Посевите в Старозагорско – от незадоволителни до много добри

53
Председателят на НАЗ Костадин Костадинов

Стопаните прогнозират 370 кг средно от декар и ранен старт на жътвата

„В едни райони на страната ще се говори за добиви и производство на пшеница, а в други – за оцеляване.“ Тази неблагоприятна прогноза направи пред медията ни председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов, който в петък участва в Консултативен съвет по зърното към МЗХГ. На него бяха обсъдени предизвикателствата и проблемите пред сектор зърнопроизводство в навечерието на старта на жътвената кампания. Костадинов коментира, че на база данните, които организацията е получила от своите териториални клонове, се очаква тазгодишният добив при пшеницата да спадне с около 30%, до 4.2-4.3 млн. тона. Една идея по-позитивни изглеждат на този фон прогнозите на земеделското министерство, което се надява у нас да бъдат произведени около 5 млн. тона. Нереалистични на фона на изключително сложната обстановка в страната стоят прогнозите на Европейската комисия за 5.8 млн. тона добив. „Виждате едно голямо разминаване, но по-важното е, че се сбъднаха прогнозите за суха и топла година. Безводието в отделни райони продължава. От Министерството на земеделието бе представен доклад, според който на отделни места валежите са дори под 10% от месечния минимум“, обясни Костадинов.

Засушаване е отчетено в части от Русе, Враца, Силистра, Добрич, Каварна, Шабла, Балчик, части от Варненско, в област Бургас, както и в отделни райони на Сливен, Хасково и Ямбол. В Старозагорско посевите са в състояние от незадоволително до много добро в западната част на региона. „На база на тези данни от НАЗ изчисляваме, че средният добив от пшеница у нас ще бъде около 370 кг от декар. В проблемните райони, които посочих, на места очакваме сериозен спад близо и дори над 50%“, заяви Костадин Костадинов.

В рамките на Консултативния съвет е било обявено, че валят заявления за пропаднали площи и такива, които са тежко пострадали. Според председателя на НАЗ става въпрос за около 240 хиляди декара. Служителите в териториалните дирекции „Земеделие“ вече са констатирали 25 000 декара, които са на 100% пропаднали. За тях стопаните ще получат обезщетение от Фонда за компенсации, което е на стойност около 4 млн. лева. „Дори това не може да върне загубите, които всеки един е реализирал. Разходите достигат 80-90 лв. за декар. Големият въпрос обаче е какво ще се случи с онези, чиито полета са засегнати на 70-80% от сушата. Понастоящем те не могат да получат обезщетение, тъй като такова се дава за напълно пропаднали площи“, припомни Костадинов. В тази връзка от 12 май НАЗ води разговори с МЗХГ не изцяло засегнатите полета да бъдат определени като угар, за да може зърнопроизводителите да получат все пак някаква помощ.

Големият проблем пред земеделците, чиито посеви с пшеница вече изсъхнаха под жаркото слънце, е свързан с плащането на тазгодишните ренти. България е сред страните с най-високи ренти в Европа, но тази статистика в настоящата ситуация създава повече тревоги, отколкото поводи за радост, смята Костадин Костадинов. „Нещата ще са много тежки, защото собственикът си иска рентата. Ние като производители връщаме на собствениците на земеделска земя европейското подпомагане, което получаваме. Самото арентно плащане в България не се дава на база икономически показатели или на база произведена продукция. Във Франция то се определя на база постигнатите резултати“, даде пример председателят на НАЗ.

Заради топлото и сухо време жътвата на места в страната ще подрани с около седмица. В отделни райони вече има заявки за прибиране на ечемика около 10-11 юни. Не е изключено динамичната метеорологична обстановка у нас в последните дни все пак да поотложи началото на „бялата жътва“. Активният циклон, който донесе дъжд в началото на юни, обаче никак не успокоява зърнопроизводителите, тъй като в почвата липсва влагозапасеност. По думите на Костадин Костадинов топлото време и придружаващият вятър много бързо могат да обезценят настоящите валежи, поставяйки по този начин под сериозна заплаха и пролетните култури, които до момента у нас са в много добро състояние.

Живко ИВАНОВ