Политологът Любомир Стефанов: Народното събрание и парламентаризмът се превърнаха в махленска седянка

226
Политологът и преподавател в НБУ Любомир Стефанов бе категоричен пред "Старозагорски новини", че политическата криза в България влезе не в нова, а поредна фаза

– Г-н Стефанов, не остава много време до края на мандата на настоящия 46-и парламент. Вторият пореден, който се провали в опитите за съставяне на редовно правителство. Този неуспех поражда въпроса за измеренията на политическата криза, не само институционални, но и бизнес, и чисто човешки такива…

– Политическата криза в България влезе в поредна фаза. Дори не бих я нарекъл нова. Ние просто наблюдаваме още от същото. Шумно и обилно видяхме декларирането на желание за промяна, но не видяхме реално структуриран и систематизиран подход за нейното осъществяване. От месец април до сега изглежда, че еволюцията отстъпва пред революцията. Публичните заявки се оказаха по-силни от работата по същество. На декларативно ниво всички политически партии говорят за необходимите промени, за трудните времена и нуждата от посрещане на предизвикателствата. Всичко това изглежда ясно, но когато настъпи моментът това говорене да бъде материализирано в политически действия, било под формата на коалиционно споразумение, споразумения или дори договорка за актуализация на бюджета, ставаме свидетели на тотален разнобой, взаимни обвинения. Всичко в разговорите се превръща в лична комуникация между партии и политици. На практика се забравя смисълът на народното представителство. Ние видяхме вчера, че предизборната кампания стартира официално с наддаването по темата, свързана с пенсиите.

– Защо, противно на очакванията, след изборите на 11 юли се задълбочиха разделителните линии между партиите, които обявиха, че ще реализират промяна на статуквото?

– Оказа се, че допирателните между тях са били повече като намерения, но по-малко като реална възможност за единодействие. Когато дойде моментът работата да се свърши, здравият разум напусна масата на преговорите. За пореден път видяхме, че ултимативният подход при преговори никога не дава резултат. Това се случи на два пъти с двата предложени от „Има такъв народ“ кабинета. Победителят на отминалите избори не се допита и не потърси мнението на потенциалните си партньори. Ние продължихме да се движим в тази посока, както се вижда, затова стигнахме до тук – в подножието на нови парламентарни избори. „Има такъв народ“ направи редица неадекватни и объркващи политически движения. До колко тези ходове изобщо са политически е друг въпрос. Странното е, че тази формация от една страна иска да промени системата, а от друга отказва да бъде част от нея, от трета – не са доволни от подкрепата. Целият този омагьосан кръг, в който се вкара „Има такъв народ“, води партията стремително към намаляване на резултата при задаващите се нови предсрочни парламентарни избори.

– Заявките, съпътствали „изчегъртването“ на управлението на Борисов, бяха за промяна и връщане на диалога в Народното събрание, където трябва да бъдат вземани решенията. Какъв обаче е резултатът от тази заявка, г-н Стефанов? Изглежда ли по-силен българският парламент?

– По никакъв начин. За да стигнем до подобно заключение, ние трябва да започнем от избирането на редовен кабинет. Това би довело и до функциониращ парламент изобщо. Балансът между властите няма как да бъде проследен по друг начин в този случай. В ситуация на служебно правителство, назначено от президента, и парламент, в който вече никой не иска да стои нито миг повече, не можем да говорим въобще в тази посока.

– Какви предизвикателства крият избори 2 в 1, каквито очевидно се задават пред страната ни?

– Избори 2 в 1 са преди всичко риск за държавния глава Румен Радев. Президентът едва ли е ентусиазиран от развитието на ситуацията в 46-ото Народно събрание. Партиите го задължиха да назначи втори кабинет и да насрочи дата на парламентарния вот, която много вероятно ще съвпадне с балотажа на президентската надпревара. Това автоматично означава, че ще станем свидетели на послания поне на две линии – президентска и парламентарна. Конкуренцията, която ще върви на този фон, почти сигурно ще доведе до разпиляване на гласове и ще тласне изборите за държавен глава към балотаж. Това със сигурност би провалило плановете на Радев да спечели на първи тур. Стоят въпросите и за това кои политически агенти ще застанат зад него, явно или скрито. Слуховете за президентски проект набират сила. Същевременно се създава усещането, че Румен Радев все повече започва да се асоциира с конкретни министри от излъчения от него служебен кабинет. Всичко това ще даде отражение при вот 2 в 1. Не на последно място идва пандемията. Големият проблем в тази ситуация е огромното обществено разочарование. Няма политици, които да служат като пример за подражание. Народното събрание и парламентаризмът се превърнаха в махленска седянка вместо в място за сблъсък на идеи и политики.

– Има ли потенциал евентуален проект на Кирил Петков и Асен Василев да акумулира енергията от протеста, която към днешна дата изглежда загубена?

– Силно се съмнявам. Няма платформа, която да говори от името на подобен проект. Нямаме политики, нямаме структури и ясно заявени принципи. Рискуваме отново да се появи поредният спасител с диплома от чужд университет, който да ни говори сладки приказки, но когато дойде време за действие, да изпаднем в ситуация, каквато виждаме от последните дни.

Въпросите зададе:
Живко ИВАНОВ