и да поеме представляването на Чаръкчиев пред Темида, след като преди 2 години той получил отказ от помиловка.

Тогава Чаракчиев за пръв подал молба за замяна на най-тежката присъда с по-лека, получил и подкрепата на затворническите власти и състав на Окръжния съд в Стара Загора е решил, че има право на замяна с 30-годишна присъда. Определението обаче е било атакувано от прокуратурата и Пловдивският апелативен съд връща нещата към старото им русло. Мотивите на апелативните съдии са, че затворникът твърде формално изразява съжаление за стореното някога. И най-вече, че при последната си дума пред състава в Стара Загора заявил, че не се счита за престъпник, защото според него престъпник е онзи, който след като е пуснат на свобода, отново извърши престъпление.

Съдебната сага на родения през 1955 година в Бургас някогашен сладкар тръгва от връзката му с далеч по-възрастна от него жена в казанлъшкото село Крън през пролетта на 1990 година. В присъдата срещу Чаракчиев, прочетена на 24 март 1992 година, е записано, че най-тежкото наказание му се дава за умишлено причинена средна телесна повреда в условията на опасен рецидив, изнасилване и две убийства, като второто е, за да бъдат прикрити следите от първото. Присъдата е потвърдена на 6 май същата година от Върховния касационен  съд, а разстрелът е заменен с доживот без право на отмяна с указ на вицепрезидента на републиката от 20 януари 1999 година. 4 години по-късно, на 21 януари 2013-а, идва и последната промяна в доживотна присъда. Което дава правото на осъдения да прави последващи постъпки за ново смекчаване. Жертви на 35-годишния при извършване на престъпното деяние Тодор са били 69- и 35-годишни жителки на село Крън, като смъртта на по-възрастната Надежда Овчарова е била предизвикана умишлено, а на втората – Цонка Николова – за да бъдат заличени следите от първото престъпление. Репортерската ни проверка в град Крън установи, че само най-възрастните там жители имат някакъв и то повече от смътен спомен за трагедията от есента на 1990-а. Почти никой не помни името на Тодор Чаракчиев, а тези, които си спомнят, изразиха почуда, че някой въобще се интересува от тази „прашасала“ история.

Христо ХРИСТОВ