Политологът от „Галъп“ Светлин Тачев: Инициаторите на протестите си поставят цели, които не срещат подкрепата на българските граждани

234

Политологът от агенция „Галъп“ Светлин Тачев коментира специално за „Старозагорски новини“ опитите на издателя на вестник „Будилник“ в Лондон да принуди третия кабинет на Борисов да подаде оставка. По думите му протестната вълна срещу Пламен Орешарски до голяма степен е изхабила ресурса гражданско недоволство.

– Г-н Тачев, в началото на новия политически сезон ставаме свидетели на няколко поредни протеста пред сградата на парламента в София. Една от водещите фигури на това недоволство срещу управляващите и цялата политическа система у нас е издателят на вестник „Будилник“ в Лондон Емил Русанов. Призиви за оставка, съд и въвеждане на пряката демокрация се чуват от протестиращите, но до сериозна обществена подкрепа като че ли така и не се стигна?

– Тенденцията след 16-и септември е протестните акции да стават все по-малобройни. Основната причина за този незадоволителен за инициаторите резултат е в исканията, които те си поставят. Те до голяма степен съвпадат с посланията от месец февруари 2013 г. Застъпва се идеята за гражданско участие, за контрол над властта, има и редица социални елементи. Все неща, които можем да открием в недоволството от преди 5 години и половина. Всичко това обаче са твърде големи цели, които за разлика от 2013 г., не разполагат с прозорец на възможностите, през който да се постигне търсената масовост. От началото на настоящата година не липсват ядра на недоволството, но те остават малки и разделени по различни теми. Няма желание в българските граждани за нещо по-сериозно, което да надскочи локалните каузи и заявките за преобръщане на системата.

– Казвате, че няма масово желание за промяна. В контекста на настоящите протести специалисти, занимаващи се с изследването на политиката като цяло, коментираха, че подобни опити като настоящия убиват и малкото желание за промяна. Така ли е наистина?

– Истината е, че българският народ е уморен от излизането на протести. Аз изследвах внимателно този процес от 2011 г. до 2014 г. и виждам, че гражданската енергия спада. Вълната от недоволство срещу правителството на Пламен Орешарски всъщност до голяма степен успя да изтощи гражданския потенциал за съпротива на улицата. Най-фундаменталният демотиватор за обществото обаче остава липсата на промяна. Масите протестират, правителствата се сменят, а системата остава същата. Ако се върнем към днешна дата, трябва да споменем с пълно основание, че страхът от нови избори отказа хората да подкрепят настоящия опит за недоволство. Този страх е породен от това, че един нов парламентарен вот просто ще завърти колелото, което обаче ще застане накрая в началната си позиция. Т.е. промяната няма да е налице. Затова не можем да говорим за масовост на протестиращите групи.

– Г-н Тачев, освен основните послания на протестиращите, свързани с оставка на правителството, съд и промяна на системата, както и въвеждането на пряката демокрация по швейцарски модел, прави впечатление, че организаторите настояват за ново Велико народно събрание. Като че ли митологизираме възможностите на Конституцията и ВНС да решат заседналите в годините проблеми на системата?

– Това е напълно вярно. Митологизирането на идеята за свикване на Велико народно събрание и цялостна промяна в Конституцията са по-скоро опит да се измести погледът от реалния проблем, касаещ контрола и изпълнението на законите. През годините имаше искания и за въвеждане на мажоритарната избирателна система, но това са корекции, които аз лично не мога да разбера. Ние имаме закони, които трябва да бъдат спазвани, и тук е ролята на контрола. Ще ми се да попитаме примерно настоящите организатори на протестите пред парламента каква точно промяна в Конституцията искат. Какво не й е наред? Аз смятам, че основният закон е добър, смятам, че имаме добри закони, но те не се спазват и тук е ролята на съда. Смятам, че протестите все пак създадоха нещо позитивно във времето и това е по-голямото гражданско участие. Българските граждани се научиха да използват този ресурс. Факт е, че имаме криза на представителната демокрация, че доверието в партиите е изхабено, но няма друг демократичен способ, по който да бъде ръководена една страна. Алтернативата не е забрана на политическите сили. Това е невъзможно. Ние трябва да вървим в посока по-голямо гражданско участие. В този смисъл това е наистина значимото послание на протестиращите в момента, но основният проблем е, че тези идеи не са широко разпространени сред хора и логично недоволството ще върви към все по-малко ангажирани хора в него.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ